Свободата днес и тук 25 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Причините за конфликт между Турция и Русия

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Николай Слатински, http://www.dnevnik.bg

 

Мнението на доц. д-р Николай Слатински - експерт по национална сигурност, е публикувано във "Фейсбук". "Дневник го препечатва с незначителни съкращения. Заглавието е на редакцията

Възможно напрежение с висока степен на интензивност между Русия и Турция е било много вероятно (вероятно не означава задължително неизбежно, а възможно) поне поради четири причини:

1. В днешно време за всеки лидер на една държава, камо ли на държава с високи геостратегически цели и сериозни геополитически амбиции, по-дългото от два мандата заседяване на висшето държавно място е изключителен генератор на риск – за държавата и нейния народ, за съседните страни, за региона и дори за света като цяло.

Да си начело като несменяем лидер на подобна държава много дълго време ти изкривява ужасно много оптиката, притъпява ти човешките сетива, ти се проникваш с мания за величие и непогрешимост и освен това се обвързваш с кръгове и интереси в държавата, които вече имат определяща дума върху твоите решения, налагат си своите приоритети, а ти смяташ, че това са твоите приоритети, че си независим и контролираш държавата.

Ти ставаш изключително властолюбива и коравосърдечна марионетка на тези интереси, облечена с прекалено много силова власт. Западът (либералната пазарна демокрация) е разбрал това и въвежда мандатност. Ердоган и Путин са несменяеми и обзети от грандомански представи за себе си, затова постоянно затягат режима на управление, смачкват алтернативното мислене, репресират опозицията си и така лишават държавите си и тяхното управление от свежа интелектуална и стратегическа кръв. Това, което те правят, става все по-импулсивно, по-истерично и по-самозабравящо се и така пораждат възможността някой ден да вземат решение с много тежки, ако не и катастрофични последици за държавите и обществата си.

2. През последните 10 години и Турция, и Русия при тези свои двама лидери се взеха прекалено насериозно в геополитически план, решиха да играят роля, която не им е по силите – на надрегионални сили.

Затова смятах и споделях на глас, че с тях може да се случи нещо от рода на това, което се случва на всеки човек, който се е претоварил с непосилни тежести – да се изкриви или счупи гръбначният му стълб.

Нещо повече - амбицията на надрегионални сили на двете иначе много сериозни като потенциал държави рязко промени статуквото в много широк териториален диапазон и породи системни и структурни напрежения, нестабилности, подозрения и страхове.

Още повече че амбициите за надрегионална роля, т.е. роля почти на велики сили, при тези две държави бе "опакована" с експанзионистични идеологии на идентичностна основа – неоосманизъм и неовеликорусизъм, а това не може да бъде съзерцавано спокойно от другите регионални и надрегионални сили и от единствената засега суперсила. И накрая, действащи в почти един и същ регион, двете държави с надрегионални амбиции несъмнено правят така, че този регион се оказва тесен и за двете, и това е покана за конфликт помежду им.

3. Споменатото силно шовинистично "опаковане" на политиките на Турция и Русия с неоосманизъм и неовеликорусизъм само по себе си е жестока предпоставка за остри и дългосрочни напрежения между Турция и Русия.

В края на краищата двете държави под имперско-грандоманското ръководство на своите лидери всъщност залагат на противоположни идентичностни, културни, исторически, религиозни ценности и вектори в своята политика, което е автоматична предпоставка за потенциален конфликт между тях.

4. И Турция, и Русия през последните години залагат в различна, но немалка степен на антиевропейски, антизападни и антиамерикански позиции.

Залагат на доста агресивна на думи поне политика спрямо Европа и САЩ, с които те и всички ние сме в една лодка спрямо най-сериозните предизвикателства и рискове, опасности и заплахи, пред които обществата ни са изправени в непосредствена близост.

Това придаде на двете държави геополитическия привкус на недостатъчно системни или даже на почти антисистемни актьори (играчи), а подобна антисистемност логично кара Европа и САЩ да се отнасят с подозрение към тях и понякога да ги поставят в лагера на други подобни и дори далеч по-страшни антисистемни играчи.

За Турция обаче е ясно - и Ердоган това го разбира отлично - тенденцията да бъде възприемана от Европа и САЩ дори и само отчасти за антисистемен играч е крайно неприемлива, защото това може да донесе на страната тежки политически, финансови, социални и дезинтеграционни последици, затова той все повече и все по-често се стреми да поддържа топла връзка със Запада, да си върне, така да се каже, любовта му. И като резултат в отношението спрямо Европа и САЩ Турция и Русия (доколкото докато Ердоган се стреми към западните обятия в някаква степен, Путин – напротив, засилва и ожесточава антизападната реторика) започват силно да се раздалечават, по тази линия на ориентация между тях възникват все по-често напрежения, ценностни и геополитически различия.

Такава е днес ситуацията с големите сили и интереси в света, че силни различия спрямо Запада и като резултат силни различия в отношението на Запада към Турция и Русия са покана за много сериозни конфликти между Турция и Русия.

Това в общи линии и наистина доста схематично и накратко са някои от моите "опорни" мисли, които ме караха от няколко години да очаквам рязко обтягане на отношенията между Турция и Русия и да си позволявам да прогнозирам конфликт с висока интензивност (поне в словесното му изражение) между тях.
Но признавам, дори аз не можех доскоро да предположа, че това ще се случи толкова скоро.

За Турция и Русия, това вече малко извън контекста, може би днес важи в пълна мяра това, което ми каза някога един познат от ранните години на демокрацията. Аз му казвах тогава за моята мечта да помогна България да се промени към по-добро. Той ми отговори по следния начин:
- А моята най-голяма мечта е да променя миналото си!


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional