Свободата днес и тук 08 Октомври 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

10 истини за тероризма, които никой не иска да чуе

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Роуза Брукс, http://clubz.bg

 

Спрете да реагирате пресилено, ще става по-лошо

Снимка ЕПА/БГНЕС

Роуза Брукс

Почеркът е познат. Терористите атакуват западна цел и политиците се надпреварват да предлагат задължителните прилагателни. Британски, китйски и японски лидери обявиха, че са "шокирани" от атаките в Париж, които бяха описани като "ужасни" и "отвратителни" от президента на САЩ Барак Обама, "ужасяващи" и "страхливи" от френския държавен глава Франсоа Оланд, "варварски" от индийския премиер Нарендра Моди, "заслужаващи презрение" по думите на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун и "гнусни, злостни, порочни" според държавния секретар на САЩ, който притежава най-богат речник.
Атаките в Париж бяха всичко това. Но едно нещо не бяха, в тях нямаше изненада.

Следващи терористични атаки в Западния свят са практически неизбежни и вероятно ще ги виждаме още в идващите десетилетия, те няма да станат по-малко. Ако искаме да намалим дългосрочните рискове от тероризма - и да ограничим неговата способност да превръща западните общества в неразпознаваеми карикатури на самите себе си - трябва да спрем да го възприемаме като шокиращ и свръхрационален, да го приемем като съществуващ проблем, който трябва да се опитаме да управляваме вместо да искаме да го победим.

Политиците не обичат да казват нито едно от тези неща. Но ние не сме политици, така че ето 10 болезнени истини:

1. Не можем да държим далеч лошите момчета

Границите се пропускливи. САЩ имат над 90000 мили брегова линия. Гърция има 6000 острова и около 10 000 мили брегова линия. Може да преминете от Ирак и Сирия в Турция, а от Турция в България. 800 млн. души минават през летищата на САЩ годишно, 1,7 млрд. - през европейските аеропорти.  Никоя стена не може да е достатъчно дълга или висока, за да задържи тези, които са напълно отчаяни или решени до стигнат докрай и няма достатъчно охрана на света, за да наблюдава всеки сантиметър граница по суша или вода.

2. Освен това, заплахата вече е вътрешна

Терористичните актове в Лондон през 2005 г. бяха извършени от британски граждани, атакитe по врeме на маратона в Бостън беше осъществена от гражданин на САЩ и от постоянно пребиваващ в страната, атентатите в Париж бяха дело основно на френски граждани. Всяка страна на света има своите гневни млади хора, а интернет предлага редица удобни идеологии, които да удовлетворят всеки вариант на недоволство. Увеличаването на броя на охраната по границите или неприемането на бежанци, които бягат от война или мизерия - няма да ни помогне. Защато опасността е вече вътре.

3. Засилване на следенето няма да помогне да се отървем от тероризма

Както информацията, която изнесе през 2013 г. Едуард Сноудън, показва САЩ вече следят цялата планета, така правят и половината от правителствата в Европа.  Проблемът е, че колкото повече информация и данни се събират, колкото повече сателитни снимки и изображения, заснети от дронове, имейли и телефонни разговори, текстове се наблюдават - толкова по-трудно става да се отдели истинската заплаха от шума по веригата. Според разследване на "Вашингтон пост" Националната агенция по сигурността на САЩ засича милиарди комуникации всеки ден, но въпреки развитите компютърни програми, създадени, за да улавят "подозрителна" активност, не всичко може да бъде анализирано като за фалшиви сигнали се губи много време.

Понякога властите имат късмет и попадат на заговор преди той да бъде осъществен. Данните от електронни засичания, камери за проследяване и други подобни средства често се оказват обаче по-полезни след атентатите. Тогава властите вече са наясно кого търсят и могат да проследят следите, за да получат по-добро разбиране как е проведена и организирана атаката, понякога могат да намерят връзките на нападателите с други атентатори, които преди това са били неизвестни и да ги разкрият. Предотвратяването на атентатите преди тяхното осъществяване обаче е резултат от същите фактори, които действат при разкриването на обикновените престъпления - добрата работа при разследването, лошите момчета, които често грешат и бдителни общности. 

4. Разбиването на ИД няма да доведе до изчезване на тероризма

Не се заблуждавайте! ИД дори не е най-смъртоносната терористична група, която действа днес. Първото място е за "Боко Харам" в Нигерия. Освен това преди ИД имаше "Ал Кайда", която предизвика 11 септември, бомбите в Мадрид и Лондон, преди това бяха "Хизбула" и "Хамас", преди "Хамас" беше групата на Абу Нидал, "Черният септември" и различни фракции на Организацията за освобождение на Палестина. 

В Европа е имало много други терористични атаки и много смърт, причинена от тях - през 70-те, през 80-те има повече жертви, отколкото от 11 септември. ИД сега може да е на гребена на вълната за младите ядосани хора, но дори и тя да бъде изтребена до крак, Близкият изток ще продължи да e размирен, както и предградията на Париж.

И не, не е само Ислямът. Десните екстремисти в САЩ все още убиват повече хора от джихадистите. Нападението в Норвегия през 2011 г., което причини смъртта на 77 души, беше извършено от крайнодесния Андерш Брайвик. От 2006 г. над половината от всички смъртни случаи по време на терористични атаки в западния свят са били дело на неислямисти, от т. нар. вълци-единаци, повечето почерпили вдъхновение от десния екстремизъм или сепаратистки настроения.

Дори и на будистите не можете да разчитате да са мирно настроени. На 23 октомври 2012 г. например будистки военни атакуваха селище в Бирма и убиха повече от 70 души, включително и 28 деца, повечето от тях бяха заклани.

5. Тероризмът все още е относително малка заплаха, ако гледаме статистиката

Това не е утеха за жертвите или за техните любими и близки хора, но може да представлява някакво успокоение за останалите от нас. Стряскащите статистики, които понякога виждате, за главоломното разпространение на световния тероризъм включват атентати, които се случват в региони с въоръжени конфликти като Сирия, Ирак, Нигерия, Афганистан. Според Световния индекс на тероризма за 2015 г. между 2000 и 2014 г. само 2,6% от жертвите на терористични актове са от западни държави. Средностатистическият американец е много по-застрашен да бъде ударен от мълния, отколкото да бъдат убит от терорист. А жертвите при стрелби в САЩ? Няма да продължавам.

Независимо как ще погледнете на това твърдение - тези от вас, които живеят на Запад, я карат доста спокойно. Въпреки стрелбите в САЩ, ние живеем по-дълго, по-малко е вероято да умрем от лечима болест или да загинем насилствено в сравнение с незападните държави. Ако сте жител на Ирак, Либия или Сирия, или на Нигерия, Афганистан, Ел Салвадор, Хондурас, Южен Судан - насилствената смърт ви дебне постоянно. Ако живеете в Париж, Бостън или Отава - може да си отдъхнете. 

6. Но не се отпускайте прекалено, защото нещата вероятно ще се влошат още преди да започнат да се подобряват.

От историческа гледна точка, относителната сигурност и спокойствие, на които се радват хората в държавите от Запада, е необичайно. До 1850 г. средната продължителност на живота е била около 40 години в повечето европейски държави, сега е над 80. Историята на Запада е точно толкова пълна с насилие, както случващото се сега в Близкия изток, кратки периоди на относителен мир са се редували с времена на кървави конфликти. 

Не очаквайте, че този период на относително западно спокойствие и сигурност ще продължи. В някакъв момент политическите, етнически и религиозни вълнения в Близкия изток може да спрат, но този ден вероятно няма да е скоро и едва ли агресивна военна кампания на Запада срещу ИД ще ускори настъпването му. 

Светът вероятно ще наблюдава развитието на кървави конфликти в следващите десетилетия и едва ли Западът ще бъде изцяло пощаден. Сирийската бежанска криза даде на Европа представа какво може да се случи, когато внушителни групи хора бягат от един регион в друг и се опитват да се заселят в него. Европейският граничен контрол, системите за подпомагане на бежанците и хуманитарните инстинкти бяха бързо удавени от внезапния наплив от над 750 хил. мигранти - част от тях бяха точно това, за което се представяха, някои обаче не бяха.  

Представете си какво ще се случи след няколко десетилетия, когато промените в климата ще разпалят нови конфрикти за ресурси и големи потоци хора ще тръгнат да се преселват в търсене на по-добър живот. Скорошно изследване предположи, че части от Близкия изток ще станат прекалено горещи, за да бъдат обитавани от хора до края на този век. Тогава какво ще се случи?

7. Междувременно зле планираните западни действия могат само да влошат нещата

Така в навечерието на атаките в Париж охраненият, щастлив и привилегирован Запад искаше да отхвърли стотиците хиляди отчаяни мюсюлмански семейства, които търсеха подслон и мир, само защото някаква нищожна част от тях може да бъдат терористи. Ислямистите не биха могли да молят за по-хубав подарък.

Същото се отнася и за предприемането на военни действия срещу ИД. Ако отговорим на атаките от Париж като изпратим големи сухопътни части да се бият в Сирия и Ирак, отново ще станем чуждите окупатори - и много големи мишени.  Ако отговорим с бомбардиране на всяка цел на ИД, която ни попадне, опасността да улучим невинни е много голяма, и това няма да ни помогне да създадем нови приятелства. Ако унищожим ИД в Сирия, може да помогнем на други екстремистки групи там или да улесним сирийския президент Башар Асад да укрепи позициите си, въпреки че точно неговите и на други регионални лидери брутални действия помогнаха да се увеличи силата на ИД. Освен това, какво се случва след като се освободим от ИД, или от Асад? Както случаят с Ирак ни напомни - природата не търпи вакуум.

Военните сили могат да имат роля в предотвратяването или реагирането на терористичните атаки, но когато не знаем коя е целта и не разбираме напълно динамиката в даден регион, ролята им трябва да е ограничена.

8. Тероризмът е проблем, който трябва да се управлява

Не мога да повярвам, че все още е нужно да повтарям това, но, Фокс Нюз, можем да спечелим войната срещу тероризма, терора и терористите, точно толкова, колкото може да спечелим войната с престъпленията, наркотиците или бедността.  Но въпреки че не можем да елиминираме всички рискове от тероризма, можем да въведем и следваме политики, които да намаляват риска от терористичните актове и щетите от тях. Можем да финансираме умерени мюсюлмански организации, които предлагат алтернативи на екстремистките интерпретации на Корана и на Исляма, можем да увеличим прилагането на закона в общности, които са цел на хората, които набират попълнения в редиците на терористите, както и да търсим начини да увеличим стимулите пред тези общности да бъдат по-бдителни и да докладват за подозрителни активности. Един от начините е да прилагаме различни подходи за реинтегриране на заблудени тинейджъри, които са били привлечени от идеологии, проповядващи насилие, но все още не са предприели крайни стъпки и не са навредили на никого.

Трябва да търсим разумни начини да дадем допълнителни инструменти за прилагането на закона от властите като вземем мерки, за да не се допуснат злоупотреби със сила. Ние сме изобретателни в подходите, които намираме, можем да намерим начин да затрудним максимално успешното извършване на терористични актове и да направим реализираните атентати по-малко удовлетгворяващи за извършителите им. 

9. За да стане това трябва да говорим откровено за цената, ползите и вредите от различните подходи

Може да хвърлим още охрана на границите и бомби, и полиция, и спецагенти в борбата срещу тероризма, и някои от тези мерки или комбинацията от тях може да намали рисковете за кратко време, свивайки възможностите на терористите да осъществят успешни атентати. Но всеки от тези подходи си има цена, някои само финансова, някои политическа и човешка. Повече полиция може да означава повече разкрити заговори, но полицейщината може да доведе до повече кандидати да се влеят в редиците на ИД или това, което ще дойде след нея. Повече полиция означава по-високи бюджети за обществени разходи, което в свят на ограничени ресурси е равно на по-малко пари за нещо друго. Същото е в сила за охраната по летищата, програмите на Националната агенция по сигурност, въздушните удари. Ако се прилагат неправилно, те могат да доведат до провал, дори и да са добре осъществени те струват пари и вземат ресурси от някой друг.

14 години след 11 септември все още имаме изненадващо малко емпирични доказателства кои антитерористични техники са ефективни и кои - не са.  Най-общо това е така, защото за правителствата не беше приоритет да финансират или да проведат проучване, посветено на антитеростичинте мерки, основано на факти и доказателства. Това трябва да се промени.

Трябва да сме лишени от сантименталност по този въпрос, така както сме по отношение на превенцията на престъпления, болестите, катастрофите и други рискови области. Колко още полиция или гранична охрана, или повече програми в Национална служба по сигурност, или бомби ще са нужни, за да усетим разликата? Коя е точката, в която ще кажем: Да, тук можем да намалим риска от успешна терористични атаки с още 5%,  ако добавим още 5 хил. гранични охранители, но цената им е твърде голяма. Или дори: Можем да намалим риска с 85%, ако превърнем САЩ или Франция в полицейски държави, но ще предпочетем допълнителния риск в крактосрочен план пред отказа от ценностите, които правят държавите ни това, което те представляват днес.

10. Трябва да спрем да облагодетелстваме тероризма

Можем да променим сметката като намалим приходите за тероризма, както и като намалим цената му. Тероризмът се използва от държави и от недържавни участници, защото е относително евтин и лесен, и защото формулата работи. От гледна точка на "Ал Кайда" 11 септември беше зрелищен успех. Атаките струваха на САЩ милиарди долари - затворихме борси, спряхме пътуването със самолети и започнахме скъпоструващи и безкрайни войни в Афганистан и Ирак. От гледна точка на ИД атентатите в Париж са проработили също - антибежанските настроения ще помогнат за набирането на нови попълнения за ИД, а туризмът има спад, който се чувства дори тук в САЩ, където от страх училища отменят екскурзиите си до Вашингтон. Колкото повече Западът говори за бомби гранична охрана и полиция, толкова по-щастливи са в ИД.

Най-евтиният и най-лесният начин да се намалят ползите за тероризма е да спрем да реагираме пресилено. Смъртта на 129 души в Париж е ужасна трагедия и отвратително престъпление, но всяка година в САЩ умират 16 хил. души при обикновени убийства, 30 хил. загиват при инциденти, 34 хил. в катастрофи по пътищата и 39 хил. умират от случайни натравяния. Трябва да скърбим за всяка смърт и трябва да предприемем разумни стъпки, за да предотвратим подобни случаи и да накажем отговорните за нарочното причиняване на вреда.

Но трябва да спрем да гледаме на тероризма като на нещо уникално и анормално.  Колкото повече се паникьосваме и реагираме пресилено, толкова повече тероризъм ще получим.

 

Текстът е от "Foreign Policy". Роуза Брукс е преподавател по право в университета на Джорджтаун и старши изследовател в New America Foundation.  Тя е била е съветник на зам.- директора на Пентагона от 2009 до 2011 г., преди това е работила като анализатор в Държавния департамент на САЩ.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional