Предколедно

Подаръкът, който чакаме, не е за послушни деца

Веселин Желев

България се разделя с поредната си година на недоволство и очакване на криза.

Вече 26 години политиците са ни виновни. Но те не са паднали от небето. Не ни ги е пратило зло зелено човече с летяща чиния. Ние сме си ги отчували и после сме си ги избрали.

С тях сме свързани както образът – с подобието. И както и да въртим избирателна система между тях, тя няма да променим това, което е в двата ѝ края. Най-много да филтрираме външните примеси в подобието и то да представи образа в изчистен и следователно – в стабилизиран вид.

В редицата крилати фрази на Бойко Борисов на първо място поставям: “Вие сте прости и аз съм прост”.

Ако след 1989 година у нас има народовластие, неговият разцвет е тук и сега. Който не обича Борисов, не обича народа си. Вижте резултатите от изборите и не ревете. Толкова можем.

“Вие сте прости и аз съм прост” казва всичко за дереджето с достойни за уважение точност, откровеност, смелост и лаконичност. Те не са за подценяване и в този смсисъл главният прокурор Сотир Цацаров е прав – не подценявайте Борисов.

В наивните години на моето кореспондентство (такива неизбежно са първите две-три на ново място) бях хванал за интервю един влиятелен германец, когото смятат за високоговорителя на Ангела Меркел в Европейския парламент.

Обяснявах му разпалено за показните арести, за карикатурата Румяна Желева, за липсата на реформи, за натиска върху медиите и бизнеса, за задкулисията, за толерирането на онази медийна група и на онази банка и т.н.

"Вие съзнавате ли кого подкрепяте?" го попитах в тържествуваща заблуда, че съм го притиснал в ъгъла.

Той невъзмутимо отпи от кафето си и отговори:

"А вие виждате ли в България нещо по-добро, което може да спечели избори? Ние подкрепяме най-доброто, което страната ви предлага и не виждам в това нищо лошо."

По-късно, в един от дебатите по европейския бюджет, друг германец, избран  за евродепутат от Франция, каза нещо вечнозелено за българския контекст:

“Ако твърдите, че няма алтернатива, значи твърдите, че няма демокрация.”

Затова, ако имам коледно и новогодишно пожелание, то е догодина България най-сетне да заработи за по-добрата си реална алтернатива. Като междувременно не подритва това, което има. Ключовата дума е модернизация – отдолу нагоре.

Докато хора като Радан Кънев и Христо Иванов са в малцинство, дори в “изолация”, имаме проблем. Докато стабилност се отъждествява с оставане на власт, а икономика – с еврофондове, или с “Южен поток”, имаме проблем. Докато реформа е равно на асфалт и пет лева над пенсията, имаме проблем. И той е в нас. За да получим повече, първо трябва да го поискаме.

Няма как да имаме правосъдие за всички, ако мнозинството е равнодушно към правосъдието и би предпочело да има втори начин за всички.

Ако искаме всичко в нас да остане по старому, а улицата, заплатата, държавата утре да са нови, и дядо Коледа няма как да ни помогне. Подаръкът, който чакаме, не е за послушни деца.