Кой взриви историческия компромис

"Ако някой може да ми обрисува схемата, по която главният прокурор диктува на 204 народни представители... Нека да не подценяваме министър-председателя и хората, които мислят в парламента...

...Радан Кънев, Атанас Атанасов, Гроздан Караджов. Това са хората, които общо взето внесоха предложения, с които по мое мнение, взривиха този исторически компромис."
(Главният прокурор Сотир Цацаров пред БНР, неделя)

"Пускат интриги, че съм зависим от Цацаров. Зависим съм само от народа, който ме избира."
(Премиерът Бойко Борисов пред Дарик радио, събота)

В един от непреходните си памфлети Алеко Константинов описва как на избори във Видинско човек от властта прошепнал "Угасете ламбите", като почнали да броят бюлетините. Опозицията се възмутила, а властта отвърнала - ами докажете, че сме броили грешно.

Асоциацията възниква от пространното интервю на главния прокурор Сотир Цацаров пред БНР, за което трябва да му признаем, че владее словото и говори гладко. И в същата степен - в разрез с формалната логика на фактите, по-надолу ще видим защо.

Ден по-рано премиерът Борисов също в пространно интервю заяви, че нарочно го вбесяват, като твърдят, че е зависим от "Цацаров, Пеевски и ДПС". Премиерът говори не толкова гладко, но ядосано, и това иде да покаже, че е убеден в думите си, въпреки логиката на фактите.

Да видим какво каза главният прокурор:

- "Историческият компромис" бил взривен от внесените преди второто четене предложения "с таргет прокуратурата".

- Авторите обаче имали изгода предложенията им да не минат, защото по този начин въпросът за съдбата на прокуратурата оставал нерешен. А те нямали интерес да бъде решен, защото нерешеният въпрос за прокуратурата им бил нужен в политическата реторика.

- Политиците, взривили историчесикя компромис, са председателят на ДСБ Радан Кънев и съпартийците му Атанас Атанасов и Гроздан Караджов.

Започвам от третото:

Главният прокурор по силата на конституционния модел на прокуратурата има безконтролна власт. Както пред БНР в неделя посочи политиците, така и пред ВСС той посочва от време на време медии и журналисти, които не му импонират и се осмеляват да му опонират.

Да порицаваш политици и журналисти от позицията на безконтролна власт не е само лош вкус, а конструиране на "схемата"

която споява в едно него самия, министър-председателя и "онези които мислят в парламента". И схемата се нарича най-банално - заплаха. Схемата произтича от конституционния модел, който е предпоставил недосегаемост на главния прокурор.

Второто: Казано иначе, то означава, че предложителите на промените за прокуратурата са се престрували. Блестящо. Подобна е логиката на изнасилвача, който, след като е употребил най-грубо насилие, определя жертвата си като "лека жена".

Първото: "Историческият компромис" бил взривен от внесените преди второ четене промени, засягащи прокуратурата. Възниква въпросът и той замества цял  коментар: Защо не бяха само игнорирани предложенията от "204-мата, които мислят в парламента", а трябваше да бъде беше ревизиран договореният исторически компромис?

Да видим какво каза премиерът:

"Ако те продължат да лъжат, да ме наричат зависим (от Цацаров, Пеевски и ДПС - бел. ред.), което ме вбесява и те знаят, че ме вбесява и чакат като малки деца, като им кажеш не можеш да скочиш от прозореца, защото си бъзлив и някой не ти дава и аз да скоча. Те това правят в момента.  Аз ще им говоря всеки ден какво защитават (контрабандата защитават  - бел. ред).."

Конституционният модел на прокуратурата опровергава и главния прокурор, и премиера, защото е

предоставил безконтролна власт на първия, а вторият не иска да промени модела, въпросът е защо

Ако моделът бъде променен, тоест бъде въведена поне минимална отчетност на първия обвинител в прокурорската колегия,  той ще трябва да отговори на немалко въпроси, преди да се произнася за качествата, тежненията и терзанията на политици и журналисти. След участието на прокуратурата като форлойфер в удара срещу КТБ, а както се оказва, и в последвалия грабеж чрез затваряне на очите; и след прякото нагазване на прокуратурата на политичесикя терен с известяването в деня за предизборен размисъл на констинбродската спекулация; и след покриването на доказани през съд нарушили закона магистрати (Петьо Еврото)... (можем да изреждаме още) само -  конституционният модел може да го спаси от отговорност за действията на институцията.

Ако моделът бъде променен, премиерът няма да може в случаи като "Яневагейт" да весели публиката с лафове от рода "две каки си говорят", а заедно с главния прокурор щеше да отговаря на въпроси, които сега няма как да получат отговор поради това, че и двамата са замесени в скандала. Като например комуникирал ли е премиерът с влиятелни фактори от ВСС и със самата Янева със съвети или препоръки, независимо дали еднакви или различни от публичното му заявление, че тя "трябва да получи 400 години затвор". И дали главният прокурор е нарушил само Етичния кодекс или и закона, като е обсъждал с Янева делото й след като е било заведено; И дали довереникът на главния прокурор - и шеф на ключовата Софийска градска прокуратура (която разследва "Яневагейт", забележете!) е комуникирал с Янева на тема регистър на разрешенията за СРС и с каква цел... (можем да изреждаме още).

Впрочем премиерът беше заявил, когато беше в опозиция, как си представя отношенията между властите и ще му напомняме ако се наложи за стотен път, че дължи разяснение на това свое базисно съждение: (Цитирам: "Доган пръв разбра, че който има влияние над съдебната власт и има медийна империя, може да управлява дори да е  трета политическа сила", 7 февруари 2014 г., в интервю за  Медиапул).

Щом така смята, би следвало да обясни кой упражнява влиянието сега, когато неговата партия ГЕРБ е първа (а не трета) политическа сила? Или всички са една сила, в това число и прокуратурата?

Не се заяждаме и не се ловим за думи, а за принципни противоречия по твърденията за "независимост" на главен прокурор и премиер. И докато тези противоречия бодат очите и ушите, имаме основания за дълбоко съмнение в иначе автентично ядосаните уверения на г-н Борисов за собствената му независимост. И нямаме никакви основания да приемаме сериозно  изявленията на главния прокурор, че историческият компромис бил взривен от предложенията за второ четене и че вносителите имали изгода да не минат, за да ги ползват за политически лозунг.

С две думи -

Историческият компромис е взривен от взаимната зависимост на главен прокурор и премиер

затова и главният прокурор беше менторът на промените на Конституцията и ще остане най-вероятно такъв и за промените на Закона за съдебната власт. Скандалът "Яневагейт" освети най-ярко тази зависимост.

Голямата отговорност обаче е на премиера-партиен лидер, който, както сам казва,  "зависи само от народа, който го избира" - защото политическата власт е тази, която може да промени модела на безконтролната власт на главния прокурор чрез законодателите ("онези които мислят в парламента"). Главният прокурор е само ползващият се от модела.

Та като ми кажат "докажете" - отвръщам, подобно на опозицията от времето на Алеко: което виждат очите и чуват ушите. А ушите долавят все по-силен синхрон между изявленията на Цацаров и Борисов и бухалките на "Пеевски" - едни и същи са мишените на гнева им, назовани при това лично и поименно от главния прокурор, едни и същи аргументите им... (И приликите не могат да бъдат заглушени нито от сензационните съобщения, че главният прокурор е заплашван - с букви от вестници, за да не бъде разкрита заплахата, но отказал по-голяма охрана, нито от гръмотевичните арести на по три дузини митничари наведнъж.)

За да е пълен синхронът, липсват само  наказателните акции срещу изменниците начело с подалия оставка правосъден министър, каквито ги препоръчват изданията контролирани от "Пеевски". Но не е късно...

П.С. Докато пиша, чувам г-н Цветан Цветанов по Нова тв как се мъчи да се измъкне от въпроса защо когато е в опозиция, обвинява прокуратурата в изпълняване на политически поръчки, а когато е на власт не предприема мерки, за да не може прокуратурата да използва властта си с конюнктурни мотиви. Вторият човек след лидера на управляващата партия се видя натясно и изтърси: "Защото тогава ме питахте в качеството ми на човек, който всъщност беше в опозиция и нямаше абсолютно никакво значение какво ще каже пред вас."  "Значи сте лъгали?", контрираха водещите. И настана един цирк - той увърта, водещите напират, мъка (дожаля ми)...  След дълго въртене и сучене накрая Цветанов стигна до... Станишев, той бил отговорен за поръчките на прокуратурата. Не Цацаров... Политическият елит в пълния му блясък - безпомощност от обвързаности на интереси през власт.  И съответната й демагогия, за спускане на лека мъглица - по-плътна вече е невъзможна.