Имаме поща

        Тези дни дебилите ни изпратиха две важни послания. Не схващайте посланията като някакъв – как да кажа? – странен творчески акт, неприсъщ при дебилите. Разбира се, дебилите като цяло не сътворяват послания, те не осъзнават, че произвеждат послания. Те просто дебилясват, а резултатът от въпросното дебилясване ние възприемаме като послание. Понеже той си е послание.

Послание първо.

Дебил дебилу око не вади. Може и по-различно: дебили от всички породи – съединихме се от векове и за векове. Може и така: сговорни дебили планина съсипват. Може и така: аз дебил да се наричам, първа радост е за мене. Или така: роди ме мамо дебил, пък ме хвърли на смет. И други може, но няма смисъл.

Значи: ако си се родил дебил и си имал шанса, сиреч първостепенната радост да се съединиш с други родни първосортни дебили, можеш да хилиганстваш, да псуваш, замеряш, буйстваш, биеш когото свариш, включително полицаи, да инспектираш данъчно, да инспектираш художествено, пак да псуваш, биеш, трошиш и да се разпищолваш. Индулгенцията ти е, че си дебил от нашите.

Смисълът на посланието: Волен може да е и малко нещо шашав, може да е малко по-енергичен понякога от средната за родните дебили енергетика, може да попийва и понаркотикства прекалено от време на време, всякакъв може да е, но е наш дебил, проверен, верен, послушен дебил, нищо че си е шашав по цялата дебилска глава. И ние може и да разиграваме разни затворнически клоунади за пред вас умниците, ала няма да го дадем никому, няма да го заменим с никого, макар и да ни нарича подлеци, диктатори, убийци, кръволоци… Чудо голямо, то нормален човек се изпуща, като е шашав, камо ли ние дебилите.

Послание второ.

Да си представим картинката, но не в старата тъпа и закостеняла Англия, а някъде по-насам, някъде из нашите бивши сестри от Варшавския договор, та да е ачик. Чехия, да речем. Звъни чешкият премиер на чешкия главен прокурор и му казва да опраска шефа на градския съд в Прага, после или преди това, или когато и да било се намесват шефът на чешкия висш административен съд, шефът на чешката съдийска етична комисия, чешки съдии и съдийки, чешки висши прокурори и магистрати и още чехи с тоги. И всичкият този престъпен кашмер излиза наяве, докато се канят да съдят (уж) шефа на градския съд в Прага и (уж) разни други шефове. Представихме ли си картинката в братска Чехия? Какво щеше да се случи в братска Чехия? Просто ни е бедна фантазията какво щеше да се случи там.

Да се върнем тук, у нас, където правораздаването, както всичко останало, е оглавено от техни величества дебилите.

Какъв е смисълът на второто послание, което ни пратиха те вчера-онзи ден? Ами примерно това: вижте сега, умници и чистофайници, ние ще си говорим помежду си каквото искаме и както искаме, ще си се опраскваме взаимно, а даже и няма да се опраскваме, ако не ни е кеф, ще си се записваме, ще си се изнудваме, ще си вадим мръсните дебилски кюлоти на всенароден показ, ще вършим престъпления всеки ден и всеки час, ако не ни мързи, след което ще се измъкваме един другиго от кашите, забъркани от самите нас, за да бъркаме нови каши, понеже сме дебили, а вас ще съдим и ще ви вкарваме в каушите и за най-дребните нарушения, освен ако не си платите колкото ние ви кажем. Точка.

Боя се, че ще се повторя, но второто послание може да се изрази и така:

Дебил дебилу око не вади. Може и по-различно: дебили от всички породи – съединихме се от векове и за векове. Може и така: сговорни дебили планина съсипват. Може и така: аз дебил да се наричам, първа радост е за мене. Или така: роди ме мамо дебил, пък ме хвърли на смет. И други.

Заключение: когато преди седмица-две написах „Редебилизация сега” (виж по-долу в сайта ми), някой може и да си е помислил (неправилно), че си упражнявам перото, за да остроумнича. Днес ще се изразя по друг начин, отново крайно достъпен. Убеден съм, че всеки пропуснат ден, с който отлагаме редебилизацията на България, я приближава (България) към пълната ѝ дебилизация.

А посланията валяха, валят и ще валят всекидневно, а ще има дни – и всекиминутно. И все по-дебилни, и все по-дебилни. И така на всеки километър. И до края на света.

Освен ако не редебилизираме веднага.