Свободата днес и тук 13 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

​Терорът в Париж, ИДИЛ и превъплъщенията на злото

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Алекс Алексиев*, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 


 

       Франция се задушава от радикализирани мюсюлмански гета, в които националното законодателство не важи

В Западна Европа левицата оцелява благодарение на мюсюлманските гласоподаватели

 

Само няколко дни са минали от кървавата баня в Париж, но вече е съвсем ясно, че изводите Франция и Западът да бъдат изключени от подобна касапница са не просто погрешни, а по-скоро основание, че нещо подобно може отново да се случи. С други думи, те изглежда вярват, че терористичните актове на 13 ноември са организирани и осъществени от ИДИЛ, и освен това смятат, че ако унищожат групировката ще предотвратят бъдещ терор и те отново ще имат доминираща роля. Това е опасна заблуда, дори ако ИД е доказала, че е била използвана като инструмент за организирането на атаки, какъвто не е този случай. Желанието да бъде унищожавана ИДИЛ няма да допринесе с нищо, за да се промени ескалиращата радикализацията, обхванала процъфтяващите мюсюлмански общности в Западна Европа, засилваща се все повече и в Съединените щати.

Радикализацията,

която обещава да е много по-убийствена с годините, управляващите на Запад отказват да приемат, а камо ли да предприемат решителни мерки срещу нея.

Обвиненията, че ИДИЛ е класически случай на психологически синдром на проявлението на злото не е трудно да се докаже. Преди по-малко от година събитията в Париж – клането в Шарли Ебдо, експертите и спецове приписаха на Ал Кайда, като никой тогава не спомена дори за ИДИЛ. Вярно е, че записът, който разкрива участие на ИДИЛ, бе направен от френския ислямист Фабиен Clain, осъден на пет години затвор през 2009 г. за набиране на джихадисти за Близкия изток в момент, когато никой не беше чувал за ИДИЛ. Факт е, че почти всички от заговорниците, които са идентифицирани досега, както и хилядите, които се стекоха за джихад в Сирия и Ирак, са родени, отгледани и радикализирани в Европа преди ИДИЛ да е съществувала. Това е тревожна реалност, която западните лидери отказват да признаят, но тя ще продължи да съществува, независимо от това дали има или няма Ислямска държава.

Съществува и още една, по-тревожна реалност. В момента има 751 мюсюлмански гета във Франция, които ако не официално, то негласно се обозначават като "чувствителни градски зони" (ZUS) и още 1400 така наречени "приоритетни квартали" (cartiers prioritaire). Това, което е общото между тях, са много високите нива на престъпност и по-ниския стандарт на живот, но най-важен е фактът, че те все повече приличат на паралелни мюсюлмански общества, които излизат от рамките на френското законодателство, или като много французи ги наричат "територии, загубени за република." Такива анклави сега съществуват в цяла Западна Европа, които са радикализирани по подобен начин. Трима от френските атентатори, например, живеят в Моленбе, огромно мюсюлманско гето в Брюксел, което по информация на белгийския министър на вътрешните работи Жан Жамбон, отдавна не се контролира от държавата.

Как се стигна дотук и колко опасно е това?

Нека започнем с последното проучване от 2004 г. на френското министерство на образованието, проведено в държавните училища в близост до мюсюлманските гета и известно като "Rapport Obin," в което се рисува следната картина: мюсюлмански правозащитни организации, известни в училищата като "големи братя", с физическо насилие и сплашване налагат ислямските норми. Мюсюлманските момичета трябва да следват стриктен дрес код, който забранява използването на грим, поли и рокли, както и всякакви други извънкласни дейности, в това число ходенето на фитнес, басейн и театъра. Студентите са допълнително възпрепятствани да не изучават Волтер или да четат „Мадам Бовари“, както и да се занимават с геометрия, защото могат случайно да се научат да изписват знака на кръста. Да избягват изучаването на английски език, защото това е езикът на империализма. В доклада се отбелязва, че на еврейските студенти, вече не може да се гарантира подходящо образование в тези училища, заради ширещия се антисемитизъм. Тези практики, отнасящи се до обучението, са трансформирали и преобразили училищата в религиозни контра-общества, съблюдаващи норми, които влизат в сблъсък с модерното, демократично общество.

И резултатите от тези колизии не е трудно да бъдат видени днес. Скоро след кървавата баня в Шарли Ебдо през януари, френското правителство ангажира 7000 военни, които да пазят еврейските институции и бизнес от ислямистките главорези, като по този начин една голяма западноевропейска страна призна, че 

полицията повече не е способна да гарантира закона

и реда във Франция.

Отговорът на въпроса за това как са били радикализирани мюсюлманските общности в диаспората на Запада трябва да се търси още по-назад във времето. Връщайки се към петролното ембарго през 1973 г.,  в резултат от него Саудитска Арабия започва да получава неочаквани печалби от главоломно растящите цени на петрола. До 1980 г., тя увеличава доходите си от петрол почти сто пъти в сравнение с 1970 година.

Изобилието на пари й позволява да започне да разпространява радикалните догми на уахабитите с помощта на Мюсюлманско братство и многобройните саудити - контролирани ислямистки организации като Световната мюсюлманска лига (МВН), Световната асамблея на мюсюлманската младеж (WAMY), фондация Ал Харамайн и Международна ислямска организация за взаимопомощ (Iiro).

Както тя самата признава, Рияд е вложил колосалната сума от $ 80.0 милиарда в насърчаването на уахабизма и както се оказа по-късно  - и на тероризма в западния свят от 2002 година. Тази изключителна щедрост беше наистина впечатляваща. Според официалните саудитски източници, държавата им е създала 210 ислямски центрове, 1500 джамии, 202 колежи и 2000 ислямски училища, всички посветени на разпространение на отровното верую на ухабитите на Запад.

Франция се оказа най-близко във фокуса на Саудитците. Още през 1981 г. Рияд осигурява пари за построяването на 19 френски джамии. Според информация на официалното издание на Мюсюлманската световна лига, това става през август 1981 г., последвано от финансиране за "поддръжка и ремонт" на 300 джамии през март 1982 г. До 1983 г. алиансът на саудитско-мюсюлманско братство основава Съюз на ислямските организации във Франция (UIOF) - радикална ислямистка организация, включваща 200 мюсюлмански асоциации, които продължава да доминират там и до днес.

Съюз на ислямските организации във Франция , UIOF, работи в тясно сътрудничество с финансиста на Хамас, Палестинския комитет за благотворителност и взаимопомощ (CBSP), Европейския институт за хуманитарни науки, който обучава и мюсюлмански духовници - имами (EIHS), а в международен план - тя следва инструкциите на радикалния Европейски съвет за фетва* и изследвания (ЕСВП), ръководен от камикадзето Шейх Юсуф ал-Карадауи.

Като се има предвид това наследство, едва ли е изненадващо, че проучване на общественото мнение през 2014 г., спонсорирано от Newsweek, показва, че 

16% от френските мюсюлмани одобряват ИДИЛ, 

процент, който скача на 27% във възрастовата група от 18 до 24 година.

Има още един фактор, който усложнява усилията не само на френските власти, но и на други европейски органи в противопоставянето на радикалния ислям. Това е обстоятелството, че мюсюлманите в редица страни от Западна Европа са достигнали критичните стойности на електорална маса, заради което не могат да бъдат пренебрегнати политически. Това е особено показателно за европейската левица, която е традиционен бенефициент на мюсюлманските гласоподователи. Във Франция, например, Оланд победи на президентските избори с 1.2 млн гласа, но само защото около 2 милиона мюсюлмани предпочетоха да гласуват за него, а не за Саркузи, той спечели с марж от 93%. Няма съмнения, че Оланд е наясно с това и затова продължава да крепи отношенията си с тази общнност, като им обещава да промени конституцията, за да се даде възможност дори и на тези, които нямат нямат право, да гласуват на общинските избори.

При тази ситуация, какво трябва да се направи? Първото - Западът за да се отърве от своята самозаблуда, че този системен проблем с радикалния ислям може някак да бъде решен с Deus-ex-Machina, като бъде сразена ИДИЛ. След това трябва да се вгледаме дълбоко и да прогледнем кои са източниците за радикализацията на мюсюлманските общности на Запад, както идеологически, така и финансови. Най-малкото, трябва да се въведат разпоредби, които да забраняват външното финансиране на западните мюсюлмани, както направи Австрия наскоро. Да бъде забранена джихадистка пропаганда, както направи Германия миналата година, по подобен начин трябва навсякъде да се действа по този проблем. Въпреки, че тези мерки са полезни, нито една от тях вероятно няма да помогне много, след като толкова дълго отказвахме да се изправим очи в очи с идеологията на ислямизма, а вместо това се успокоявахме със сантиментални мантри за Исляма като религия на мира. Безспорен е фактът, че радикалният ислям, който се проповядва и практикува в мюсюлманските общности в света днес, е 

религия на терора и смъртта

които не може и не трябва да бъдат толерирани.

В дъното на всичко и това, което обединява всички ислямисти е шериатът. Далеч от Светото Божие право, в което ислямистите ще ни карат да вярваме, шериатът е пост-кораничен, това е изкуствена доктрина, създадена с цел да оправдае арабския империализъм век и половина след Мохамед. Той проповядва насилие, омраза и дискриминация срещу немюсюлманите и жени. Не става дума за религия, това е противодържавна дейност, а като такова няма място в едно цивилизовано общество.

* Алекс Алексиев е старши сътрудник в Международния център за оценки и стратегии (IASC) във Вашингтон. Свои мнения по теми, свързани с националната сигурност публикува в twitter.com/alexieff. 

*Фетва - становище по теологичен или правен въпрос, базирайки се на източници на ислямското право=

Превод: Faktor.bg


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional