С каруцарска лексика не се иска оставката на Плевнелиев, още по-малко пък от руски лакеи

Първанов и Румен Петков са обида за политическия елит на България

Комунистическо възпитание – това е големият проблем, който провали българския Прехода. Ние, които сме расли по времето на комунизма знаем какво значи това. То беше пропито даже във въздуха. Обливаше ни ежедневно и повсеместно. Да, някои от нас изпитваха отвращение, но човешкият ни инстинкт за самосъхранение казваше също своята дума. Дори и съпротивлявайки му се, то въздействаше върху нас. Комунистическата партия харчеше огромни средства за да ни дави в океан от лъжи, внушения и за да ни промива мозъците с червена и утопична пропаганда. И изведнъж, изоставена от Москва, БКП чрез устата на своя лидер-диктатор изкрещя: Комунизмът другари и другарки е едно недоносче! Изкрещя и се зае само с краденето на пари, трупане на собственост и всичко което можеше да има някаква стойност. Въпросната кървава партия си смени и името дори, за да изглежда модерна и невинна.

Защо напомням всичко това? Чета през последните дни простащините и ругатните на Румен Петков, Първанов и други подобни на тях по адрес на президента Плевнелиев. Те ме връщат към този голям национален проблем. Единният е бил министър, другият президент два мандата. Не са научили, и елементарни правила от европейската култура. Не могат да изразят по възпитан начин, своето несъгласие с позициите, които заема държавният глава. Те даже не излагат аргументи, не се противопоставят с тези и ценности, а направо 

заклеймяват – ударно по комунистически

 Чуйте им езика, който употребяват. Срам, обида за политическия елит на тази държава. Та това е каруцарската лексика от циганските махали на пернишко и плевенско.   Никой, не очаква от зависими политици да разберат мотивите на президента. Още по-малко да вникнат в епохата, в която навлиза развитието на Европа. Това би било наивно от наша страна. Но подобни политици и медиите, които контролират трябва да бъдат принудени да изразяват различието си по цивилизован начин, но това явно не е възможно. За съжаление премиерът им приглася. Какво да очакваме тогава от другите хора, които не са натоварени с някакви обществени отговорности. Къде е демократичата проевропейска политическа общност да реагира на нашествието на този каруцарски език в публичното пространство. Да, с комунистическото възпитание не се приключва лесно, но хора като Първанов и Петков, никога няма да приключат, защото нямат и намерение. Единственият отговор към тях трябва да бъде презрение и изваждане от обществения оборот.

Грозната омраза, 

която виждаме по лицата на тези хора и езикът им показват, че ако имат възможност ще съсекат президента по жестоко и от начина, по който е бил съсечен Стамболов. Но те са готови да съсекат и всеки, който мисли различно от тях, забравяйки, че времето на Живков и Сталин отмина. Проблемът обаче остава за гражданите - дано се поучим от историята ни и съумеем да се консолидираме срещу тези, които дори са предлагали на тепсия Българския суверенитет на чужди сили.

Щели да искат оставката на Плевнелиев. Та те самите не знаят какви си? Уж ръководеха някаква лява партия, която се оказа, че е на издъхване, пропита и проядена от корупция, интриги, смърт и много кръв. Сега са нахлузили някакви маскировъчни костюми – правят се на социалдемократи и леви реформатори. Щели да възраждат, но какво - Евразия ли, църквата ли, дето си остана филиал на ДС. Отечеството ли, за което никога не са милели и са гледали на него само като на една дойна крава.

Кой им е опонент в политическото пространство. Коя е политическата сила, която споделя ценностите и стратегиите, които бяха обсъждани на срещата в Букурещ, където участва президентът, и откъдето тръгна изявлението му, че Русия води

хибридна война срещу нас

. И към него имам упрек. След като се върна, беше длъжен да направи обръщение към нацията и да информира за големите проблеми, които там са обсъждани със съюзниците на България от източният фланг на НАТО. Там участваха важни представители, включително и президентът на Полша. Винаги съм бил голям критик на покойният Желев, но съм убеден, че той нямаше да се лиши от възможността с едно обръщение да информира нацията. Плевнелиев не е сам в позицията си за Русия, но когато зад гърба му са и гражданите – отпорът срещу клекналите на килимчето пред Путин ще бъде много по-ефикасен. Президентът да помни – народът е най-добрият му съюзник!