Под падналите маски винаги е едно и също

Бойкот на Олигархията, на медиите, на бизнеса, на партиите ѝ

Николай Слатински

Аз също съм писал при поредното безобразие, че маските са паднали. А ето, че мой приятел вчера ми каза малко грубо по адрес на случващото се и случващите го (извинявам се за неприсъщия ми слог): Откога лъсването на задниците се нарича падане на маските?

Но и без да ми каже това моят приятел, напоследък се замислям - а наистина, защо казваме всеки път "маските паднаха"? Та тези, на които маските им били паднали за пореден път, всъщност са толкова откровено едни и същи, така демонстративно ни показват, че пет пари не дават какво мислим за тях, по такъв направо брутален начин игнорират всякакво критично мислене и системно правят едно и също, че ни казват, показват и доказват - те СА такива и други не могат да бъдат. За тях демокрацията е празна приказка, някаква удобна за възпроизвеждането им диктатура. Те се ползват от правилата на играта и постоянно печелят по тези правила, защото в края на краищата всичко опира до броене на гласове, а хората срещу тях, срамуващите се от тях, отказващите да ги подкрепят или не гласуват, пасивно и индивидуално отказвайки се да ги легитимират, или емигрират, или искрено и лично не вярват в промяната или във възможността за промяна.

Рано или късно трябва да стигнем заедно, не всеки по отделно, а като сплотена общност, като самоосъзнала се общност, че не трябва да гласуваме, да ги оставим да се си предлагат и избират сами. И когато бъдат избрани с 10% от гласовете на всички избиратели, тогава ще стане ясно, че са загубили битктата именно по правилата, които така ги устройват. 

Знам, идеите за бойкот на играта на политика, на демокрация, на обществена активност, на проста процедура, при която прави са тези, които съберат повече гласове, звучат абсурдно, изглеждат като безсилие, като безизходица. Но иначе не е възможно. Стана ясно, че разполагайки с всичките финанси, властови постове, репресивни структури, медии и бизнеси, властимащите с лекота ще печелят в тази игра на политика, на демокрация, на обществена активност, на проста процедура, при която прави са тези, които съберат повече гласове. И ще печелят в тази игра постоянно, ще се самовъзпроизвеждат още повече и ще си присвояват още повече от финансите, репресивните структури, властовите постове, медиите и бизнесите. 

Ето защо рано или късно ще проумеем, че единственият начина да спечелим битката за промяна е не като участваме като миманс в тази пошла и с нагласен победител игра, а като откажем да участваме в нея. Отказът да участваме в нея е имено бойкот на Медиите на Олигархията, бойкот на Бизнесите на Олигархията, бойкот на Партията на Олигархията, бойкот на Изборите на Олигархията. 

Олигархията е рак, пуснал своите метастази във всички сфери на нашия живот.

Партията на Олигархията изяжда една след друга всички други партии.

Бизнесът на Олигархията изяжда един след друг всички други бизнеси.

Медиите на Олигархията изяждат една след друга всички други медии.

Отборът на Олигархията изяжда един след друг всички други отбори. Първо ЦСКА, после "Локомотив Сф", сега "Литекс". Кой е следващият? Този, който не е на Олигархията, на СИК, ВИС и ТИМ. Първенството скоро ще бъде между "Лафка-1", "Лафка-2", "Лафка-3", СИК-1, ВИС-1 и ТИМ-1… И А РФГ ще се прекръсти на Лига на Аморалната Футболна Корупция и Арогантност – ЛАФКА.

Убеден съм, че само като оставим Олигархията да си играе на политика сама със себе си, да избира сама себе си, да анализира сама себе си, да побеждава сама себе си, да изяжда сама себе си, да дискредитира сама себе си, едва тогава ще можем да променим ситуацията в страната така, че демокрацията да не е нагласена игра с предизвестен резултат в полаз на Олигархията, а състезание на политически идеи и конкуренция на кадърни политици, избирани от събудило се и взело съдбата в ръцете си гражданско общество.

-----

Текстът е от страницата на автора във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.