102 години от зверските кланета в Беломорска и Одринска Тракия

През далечната 1913 хиляди миролюбивите българи в Одринска и Беломорска Тракия стават жертва на зверските кланета, организирани от Османската империя и извършени от редовната турска войска и башибозук. Започнали още през лятото на 1903 г.(по време на героичното Илинденско-Преображенско въстание), те са поредната трагична страница от системното унищожаване на българския народ в продължение на 500 години след окончателното завладяване на България от Османската империя през 1396 година. Мащабите, използваните средства и системността на унищожението отговарят на всички характеристики на престъпното деяние ГЕНОЦИД.

Това беше поводът миналата година 33-ма известни български историци да излязат с откритото писмо, в което настояват парламентът на Република България да приеме специална декларация в памет на десетките хиляди избити българи от Одринска и Беломорска Тракия, така както прие декларация от 10.11.2012 г. в памет на 19 жертви на т.н. Възродителен процес.

За жалост призивът на учените остана глас в пустиня. Българските държавници сякаш гузно премълчават истината за разорението на тракийските българи. А политиците през тези последни месеци мислеха единствено за собственото си оцеляване. Ангажирани в случването на европейски и предсрочни и парламентарни избори, загърбиха темата за обезбългаряването на Беломорска и Одринска Тракия. Демонстрирайки липса на историческа памет и респект към предците ни, забравиха, че трагичните обстоятелства и превратни събития от преди 102 година са белязали житейската съдба на много български семейства, наследници на жертвите от този геноцид.