Свободата днес и тук 30 Януари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Войните на един министър и илюзиите на един премиер

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Петя Владимирова, http://www.dnevnik.bg


 

"Той [министърът на правосъдието Христо Иванов] си прави нестабилен стола с това, че всеки ден влиза във войни."

"Главният прокурор и прокуратурата е една независима институция, която прекрасно си върши работата."

Премиерът Бойко Борисов пред "Панорама", 4 декември

След повече от месец на масирана, ескалираща до свирепа офанзива срещу министъра на правосъдието в медиите, контролирани от "корпорацията Пеевски" и дължащи пари на КТБ, най-сетне успокоението настъпи. Интервюто на премиера се чакаше като вестник "Правда" на разсъмване, за да разбере публиката какво предстои.

(По време на перестройката в Русия бивш главен редактор на вестник "Правда", вече на преклонна възраст, си спомня как през сталинските времена, като дочул да шепнат ужасено около него, че столът му се клател, той изтичвал всяка сутрин рано да си купи вестника, за да разбере от карето дали е още главен редактор. За младите, които не знаят - "Правда" беше официозът, през който вождът на СССР известяваше коя глава трябва да падне).

Разбира се, че не сравнявам съветския болшевишки диктатор и българския министър-председател днес, те са несравними по същество - заради източника на власт: българският премиер получава властта по конституционен път - от народа чрез избори, които печели общо 9 пъти. Оттук следва, че премиерът като  лидер на легитимно управляващата партия би следвало да е силният и смел лакмус откъм политическата власт за спазването на разделението на властите, без което няма стабилност, защото просто няма държавност.

Частичният паралел с "Правда" изникна спонтанно единствено защото Бойко Борисов не конкретизира в какви войни е влизал Христо Иванов, нито пък изясни как прекрасно си върши работата една прокуратура, която възобновява делата срещу един премиер - него самия, когато той е в опозиция, и ги прекратява, когато е на власт. Поради отсъствието на аргументите (а те можеха да се появят, ако му бяха зададени  въпроси) интервюто на премиера се възприе като ветропоказател за добрите и лошите в съдебната реформа и  съдбата на неговия правосъден министър

Кои са най-известните войни на правосъдния министър:

-  През декември 2014 г. поиска пред ВСС проверка, за каквато впрочем настояваха съдии години наред, по данните за корупционни практики и търговия с влияние в Софийския градски съд, ръководен от Владимира Янева. ВСС установи нередности в управлението на съда, съветът първо отхвърли, по-късно прие предложението на министъра за дисциплинарно разследване на Владимира Янева, след като предложението беше повторно внесено заедно с председателя на ВКС. Владимира Янева бе пазена възможно най-дълго от мнозинството на съвета, контролирано от главния прокурор и председателя на ВАС. Тя напусна председателския пост и бе временно отстранена като съдия едва когато главният прокурор поиска това (по повод аферата "Червеи").

- През март и април 2015 г. министърът два пъти поиска дисциплинарно разследване на Владимира Янева заради разрешенията й за СРС по "Червеи", и двата пъти същото мнозинство на ВСС отказа. Съветът заведе дисциплинарно дело едва преди две седмици, след като съдът разпореди. И след като излязоха  записите на разговорите Янева - Ченалова.

Последната война на министъра се оказа безразсъдна:

- На 12 ноември т.г. Христо Иванов поиска публична проверка на съдържанието на записите "Яневагейт" и веднага му бе дадено да разбере, че влиза в битка, която ще разклати драматично стола му.

Да припомним: главният прокурор обяви в понеделник, 30 ноември, че образуваното разследване ще обхване и съдържанието на записите. Тоест едва след дипломатичното напомняне от Европейската комисия, че Брюксел следи скандала и очаква да види обективна, независима и всеобхватна проверка на твърденията за търговия с влияние, и ден преди пристигането в София на експерти на ЕК за подготовка на януарския мониторингов доклад. Но със същото изявление първият обвинител предреши разследването, като обяви себе си не за замесен, а само споменат, и определи скандала като "сценарий, който ще продължи да действа, докато преминат всички процедури около конституцията". 

С две думи - изявлението на главния прокурор само потвърди постулата на здравия разум - че никой не може да разследва сам себе си, затова

"Яневагейт" трябваше да потъне под пепелта на забравата, но пропагандата не успя да изолира скандала от ухото на публиката

тъй че виновниците и, на първо място, министърът на правосъдието трябва да плати. (Медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски продуцираха обвинението, че Иванов е автор на готвен срещу Борисов и Цацаров преврат, което продължават да въртят и досега.)

Не го спасява министъра това, че беше приел да не се пипа конституциноният модел на прокуратурата, срещу което уж получи съгласието на главния прокурор да приеме конституционните промени до нивото на "историческия компромис" (отделен въпрос е дали тази стъпка за "консенсус" на министъра е адекватна спрямо изпразнените от съдържание  институции на държавата, благодарение на които стана възможен грабежът КТБ).

Обаче 

"Яневагейт" зашлеви шумна плесница точно на конституционния модел, който поставя един човек  над законите

(няма кой да го разследва, ако се наложи) и той е главният прокурор независимо дали се казва Татарчев, Филчев, Велчев или Цацаров и без значение как ще се казва в бъдеще. С други думи - главният прокурор е по презумпция безгрешен, затова е неподсъден!

При такъв модел на премиера не му остава друго, освен да декларира, че прокуратурата и главният прокурор работи прекрасно. При този модел, след като няма куража да му се противопостави, един премиер и партиен лидер не 9 пъти, а 19 пъти да печели избори, той си остава с илюзията за сила, власт и свобода на действие и не може да бъде лакмус за друго освен за зависимост и подкрепа на статуквото, от което да се ползва, когато му бъде позволено.

Статуквото, което позволява на прокуратурата всичко: да бъде играчът и на политическото поле, търгувайки властта си, да гони неудобни олигарси и опозиционери днес, които утре стават удобни, и обратно, да клейми журналисти и медии... 

Какво следва оттук нататък?

Не е изключен вариантът "историческият компромис срещу главата на правосъдния министър"

В сряда пленарната зала ще реши съдбата на конституционните промени. Прекалено явното погазване на законодателните процедури и игнорирането на становището на Венецианската комисия (поискано от самия председател на Народното събрание Цецка Цачева), което временната комисия демонстрира в четвъртък, ако се съчетае и с уволнение на правосъдния министър, и то в навечерието на доклада на ЕК, може да докара остро критична реакция от Брюксел.

Тъй че не е изключено в момента да текат зад завесата пазарлъци и договорки да бъде "прокаран" историческият компромис в сряда, а в замяна министърът на правосъдието, публично лишен от доверието на премиера по телевизията, да се види принуден да си хвърли оставката. Така хем ще бъде показано на Брюксел, че се прави разделяне на ВСС (през някакви промени в конституцията), тоест реформа, хем ще бъде елиминиран Христо Иванов, който точно сега се готви да внесе Закона за съдебната власт, където е разписана детайлно истинската промяна на правилата на глутницата, на която той отказа лоялност. И целта е това да бъде предотвратено.

(Няма да се занимавам с другата неистина, която премиерът съобщи в ефир  - да припише на министъра думи и твърдения, които той никога не е изричал - и каква е целта й. ("Къде ми е претенцията за правосъдния министър Христо Иванов? Когато излезеш и кажеш "Аз съм единственият, който може да направи правосъдната реформа", това е обида към останалите парламентарни групи в парламента." /.../ "Това не може да се случи така. Аз не съм си позволил да кажа, че аз съм гарантът. Всяко едно действие го обяснявам с това, че имаме парламент на първо място." )
Премиерът е документирал зад гърба си пълното незачитане, "че имаме парламент на първо място".

(На 16 април т.г. на нарочна пресконференция той лично и сензационно обяви, че "този ВСС трябва да си ходи, който както си е постлал", а бърза репортерска проверка същия ден установи, че пред нито една парламентарна партия той не беше поставял този въпрос, и сензацията, която стресна дори вицепремиера Кунева (тя научи от репортерите), си остана и до днес неразгадана. А ден по-късно министърът на правосъдието му опонира публично и рисковано с думите, че "премиерът не е папа да решава окончателно, ще реши парламентът".)

П.С. Докато пиша, прочитам в руски електронни сайтове, че в момента в Русия, чиято прокуратура е устроена по същия постсъветски модел като нашата, се завихря буреносен корупционен скандал, като в окото на бурята е самият всесилен генерален прокурор Юрий Чайка, оръженосецът на Путин, могъщият инструмент на неговия режим. Разкритията са направени от независимия фонд за борба с корупцията на Алексей Навални. Странно за някои, но... Русия си е Русия - дори там, затиснати от три страни между пресата на могъщия Путинов нюейдж-империализъм, дваж по-могъщия свят на олигархията и под меча на всесилния генпрокурор Чайка - дори в тези условия имало и смели хора... Генпрокурорът естествено тутакси нарекъл разкритията "поръчкови и лъжливи", а цяла армия депутати от Госдумата се хвърлили на амбразурата с ехо "Лъжливи, лъжливи..." (аналогията изплува). Но Путин мълчи и оставя генпрокурора в тревожна несигурност за следващ мандат. Всеки разумен режим знае (ако наистина е разумен), че народът най обича антикорупционни аутодафета нависоко... (аналогията невъзможна).


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional