Владимир Левчев, в. ДневникДошло е крайно време за решителен отпор на Европа и САЩ, на НАТО, на целия цивилизован свят срещу държавата на терористите в Сирия и Ирак. Само такъв незабавен отпор там, на място, в бърлогата на звяра, ще бъде и решението на кризата с бежанците. Те бягат към Европа от "генералния щаб" на същите терористи със средновековно мислене, които атакуваха Франция. И ако в родината им има мир и нормални условия за живот, те ще спрат да бягат мнозина от избягалите ще се върнат у дома.
Напълно основателно мащабният терористичен акт в Париж, отнел живота на 130 души, беше наречен от някои европейския 11 септември. Наистина Европа трябва да се събуди и да осъзнае, че ѝ е обявена война. След срещата на Г-20 в Анталия, има предпазлив оптимизъм, че светът, от Вашингтон до Москва и от Брюксел до Анкара, Техеран и Кайро ще успее да се съюзи срещу "Ислямска държава". Не трябва да се се изпуска удобният момент за такъв прагматичен световен съюз, който самата държава на терора създаде с последователните си удари срещу всички: Турция, "Хизбула" в Ливан, Русия, с взривения самолет в Египет, и сега Франция.
Твърдението, че
"с либерална Европа е приключено"
което виждам да подкрепят дори хора, с които по други въпроси сме единомишленици, е нещо, с което абсолютно и категорично не съм съгласен. Именно това, че с либерална Европа е приключено, терористите жадуват да чуят и видят. Те мразят либерална Европа, мразят либералната демокрация, и се опитват да я унищожат чрез всяване на страх. Както беше казал Франклин Рузвелт, "единственото нещо, от което можем да се страхуваме, е самият страх".
Ако в топла петък вечер в Париж никой не излиза по кафенетата, ресторантите, театралните и концертни зали, стадионите, ако хората се барикадират в домовете се, в градовете си, в държавите си и заживеят в страх от терор, наистина тогава с либерална Европа ще е приключено.
Либерална Европа има много врагове - от идеолозите на "Ислямска държава" до идеолозите на Евразия в Путинова Русия, от крайнолевите до крайнодесните в самата Европа. Освен това антилибералната реторика често, и струва ми се съвсем умишлено, смесва в едно две различни значения на думата либерализъм. От една страна, имаме либералната идея за равни права и свободи на гражданите, независимо от етнос, религия, политическа и сексуална ориентация. От друга страна, икономическият неолиберализъм на такива видни политици като Рейгън и Тачър. Впрочем те в Америка са известни като неоконсерватори. И мнозина от неоконсерваторите също се възмущават от гей паради, толериране на нелегални имигранти, от моралното разложение на обществото, което според тях се дължи на прекаления либерализъм…
Така че хора, които имат съвсем различни идеи за това що е либерализъм, от ляво и от дясно, от Изток и от Запад, от висшата и от нисшата класа, виждат либерализма като зло и биха искали да видят края на либерална Европа. Както икономическия либерализъм - по-малко държавна намеса в икономиката, така и социалният либерализъм — защита на индивидуалната свобода, човешките права на всички, са аспекти на либералната демокрация.
Тези, които казват, че с либерална Европа е приключено след терористичните атаки в Париж, освен че радват терористите, като им създават чувството, че са изпълнили мисията си, наливат
вода и в мелницата на крайнодесните сили
в Европа, като Марин льо Пен във Франция, които имат антиимиграционна и изолационистка реторика. С либерална Европа ще бъде наистина приключено, ако крайнодесните вземат властта на повечето места в Стария континент с призиви за връщане на старите граници и ограничаване на някои права и свободи. Бежанците и чужденците са заплаха за Европа, казват те. Тези, които бягат от ислямистите, също са потенциални ислямисти. Но когато Европа започне да се огражда с нова Желязна завеса и заживее в постоянен страх, тогава мечтата на терористите ще се реализира. И наистина с либерална Европа ще бъде приключено.
Затварянето на граници е разбираемо и нужно само като временна мярка за сигурност, в ситуации като сегашната във Франция, но не е решение на световния проблем с миграцията и тероризма. Във Франция например има сравнително по-малко бежанци, а повечето от терористите, изглежда, са френскоезични граждани на Европа. Те не са новодошли имигранти, а жители на Европа, станали "плячка" на пропагандата на ислямистите. Освен това терористите могат да влязат и легално в една страна, не като бежанци, както стана с терористите на 11 септември 2001 в САЩ.
Европа не трябва да се отказва от либералната демокрация, не трябва да забравя идеалите на Просвещението.
Трябва да се води борба с невежеството
защото невежите хора, особено когато се чувстват маргинализирани в обществото, стават лесна плячка на най-мракобесни идеи. А ако оградим Европа с нова желязна завеса, ако сложим под общ знаменател терористите и тези милиони изтерзани от тях хора, които бягат към Европа, наистина Европа ще настрои срещу себе си целия ислямски свят.
Няма война между християнската и ислямската цивилизация. Изповядващите всички религии са равноправни в свободния свят. Няма друга религиозна война в света в момента освен може би тази между сунити и шиити в Близкия изток. В глобален мащаб конфликтът е между невежеството и гнева на тези, които се смятат маргинализирани в обществото, и идеалите на Просвещението, просвещенският хуманизъм, принципите на либералната демокрация, на свободата и равноправието. Мнозина са обявявали тези идеали и принципи за мъртви, или вредни, но именно на тях се гради модерното демократично общество, модерната западна цивилизация.
Европа и САЩ, държавите от Евроатлантическия съюз, трябва да предприемат незабавни (те вече са доста, надявам се още не фатално, забавени!) ответни действия срещу основния идеологически център на войната с европейските либерални ценности. Т.нар. ислямска т.нар. държава на територията на Сирия и Ирак,
държавата на терора трябва да се унищожи с военна сила
Защото тя ни е обявила война и се налага да се защитаваме. Само така наистина може да се спре и бежанският поток към Европа.
Паралелно с това, и в по-дългосрочен план, трябва да се помисли как да се облекчат проблемите, материални и психологически, на тези групи и общности, които се чувстват маргинализирани и забравени в съвременния глобален свят.
А ако наистина с либерализмът в Европа и западния свят е приключено, тогава скоро ще навлезем в едно ново, далеч
по-мрачно и опасно кибернетично средновековие, едно ново "време разделно"
на крепостни стени, терор и религиозни войни. При съвременния технологичен напредък такава варваризация и феодализация на глобалния свят скоро може да доведе и буквално до края на света. Затова трябва да защитаваме либералните ценности на обединена Европа, да не позволяваме на терористите, или на страха от тях, да я унищожат и да ни върнат към един свят на крепостни стени, железни завеси, лагери за инакомислещи и религиозни конфликти.
Впрочем, подобни пророчества за края на либерализма се чуваха и в САЩ след 11 септември. Бяха въведени и някои рестриктивни мерки за сигурност, както и Патриотичния акт, даващ възможност на правителството да следи комуникацията на гражданите, чието действие едва в последно време беше ограничено. Икономическата криза в началото подсилваше антилибералните емоции. Но видяхме, че тези пророчества за край на либерализма в САЩ са били несъстоятелни. Днес Америка е по-либерална, отколкото беше преди 11 септември.
Сега обаче Европа и Америка, а и другите заплашени държави, трябва да се обединят и решително да се противопоставят — както с военна сила, така и с отстояване на хуманистичните и либерални ценности — на антилибералния терор.