Иван БедровРазмирисалата се през последните дни ченгеджийница има всички изгледи да успее да отврати мислещите хора от темата. Публиката за пореден път е удавена в детайли. Колкото повече детайли, толкова по-малко яснота. И въпроси, чиито отговори може да интересуват разследващите, но изобщо нямат пряка връзка с важното – какво става в службите и как управлението планира да реши проблема.
Някакви хора в ДАНС изпратили доклад. Това не бил обаче онзи доклад. Бившият премиер не го опазил, а сегашният го получил от онзи осветен агент, за чието осветяване пък един бивш министър трябваше да бъде съден, но не беше. Сега и бившият премиер трябвало да бъде съден. Обаче други хора в ДАНС също бяха писали доклад. Няма данни бившият премиер да е изгубил и този доклад, но пък това няма значение, защото ние го прочетохме във вестника на същия онзи осветен агент, който занесе първия доклад на премиера. Накрая прокурорът каза, че и единият, и другият доклад не стават за нищо. Дори отношенията в латиносериалите са една идея по-опростени и по-ясни.
Изясняването на всички тези детайли няма абсолютно никакво значение за гражданите. Какво можем да научим от поредната ченгеджийница: че ДАНС е била разделена на лагери, че са работили едни срещу други, че са писали негодни доклади, че държавните мъже не спазват закона, че България е само територия, но не и държава. Ние това много добре го знаем. Липсва ни обаче визията за решаването на проблема. Дали новите управляващи ще закрият ДАНС или ще направят от агенцията нещо коренно различно – тяхно право е да решат. Но все пак да решат нещо и да успеят да ни убедят в това. Дотогава за нас, данъкоплатците, е важно числото 110. 110 милиона е годишният бюджет на ДАНС. 110 милиона годишно ни струва удоволствието някакви неясни субекти да пишат доклади, да си ги губят, да си ги намират, да се прецакват едни други и да правят всичко друго, но само не и това, което очакваме от тях.
Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/