Свободата днес и тук 21 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Виваком - бурята предстои, а Кремъл иска да играе ролята на арбитър

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Илиян Василев, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 

 

 
 

Предстоящата сделка ще "прецака" държавата с близо 200 милиона евро, като вместо към бюджета тези средства се пренасочат към конкретно частно благоденствие

 

специално за Faktor.bg

 

Двете публикации в руските медии на спорещите в България страни и стоящите зад тях кръгове в Москва - съответно в „Лента.ру“ и вестник „Комерсант“ показват една характерна особеност на българо-руските отношения. Важни решения за България често се вземат в Кремъл, който играе ролята арбитър между спорещи чрез своите проксита в България руски олигарси - политици или бизнесмени. Не е за пръв път - спомнете си сагата на „Петрол“ преди години.

Българската държава обикновено нехае - или защото водещи хора "на върха" са заинтересовани - така беше i проекта „Белене“ и „Южен поток“, или са достатъчно сплашени, че срещу тях могат да се предприемат действия. Не търсете идеология, търсете пари, власт, влияние. Още по-малко 

братски чувства или славянска солидарност

Не твърдя, че и руската страна не е страдала често при опитите си да изгради частни политико-икономически схеми за реализация на определени проекти под егидата на национални интереси.

Възприеманата като задължителната намеса на президента Путин във всяка една от тези битки между неговите боляри не е абстракция, но в повечето случаи е мит, с който спорещите страни се замерят. Нещата обикновено се договарят на по-ниско равнище. След това, ако все още има нужда, се търси благословия в Кремъл за победата на вече спечелилия. Само в редки случаи - когато са престъпени по-висши интереси - картите се пренареждат след "заповед от горе".

Това, че някой иска да изкара пари от препродажбата на силно подценен актив, за наша с Вас сметка, не е новост за българския бизнес. Това е бърза и лесна печалба - няма сила на този свят, която да попречи на родни "бизнесмени", особено на онези, които могат да осигурят и политическа подкрепа за подобни сделки.

Общото правило в случая е да се "прецака" държавата с близо 200 милиона евро, като вместо към държавния бюджет тези средства се пренасочат към конкретно частно благоденствие. Трябва да отчитаме факта, че след краха на „Белене“ и „Южен поток“ пресъхнаха финансовите потоци към задкулисието. За това кръговете около Кой? и Ко имат

остра нужда от генератор на кеш, 

който да им поддържа жизнените системи. Те просто ще източат „Виваком“ и след време ще го захвърлят като непотребна вещ. Точно както направиха с КТБ и вероятно скоро с една банка. Хищници.

Държавата нехае, макар, че може да спре процеса, да го рестартира по свои правила и да го контролира отблизо така, че да създаде максимална прозрачност и конкуренция, за да извлече максимални ползи. Така ще се подобри и имиджът ни като страна, в която има правила и процедури.

Пак държавата, чрез Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите има интерес от максимална капитализация на активите в масата на несъстоятелността на КТБ за да може да си върне кредита. Иначе той ще мине към графата "несъбираем" изцяло или частично и сметката ще се окаже в нашата пощенска кутия.

Още по странно е мълчанието на държавата пред вид на последствията от преминаването на един от ключовите активи, финансирани с кредит от КТБ в ръцете на спорни инвеститори. Дори с невъоръжено око се вижда, че ще има негативни последствия за националната сигурност. Все пак през БТК, сега Виваком, и НУРТС преминава не само радио и ТВ комуникационната инфраструктура, но и основната част от интернет трафика и обмена на метаданни.

Да не говорим за зависимостта на армията и службите на сигурност.

Мълчанието на правителството

е силно притеснително, а разграничаването на премиера от президента по линията на "ястребите" и хибридната война - от чийто контекст е сделката за „Виваком“ - е още по-опасно. Защото именно договорената зад кадър и при бездействието на българското правителство смяната на собственост при лесно доказуеми щети за бюджета и националната сигурност си е перфектен израз на хибридно въздействие - държавата е блокирана без видимо усилия отвън, а от вътре. Институциите не действат.

Но бурята тепърва предстои.

Всяка смяна на собственост ще мине през санкция на ЕК. Да не говорим за НАТО.

Спорът между Пеевски, вече със съюзници от "дясно", и Цветан Василев, като местни проксита на ВТБ и на Константин Малофеев никога не е било спор между частни акционери, защото и преди и сега зад тях стои друга държава.

И Малофеев и ВТБ се намират под санкционен режим. Държавата България носи отговорност за прилагането на тези санкции спрямо ВТБ /тя де факто се опитва да рефинансира сделка/, така и спрямо Константин Малофеев и негови представители.

Държавата има какво да прави по темата. Нещо повече, тя вече е направила нужното за обезпечаване на своите интереси, като е блокирала разпореждането с акции във „Виваком“.

Въпросът е дали ще опровергае досегашните си действия по блокирането на акции като приемем играта на частните интереси като правомерна и допустима.

Няма съмнение, че сме свидетели на умишлено лоша процедура по продажба, организирана от ВТБ. Компаниите не са допуснати да направят обичайните проверки на състоянието /дю дилижънс/ поради което офертите на сегашните участници са под условие или индикативни.

В момента тече продажба на сръбския телеком, където мултипликатора по ЕБИТДА е значително по-висок.

Пасивната позиция на България по очевидно непрозрачна сделка е не само удар върху репутацията ни, но и усилва усещането за лоша инвестиционна среда, което не само вече отблъсна първокласни инвеститори, но изпраща 

лош сигнал към нови инвеститори

За сведение при аналогични ситуации, европейските правителства са блокирали придобиванията на важни компании от руски инвеститори, когато има опасения за неблагоприятни последствия върху националните интереси, така и върху колективната сигурност - ЕС и НАТО.

Например, Великобритания в края на 2014 отказа на LetterOne (от групата на Михаил Фридман) да придобие от немската RWE стратегически активи - нефтени полета в Северно Море. ЕС през март 2015 блокира строежа в Унгария на нови атомни мощности от Росатом. Да не говорим за хилядите замразени или блокирани сделки с участието на санкционирани лица.

Най-нерадостното в случая е, че унищожителните битки вътре в българския политически и бизнес елит водят до усилване на уязвимостта ни спрямо хибридни въздействия и обезценяване на активите ни, от което се възползват всякакви инвеститори - предатори /хищници/ и други неприятели.

И това е така, само защото държавата отсъства като самостоятелен фактор, а в повечето случаи се явява на страната на една от спорещите страни.

Времена, нрави.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional