Свободата днес и тук 30 Януари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Едни такива мънички неща. Липсват ли ни?

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иван Бедров, http://clubz.bg

 

Казват, че търпението спасявало животи. Но убива обществото ни. Очевидно

 

Снимка Веселин Боришев

Иван Бедров

Ама вие казахте ли предварително на премиера? Ама защо жертвате стабилността? Ама вие сега Орешарски ли искате да върнете? Много въпроси чуваме от вчерашния ден насам, а и ще продължим да чуваме. Преди това въпросите бяха за „преврата“. По-преди бяха за „вкарването във война с Русия“. Още по-преди бяха за „преяждането с власт“.

А пък още по-преди, когато споменатият вече Орешарски все още бе премиер, въпросите бяха същите. Ама вие сега Борисов ли искате да върнете? Ама каква ви е алтернативата? Ама какво повече искате, нали не е шеф на ДАНС?

Това е омагьосаният кръг на доброволната глупост. На примиряването с блатото. Когато доброволно сме се съгласили, че преди всичко важни са личните отношения на хората във властта, а не нашето отношение към тях. Когато сме забравили да различаваме законно от незаконно, защото не можем да различим нарушители от охранители на правилата. Когато въображението ни е ограничено до избора измежду наличните престъпници и не смеем да поискаме нещо нормално. И когато вече сме напълно лишени от самочувствието, че можем да живеем в нормална среда, без да имаме кой знае колко високи изисквания към нея.

Нищо повече от това да наричаме човека човек, а бандита бандит.

Нищо повече от това да не се обръщаме на другата страна, когато слонът вече е изпочупил целия стъкларски магазин.

Нищо повече от това да имаме смелостта да кажем, че обвързването на изпълнителна, законодателна, съдебна и медийна власт е доста повече от мафия.

Нищо повече от това да спрем да се правим, че приемаме за нормално един депутат да е гол като пушка на хартия, а цялата държава да знае какво владее.

Нищо повече от това да виждаме и да казваме в прав текст, че управлението очевидно не иска да се конфронтира с мафията. Независимо защо.

Нормалната среда е нормално да включва и различаване на редното от нередното. От нормален брой хора.

Редно беше премиерът да е до министъра на правосъдието, когато Народното събрание гласуваше приоритета на приоритетите, както пише в самата програма на правителството.

Редно беше човекът в главната роля да беше изпълнил главната роля по представянето, защитата и преговорите за „реформата на реформите“.

Но пък и също толкова редно е, когато гласът и името на човека в главната роля изплува няколко пъти около нередни неща, това да не бъде замитано по правило под килима.

Редно беше, когато 160 депутати излъжат цяла България и не спазят поетия с подписи ангажимент, цяла България най-малкото да заблежи това.

Редно беше тези, в чиито провал в борбата с престъпността и корупцията по високите етажи никой не се съмнява (6% доверие, измерено от социолозите – б.а.), да не бъдат изобщо допускани да се представят като легитимни изразители на мнение, което маскират като „държавническо“.

Забравяйки разликите между нормално и ненормално, между редно и нередно, сме се отправили надолу. И поединично. И глупаво позволяваме да бъдем разделяни – февруарци срещу протестъри, грамотни срещу неграмотни и – най-любимото ми напоследък – либерали срещу консерватори. (каквото и да означава това в български условия)

Свикнали сме да бягаме от очевидното. Да се държим оправдателно, когато трябва да кажем, че през нощта е тъмно. Когато очевидни лъжци, в чието присъствие човек инстинктивно си прибира портфейла във вътрешния джоб, продължават да твърдят, че тъмното е по-светло от светлото. А очевидните неща са просто очевидни.

Както това, че не можеш да убиеш ламята, ако се превърнеш в четвъртата й глава.

И е безсмислено да обсъждаш каквото и да е друго, ако няма ред и ако лошите не са в затвора.

Очевидно е наивно да говорим за увеличаване на майчинските с два лева, когато са откраднати пред очите ни 4 милиарда. Защо да не говорим за удвояване на майчинските? Но е също толкова очевидно, че управлението не иска да разследва кражбата на века и предпочита мафията пред майките, децата, учениците, лекарите, пациентите и т.н.

Очевидно е глупаво да спорим лява или дясна данъчна система е по-добра, след като каквото и да събере държавата, те пак ще го откраднат.

Очевидно е глупаво да вярваш на овластени магистрати, когато не забелязват очевидни престъпления.

Още по-очевидно глупаво е да се надяваме те сами да се преобразят. Напълно сами, докато ние в това време се радваме на трите папи и псуваме винетките.

Очевидно е, че сме лишени от напълно нормални и елементарни неща. А най-очевидното е, че сме толкова малко хората, на които им личи да им липсват тези мънички неща.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional