Тъжно е, когато си отива министър, който иска да си свърши работата

Прокурорът антимафиот Никола Гратери пред Клуб Z

Клуб Z

Ако трябва да представим най-кратко Никола Гратери – това е неудобният прокурор. Неудобен за ндрангетата (калабрийската мафия) с която се бори почти тридесет години, но точно толкова неудобен и за политиците, бъркащи личното си оцеляване с обществения интерес. В края на 2014 година получава наградата на Train Fondation за гражданска доблест, но кандидатурата му за министър на правосъдието в Италия е отхвърлена. Разследвайки ндрангетата, която държи в ръцете си голямата част от наркотрафика на кокаин, Гратери е обиколил целия свят. В България беше, за да представи новата си книга, написана заедно с Антонио Никасо „Бялото злато” (изд. Авлига). За Клуб Z Никола Гратери коментира както сътрудничеството си с различните служби-антимафия по света, така и оставката на министъра на правосъдието Христо Иванов.

Южна Америка, Северна Америка, Африка, Европа и т.н. – пътят на кокаин е дълъг, но като че ли „бялото злато” преминава всички тези граници с лекота. С кои антимафиоти сте имал най-ползотворно сътрудничество?

Колкото и да е странно, изключително добре съм работил с колегите от Южна Америка. Те сякаш наистина искат да решат този проблем. Докато в Европа, държавите, за които се знае, че освен транзитна територия на наркотрафика, са и големи консуматори, не искат да признаят проблема. За тях са важни парите и да не се шуми. Белгия, Испания, Германия не се интересуват от действителното състояние на нещата. Говори се за търговия, за икономика, за печалби, но не за обща политика, с която Европейският съюз да бъде силен. Икономически интереси и пари в брой. Не понасям това лицемерие.

Лицемерни и ненаказуеми. В България няма осъдени представители от високите етажи на властта.

 Е, значи всички са честни (смее се). В Италия всяка година има осъдени депутати, предприемачи, висши служители от администрацията. Въпреки всички проблеми, прокуратурата си върши работата.

А при нас министърът на правосъдието подаде оставка –  парламентът не прие предложенията му за реформа.

Протестирайте, подкрепете го. Това е работа и на журналистите. Много е тъжно, когато един министър иска да си свърши работата, а вместо това – трябва да си отиде. Тук и медиите трябва да се намесят сериозно – не позволявайте да си тръгне човек, който може да бъде полезен за държавността.

А когато  голяма част от медиите имат лоши, мрачни зависимости?  

 Ако ситуацията е толкова тежка – обърнете се към Европейския съюз. Бъдете ясни и категорични. Социалното щастие е в усещането за справедливост. Просто си свършете работата.