Акционерите на държавата

Имаме генерален проблем с приоритизирането на действията и емоциите си. Последните седмици са наситени с всякакви събития. Но на някои от вътрешно случващите се отдаваме много по-голямо внимание, отколкото заслужават.

Имаме чувството, че понякога отклоняват вниманието ни от важните неща с дребнотемия. Обаче въпросът е как да разграничаваме дали нещо е буря в чаша вода или наистина значимо. Според мен това става като се запитаме

как променя това събитие ситуацията в страната в дългосрочен период – примерно за 10 години

Какво отношение има "скандалът" с посещението на патриарх Вартоломей с посоката на развитие на България – определено никакво. Изстъпленията на Волен Сидеров – също. А полицейските протести. Хмм, по-скоро минимално. 

Далеч по-опасни за мен са опитите на депутати от мнозинството да прокарват лобистки законови изменения в полза на само няколко икономически групи, които наричам "акционерите на държавата". Това са хора, които са назначили свои представители по всички етажи на властта – не само в парламента, но и в регулаторите, а също с голяма степен на вероятност и министри. Работата им е да прокарват такива промени, които да облагодетелстват преките им началници, но това не са избирателите. 

Недоумяваме, когато ГЕРБ и ДПС гласуват и приемат заедно странни текстове в парламента, напук на коалиционните партньори в правителството. Логиката е, че

много по-важно за политиците е с кого си съдружник, а не с кого управляваш държавата

Когато "Булгартабак" беше приватизиран от офшорка, премиерът Борисов заяви, че няма идея кой е крайния купувач. Официална информация по въпроса все още няма. Освен че преди месеци депутатът Делян Пеевски обяви, че притежава 5% от холдинга. Вероятно е въпрос на време наяве да излязат и останалите истински акционери в дружеството. Факт е, че след приватизацията, търговската компания "Лафка" проби първо в общините, контролирани от ГЕРБ. 

Така че промените в акцизите за тютюневите изделия не трябва да ни изненадват. Произведените от "Булгартабак" цигари получават значително конкурентно предимство спрямо конкуренцията от 1 януари. С гласовете на ГЕРБ и ДПС. Помним и как три парламента променяха на няколко пъти правилата за насипния тютюн в зависимост от това дали "Юрий Гагарин БТ" е собственост на "нашите" хора или не. 

В същата посока (концентрация в бранша) са и предложенията за промени в облагането на ракиените казани. В началото на годината с дребна законова поправка за малко най-големият фонд за инвестиции в земеделска земя не беше принуден да продаде си продаде активите на основния си конкурент. Обяснението беше силно патриотично –  "напоена с кръв земя не се продава" или нещо подобно. 

Ефектът от такива действия най-често е дългосрочен. Близките до властта кръгове получават сериозно конкурентно предимство, което им е достатъчно да изтласкат от пазара останалите.

Крачката до установяването на монопол не е голяма

Такива действия въобще не са безобидни. Същите "пълномощници на акционерите" вземат и другите решения за управление на държавата. Те практически са стопирали всички важни реформи. Съдебната система си е направена по техен вкус, защо да я променят. Рязане на разходи в сигурността само ще им навлече неприятности от хора с оръжие в ръка. Няма никакъв смисъл. Разплитане на интригите в здравеопазването пак ще удари по техните спонсори. Пенсионната система също си е добре. Реформата там започна и към 2050 година очакванията са НОИ да постигне балансиран бюджет. 

А и Европа ни обича. Фондовете текат като реки, а ако трябва да покриваме дефицит – кредиторите се тълпят да ни дават заеми с лихва под 1 процент годишно. А и всички така правят. Да не сме по-глупави от тях. С усвояването сме "на шест". Може да се наложи поне 1 млрд. лева да се плати от националния бюджет, но нищо. Парите в днешно време са евтини, едва ли не безплатни. 

Е, има и малка разлика. Тия дето харчеха най-много са вече осма година в режим на икономии (къде по-успешен, къде не). Останалите пък могат да лавират с поевтиняване на валутите си. Ние нямаме този лукс (по-скоро за добро като се има предвид какво се случи през 90-те). 

Така че очакванията ми са за безметежно и щастливо съществуване през следващите години. Докато бодро трупаме нов дълг. Между другото той вече е скочил със 150% (два пъти и половина) спрямо предкризисните нива. Всичко си е за наша сметка, но ще го разберем късно. Тогава ще обвиним предишните управляващи, но най-вече международните фактори (независимо дали масоните, илюминатите, рептилите, кемтрейлса, ХААРП и миньоните). Даже може да спретнем и сериозни демонстрации. Дето се вика – след дъжд качулка.