Добър ден, но не тъга*

„Хей, добър ден – да ти кажа аз не мога” – пееше група „Сигнал”.

„Добър ден” не е препоръчително вече да се казва по отношение на една от належащите в държавата реформи.. Дали и на останалите.

„Добро утро” си казах, докато наблюдавах как български  парламентарно представени партии се държат като руски. Сякаш МиГ-29 ще пребъде в нашата авиация, а не е въпрос на време България да се снабди с адекватни самолети на съюза, в който участва.
 
Приятно ме изненада фактът, че ратификацията се прие, независимо от цялата „ярост благородная”.

Оттук-нататък изпълнителната и законодателната власт продължават да действат.

Европейската комисия критикува страната ни за родната енергетика, която остава уязвима в зависимост от единствения си източник. Добър ден. Интерконекторни връзки със съседите, за които от толкова време се говори, не са започнати. Вероятно не са приоритет. Харесва ли ни така.

Влошените руско-турски отношения дали са повод да сме радостни, че турският поток, който отпада, значи да драпаме към южния поток, за чийто край ни обвиниха от най-високо място на изток. Място, по-високо от българската държавност за някои „български” партии.

Страшно е. А може да стане и още по-. Казвам го с оглед на ситуацията днес. Тя ни обещава бъдещи предизвикателства, за които днешното външно снишаване и вътрешна безалтернативност очевидно не са подготвени.


*    „Добър ден, тъга” – роман от Франсоаз Саган