Свободата днес и тук 03 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Реформаторският Рубикон

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Даниел Смилов, http://clubz.bg

 

Гласуването за конституционната реформа на 9 декември ще структурира българската политика през следващата година

Снимка БГНЕС

Даниел Смилов

Реформаторският блок e политическа формация, която непрекъснато преминава Рубикон – досега все пак през различни бродове, запазвайки като цяло общата посока напред въпреки меандрите на българския политически поток. По отношение на конституционната реформа РБ рискува да прекоси Рубикон наобратно и да се върне в изходно положение, обаче.

За да не се стига до подобна конфузия, лидерите и депутатите на формацията могат да си припомнят следното:

1) РБ беше създаден въз основа на партии, които сами по себе си нямаха особена тежест в политическото пространство на страната и които, взети поотделно, не биха присъствали нито в парламента, нито в обществените дебати по значим начин;

2) „Чудото“ на обединението не беше плод на административния гений на въпросните малки партии, а се случи въпреки неговото очевидно отсъствие;

3) За добро или за зло това обединение не стана благодарение на ясна лидерска стратегия. Тук проблемът не беше в отсъствието на такава, а в наличието на прекалено много лидерски стратегии и техните носители;

4) Това, което наложи РБ в политическия живот и му даде инерция, беше определено политическо съдържание - нуждата в обществото да бъде заявена и отстоявана определена позиция. Тази позиция беше артикулирана с голяма енергия по време на протестите от лятото на 2013 г. и основната й цел бе и е отвоюването на публичните институции от прекалено голямото влияние на определени икономически кръгове. Социалните групи, които стоят зад тази програма, са като цяло проевропейски, проатлантически и виждат бъдещето на страната в нейната модернизация по западен образец;

5) Докато РБ стои еднозначно и ефективно (съотнесено към относителната му тежест) зад тази платформа, той ще има сериозно място и бъдеще в политическия живот на страната;

6) Съдебната реформа е същностна част от пакета политики, които формират идентичността на РБ. Затова е и безпринципната, но заинатена опозиция, която идеите за конституционна реформа срещат. Най-мъдрото, което успяха да измислят противниците й, е съдът и прокуратурата да бъдат третирани по един и същ начин. Това е безспорен принос в световния конституционализъм, с който отново ще учудим света (неприятно, за съжаление). В крайна сметка съд и прокуратура са функционално и организационно различни, което означава, че тяхната независимост не може да бъде гарантирана по идентичен начин. Ако прокурорите избират мнозинството от панела, пред който уж ще са отговорни, ще излезе, че Главният прокурор ще отговаря сам пред себе си, защото прокуратурата е централизирана и строго йерархизирана; 

7) Въпреки че никой не е успял да артикулира смислен аргумент срещу това възражение, саботажът на реформата точно през квотите във ВСС се е превърнал във въпрос на живот и смърт за част от политическите формации. Ако не за друго, то за да „натрият носа“ на реформаторите;

8) Конституционна реформа се прави с широко съгласие, обаче. Дори и без аргумент, в един осемпартиен парламент определени партии могат да водят сложна политика на договаряне и извличане на дивиденти от собственото си съгласие. Това е легитимна стратегия в парламентаризма – не можете да очаквате от опозицията да прави живота на управляващите лесен;

9) За тази цел трябва да се водят разговори, да се правят сондажи, да се обмислят договорки – но без отстъпки по принципните въпроси на реформата;

10) Резултатът от гласуването на 9-и декември е важен за РБ не само заради съдебната реформа, но и заради отстояването на неговата цялост. Всъщност, най-важното за блока е да застане консолидиран както зад съдържанието на предложената поправка, така и зад министър Иванов. Това е нещото, което неговите привърженици не само очакват, но и изискват. Всяко друго поведение би било предателство спрямо тях, колкото и последователно в личен план то да изглежда през очите на един или друг лидер на блока;

11) Гласуването на 9 декември ще структурира българската политика през следващата година. Вариантите са общо казано следните:

- Конституционната поправка минава с ¾ мнозинство в договорения вид: управляващото мнозинство се запазва;

- Конституционната поправка в оригинален вид събира 2/3 с гласовете на ГЕРБ, РБ и други формации. Битката продължава още няколко месеца, като междувременно се подготвят и по-амбициозни промени в Закона за съдебната власт и друго законодателство. Правителството консумира негативи, понеже няма да може да отчете конституционна реформа навреме за междинния доклад, но запазва принципната си позиция, което в случая е по-важно. Липсата на съдържателни аргументи от страна на опозицията ще продължи да я подрива и да налага впечатлението, че подкрепят едно безспорно порочно статукво в съдебната власт;

- Вариантът на ДПС/АБВ събира 2/3 мнозинство (или дори ¾). Това би било открита заявка от страна на ГЕРБ, че иска да управлява с ДПС и РБ трябва да даде шанс на партньора си да изживее мечтите си, ако лелее такива. Тогава РБ излиза в опозиция, запазва идентичността си и се позиционира еднозначно за едни нови избори. А те няма да закъснеят, защото формат ГЕРБ-ДПС ще е самоубийствен за Борисов; 

- Проектът се проваля и няма конституционна поправка. Това е най-сложният сценарий като последици. Ако ГЕРБ пожелаят да хвърлят вината върху РБ и Христо Иванов, което е много вероятно, това би бил ясен сигнал, че блокът трябва да излезе от правителството. Оставането му би било свързано с обиране на негативите от неслучването на реформи. В очите на обществото това с право би било безпринципно оставане, запазване на министерски позиции за сметка на ценности и политики.

- Други варианти също са възможни, но те биха зависили от: а) компенсирането на конституционния провал с много по-амбициозни промени в ЗСС и друго законодателство; б) препотвърждаване на общата посока на реформи в ключови сектори; в) по-ясен дясно-центристки профил на мнозинството; г) възможно сътрудничество на президенските избори между ГЕРБ и РБ; д) нов опит за конституционна поправка, включително и след нови парламентарни избори. Тъй като тези варианти са прекалено сложни и изискват непознати дотук нива на координация и споразумяване, те са по-малко вероятни. 

12) Това са вариантите: няма отделен политически вариант с разпадане на РБ на съставните му части. Това биха били индивидуални стратегии на хора, спасявайки се по единично, но не и партийни стратегии. Ако някой си мисли, че ДСБ или особено ДБГ имат потенциал да надживеят един евентуален разпад на РБ – просто греши. Ще останат, разбира се, хората, всеки един от които сигурно си има планове, надежди, амбиции. Поне в средносрочен план, обаче, те ще трябва да се реализират през друга партийна инфраструктура;

13) В този смисъл, „сепаративните“ планове вътре в РБ – ако ги има – са с мъдростта на размяната на кон за кокошка (а не на министерство).
РБ е формация, която има около 10% подкрепа в национален план. В НС тя има 23-ма депутати. От нея не зависи пряко бъдещето на правителството на Борисов или мандатът на парламента. Но въпреки това РБ е важен, защото той структурира ясно избора пред ГЕРБ и артикулира двете крила вътре в партията на Борисов. Едното – административно-полицейско по произход и характер, което чудесно би се разбирало с ДПС. И другото – проевропейското, дясноцентристкото в ценностен смисъл, за което РБ е очевидният политически партньор. Гласуването на 9-и декември, в този смисъл, е колкото важно за РБ, толкова и за ГЕРБ – то ще покаже съотношението на силите вътре в партията на Борисов и посоката, в която тя ще поеме.

РБ е ключов също така, защото за разлика от другите партии той не е плод на сметките и маневрите на определени политици, а общо взето съществува въпреки тях. Поради това той е автентично представителен за настроенията на определена група хора в обществото. Може тази група да е малка, да е концентрирана в столицата и големите градове, но все пак тя е реална, ангажирана и активна в обществените процеси. Загърбването на тази група би принудило ГЕРБ и Борисов да сменят своя профил – да се преобразят по модела на Орбан и Качински, да заемат антиевропейски, антилиберални, откровено популистки позиции. Това безспорно е политическа опция, но да се надяваме, че лидерството на ГЕРБ все пак я смята за неатрактивна и рискова. И бегло познаване на политиката в Унгария и Полша би подсказало, че това е грешният път пред дясното.

И накрая, РБ не може да даде на ГЕРБ политическия комфорт, който ДПС би му дало – и като гласове, и като медийно обгрижване. Напротив, общуването с РБ по-скоро засилва и драматизира различията, отколкото да ги прикрива и замазва. Но ГЕРБ вече станаха жертва веднъж през 2013 г. на илюзиите за ДПС-гарантиран „медиен комфорт“, който в рамките на един ден се превърна в медийна канонада срещу Борисов и славославене на Орешарски, дизайнерите и поддръжниците му. Днес ДПС палачинката отново е обърната, но по конфитюра й си личи калта, песъчинките и другите екстри от пребиваването й на пода в периода 2013-2014 г.

В заключение, за разлика от много други партии, водещото при РБ е политическото съдържание (ако кауза звучи твърде помпозно), на което той трябва да остане верен: и тук влизат идеите за повишаване на отговорността на прокуратурата и съда. Блокът е в завидната позиция политическите му шансове да зависят от лоялното следване на основните му принципи: дали в правителството или в опозиция, докато той го прави, ще се налага като значим политически фактор. Това е простото правило, към което лидерите и депутатите му трябва да се придържат. Останалото е логистика и маневриране, търсене на по-преки пътища и по-удобни бродове. Важното е по съдържанието, обаче, да няма обратно прекосяване на Рубикон.

----

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional