Атаките срещу Нели Куцкова и Лозан Панов идват от същите хора, които след месец ще скачат срещу продължаването на съдебната реформа

"Държавата няма право и не е правилно да коментираме съдебната система. Това е работа на Висшия съдебен съвет, който според мен незабавно трябва да се развали и да се създаде нов, защото той е загубил своята репутация."

Ето така през май премиерът Бойко Борисов се опита да даде импулс на съдебната реформа, тогава зациклила заради силната съпротива на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата. На тази закана тогава се върза правосъдният министър Христо Иванов, който напомни на премиера си, че не е папа и не може да разпуска това и онова. Но посланието не беше насочено към него. То трябваше да достигне до членовете на "съдебното политбюро", които трябваше да разберат, че опасността да не довършат мандатите си е реална. И от тях се иска само едно - да са послушни.

Седем месеца по-късно Бойко Борисов забрави за загубената репутация на съвета. В разгара на съдийските протести срещу подменената съдебна реформа той показа, че се разбира много добре с кадровиците на съдебната власт.

През изминалия уикенд на два пъти премиерът нападна съдията от Софийския апелативен съд Нели Куцкова. Това стана само няколко дни преди ВСС да гласува кандидатурата й за ръководител на ключовия Софийски апелативен съд. Посланието на премиера, който обвини Куцкова в липса на обективност заради кандидатурата й за вицепрезидент (преди 15 години), съвсем ясно беше възприето от ВСС.

В четвъртък, без да изложат нито един аргумент срещу професионалните и моралните й качества, но възпроизвеждайки забележките на премиера, членовете на съвета отхвърлиха кандидатурата на Куцкова за поста. Зад гласуването стоеше непробиваемата логика на кадровиците на съдебната власт, че си политически зависим, ако си независим от управляващите. Всъщност заседанието на съвета е нагледно потвърждение на записите от "Яневагейт" -  премиерът си поръчва "опраскване" на магистрат и няколко дни по-късно го получава.

Поредният провален от ВСС избор на председател на Софийския апелативен съд стана повод по-късно през деня най-голямата магистратска организация в България - Съюзът на съдиите, да поиска оставката на членовете от съвета, избрани от квотата на съдиите. Като мотив за своето искане от организацията, която и ВСС, и управляващите отдавна са идентифицирали като "злото за системата", цитираха няколко спорти решения на съвета само от последните седмици.

Общото между всички тях е очевидният опит на ВСС, управляващите и лоялните към тях медии да задушат всеки глас, поставящ под съмнение приетите окончателно промени в конституцията или настояващ за реформа на държавното обвинение. Освен Нели Куцкова под ударите попадна и председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Попаднаха и други роптаещи магистрати - като например председателят на Софийския градски съд Калоян Топалов, от който ВСС изведнъж се сети да изиска от спешен порядък доклад-отчет за проблемите в съда.

Важният съд
Координираното смачкване на съпротивата срещу статуквото има, разбира се, съвсем прагматични цели. Случилото се с Нели Куцкова не е изненада, а поредното проявление на зависимостите, в които е оплетен ВСС. Задкулисни обвързаности, които в крайна сметка водят до реални проблеми - като например това, че заради липсата на подходящ за ВСС кандидат най-големият апелативен съд в страната е с временно ръководство (посочено от главния прокурор Сотир Цацаров) вече повече от година и половина.
 
Иначе немотивираният отказ на съвета да избере Нели Куцкова има две основни цели - първо, удар по тези, които не са съгласни със статуквото и изразяват позицията си, и, второ, не по-малко важно, запазване на контрола над ключовата съдебна инстанция. А за премиера Бойко Борисов представата за апелативния съд вероятно се обобщава в обяснението, дадено му преди няколко години от бившия вече градски прокурор Николай Кокинов:

Бойко Борисов: А апелативен по-хубаво ли е от градски?
Николай Кокинов.: Ами, по-високо е. Три граници са. Долу от Благоевград горе до Видин.

Освен трите митници, които влизат в района на действие на Софийския апелативен съд, той е и втора инстанция на Софийския градски съд, където се гледат най-важните търговски дела в държавата. Или както казва бившият председател на апелативния съд ген. Веселин Пенгезов, това е "институцията, която правораздава на 1/3 от страната и може би на 95% от най-значимите обществени дела в страната". 

Именно с отстраняването на Веселин Пенгезов, инициирано от Сотир Цацаров преди година и половина, започна походът за завземане на контрола над ключовата инстанция. Бившият военен магистрат беше отстранен, след като държавното обвинение го обвини по разследване, водено срещу него от четири години. След отстраняването му тогавашният председател на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев направи номинация за временен ръководител на съда. Когато съдебният съвет трябваше да гласува неговото предложение, думата взе главният прокурор Сотир Цацаров, който наложи свой прочит на закона, веднага възприет от вярното нему мнозинство. Така номинацията на проф. Груев беше отхвърлена, а негласно за и.д. ръководител на съда беше определен Стефан Гроздев. Името на магистрата се свързва с ДПС, която преди години издига номинацията му за член на ВСС.

Моментът, в който Цацаров наложи кандидатурата на Гроздев, не е случаен. По това време конфликтът между Цветан Василев и Делян Пеевски започва да придобива съдебни измерения и в Софийския градски съд се появяват първите дела, водени между двамата. Два месеца по-късно там ще започнат да се гледат и делата около фалиралата КТБ. По всички тези спорове Софийският апелативен съд е втора инстанция.

Макар по презумпция председателят на съда да е пръв между равни, чрез скрити властови механизми той може да предопредели кой магистрат да гледа дадено дело. Това става както чрез вътрешната организация на съдебните състави, така и през правилата за разглеждане на дела. И най-важното - през правомощието на председателя да командирова съдии от други съдилища, което му позволява да прави "кастинг" на удобни магистрати.

След бунта на съдиите в Софийския градски съд (СГС) в края на миналата година, провокиран от възмущението на френския посланик покрай делото "Белведере" и действията на Румяна Ченалова, който доведе до оставка на цялото ръководство на съда и разбиване на дългогодишния корупционен модел на управление, въпросът за контрола над втората инстанция стана съвсем належащ. След "загубата" на градския съд евентуалният избор на Куцкова за председател на апелативния съд нямаше как да бъде допуснат.

Случаят "Лозан Панов"
Авторите на тези сметки получиха неочаквана изненада. Номинираният и избран от лобито на ДПС и Цацаров председател на ВКС Лозан Панов с последователни действия показа, че не е зависим от избралите го и по никакъв начин не може да бъде нито съучастник, нито дори ням наблюдател на опитите за запазване на статуквото. Точно както предрече бившият омбудсман и настоящ конституционен съдия Константин Пенчев: "Панов ще изненада всички - и тези, които гласуваха за него, и тези, които бяха против него. Може да изненада и самия себе си. Аз съм убеден, че той има много големи възможности и той ще бъде точно този съдия №1, който е необходим на България в момента..."

Малко след като беше избран за председател на ВКС, Лозан Панов успешно се намеси и успя да реши кризата в градския съд. А за ужас на мнозинството в съвета застана зад кандидатурата на Нели Куцкова. И ако до миналия петък Лозан Панов предпочиташе да води битките си тихо и да избягва конфликти, с изказването си по време на отбелязването на 135-годишнината на съда и последвалия мълчалив протест заедно с други съдии на стълбите пред Съдебната палата председателят на ВКС даде категоричен знак, че е от другата страна, на противниците на реформата.

Отговорът на последните, разбира се, не закъсня. Лозан Панов веднага попадна под ударите на медийния конгломерат, обслужващ интересите на ДПС. В четвъртък, когато беше изборът за председател на Софийския апелативен съд, пред съдебния съвет имаше, хм, протест на младежи, извикани от движението "План Б", които поискаха оставката на Панов. Същото движение през последната година записа в актива си няколко сигнала до прокуратурата срещу Христо Иванов, както и няколко контрапротеста - срещу правосъдния министър, в подкрепа на ВСС, както и срещу реформите в конституцията. Характерно за тези мероприятия беше, че на тях присъстваха младежи, които не бяха съвсем в състояние да отговорят какво точно искат.

В четвъртък опитът за сплашване на Лозан Панов излезе от границите на хибридното. Цитиран от сайта на Валерия Велева "Епицентър", председателят на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров заяви, че комисията е била сезирана от "План Б" и още на първото си заседание следващата седмица ще започне проверка срещу председателя на ВКС заради словото му по време на 135-годишнината на съда. Елементарно, нали?

Ами прокуратурата?
Коалицията между политици, магистрати, членове на ВСС, медии, която се изправя и бори с всички сили срещу опитите за реформа, е възможна именно заради порочния модел на устройство на съдебната власт, чието демонтиране целяха промените в конституцията. Това обяснява и активната битка от всички страни (АБВ, ДПС, ГЕРБ) за тяхното мащабно окастряне преди окончателното им приемане тази седмица.

Подпечатването на промените с восъчния печат на правосъдното министерство в четвъртък автоматично вкара реформата в следващия епизод - мащабните промени в устройствения Закон за съдебната власт. Проект за тях беше изготвен от екипа на Христо Иванов и мина през широко обществено обсъждане с цялата магистратска общност. Именно през този закон ще бъдат уредени ключови въпроси като съдийското самоуправление, структурата на разделения ВСС, атестацията на магистратите, дисциплинарните производства и т.н.

Оставката на Христо Иванов създаваше реална опасност този проект да потъне. В петък обаче при избора й новият правосъден министър Екатерина Захариева даде ясен знак, че ЗСВ е приоритет, но първо текстовете ще бъдат адаптирани към приетите промени в конституцията. Новият екип на Министерството на правосъдието може да разчита на подкрепата на стотиците съдии, които през последната седмица подкрепиха нуждата от реформи.

Битката за приемането на ЗСВ със сигурност ще е трудна, но този път управляващото мнозинство няма да може да скрие евентуалната подмяна на текстовете с търсенето на широко мнозинство, какъвто беше случаят с конституцията. Екатерина Захариева беше избрана със 126 гласа, които са напълно достатъчни и за приемане на проекта за ЗСВ.

Нито съдебният закон, нито приетите промени в конституцията третират другия ключов проблем в устройството на съдебната власт - структурния проблем и безотчетността на прокуратурата. Миналата седмица парламентът отхвърли всички идеи, насочени към поне частично разрешаване на този проблем. При това положение темата може бъде повдигната само с внасянето на нов проект за изменение на основния закон. Предложението може да бъде направено от 60 народни представители, но е малко вероятно в настоящия парламент да се съберат толкова депутати, готови да се изправят челно срещу властта на главния прокурор.

В събота президентът Росен Плевнелиев пък се опита да върне дебата за държавното обвинение: "Оттук нататък ще следя реформата да продължи и да бъде дълбока и всеобхватна. Изключително важно е и българската прокуратура да започне процес на реформи. Прокуратурата не може да остане встрани от усилията на всички институции в държавата за реформа в българското правораздаване." Още на следващия ден президентът беше скастрен от главния прокурор, който пред БНР обяви, че реформата в прокуратурата вече е приключила, а държавният глава явно не е забелязал, защото е много зает.

Грижата на Росен Плевнелиев за проблемите на държавното обвинение (самият той ги изпита на гърба си, след като преди година и половина то се опита да го разследва по сигнал на Николай Бареков въпреки абсолютния му имунитет) може да излезе извън сферата на пожелателното говорене, ако той реши да се възползва от правомощието да предлага промени в конституцията. С подобен ход държавният глава със сигурност ще върне дебата за реформа в прокуратурата. Което, разбира се, ще го превърна в следващата мишена на тези, които зад лозунгите за стабилност крият нежеланието за промяна.

Добрата новина е, че окастрената реформа не е единственият елемент от композицията. Защото процесите около съдебната реформа носят и много позитиви. Стотиците съдии от цялата страна, солидаризирали се с реформата, са знак, че системата иска промяна. Не е без значение и фактът, че в петък съдиите получиха подкрепа от най-критично настроената към България държава от ЕС - Холандия, чийто посланик в София поздрави магистратите за позицията им: "Независимият, безпристрастен и морално осъзнат съд е една от същностните характеристики на системите на управление в ЕС. Той е фундаментален стълб за всяка демократична държава, за благосъстоянието на гражданите й и за икономическото благоденствие и развитие. Благодаря ви, че ни напомнихте това! Възхищавам се на вашата професионална и гражданска ангажираност, на вашата смелост и посветеност!", написа дипломатическият представител на Кралство Нидерландия Томас ван Оорсхот до Съюза на съдиите в България (ССБ).

Посланието е изключително важно, защото идва няколко седмици преди ЕК да излезе с годишния си мониторингов доклад за България, който се очаква ясно да посочи това, което и правителството, и ВСС отказват да приемат - повече така не може.