ГЕОПОЛИТИЧЕСКИЯТ ШАНС НА БЪЛГАРИЯ

Кризата в ДПС безспорно разтърси силно и без това нестабилната политическа сцена у нас. Непосредствените ми изводи и впечатления от този трус са в три посоки:

 Първо, Местан винаги е бил формалния лидер, а Доган реалния. Не, че много хора са се съмнявали, но сега това все пак се официализира.

 Второ, геополитическият сблъсък между Русия и Турция се пренесе на български терен. Лъсна най-дълбоко прикриваната тайна на прехода за кагебисткия произход на движението. Поводите на ДПС бяха рязко и грубо дръпнати от кочияша в североизточна посока. Това идва да покаже, че доколкото през всичките тези години ДПС е обслужвало интереси на Анкара, това е ставало с благоволението на създателя в Москва и доколкото това не е засягало неговите интереси. Предстои да видим дали файтонът ще дерайлира при резкия завой. Моята прогноза е, че по-скоро колата ще се обърне.

 И трето, атаката срещу Местан беше направена в най-добрите кагебистки и мафиотски традиции – публично, безжалостно и унизяващо точно на рождения му ден, така, че плесницата да отекне звучно в съзнанието на всички реципиенти. Сега разбирам, че изтеклата в медиите снимка на Местан и трите убити от него вълка е било само тийзър към основната програма.

 Естествено, основният ракурс на кризата в отровената ни медийна среда е ислямистката заплаха от Турция, голямата проницателност на „родолюбеца“ Доган, който предвидял заплахата и застанал на патриотична позиция, дори с риск за собствения си живот. Абсолютен bullshit, въобще не се ебавам (ако трябва да влезем в извисената Доганова стилистика). Много малко се говори всъщност за много по-големите рискове, идващи от Кремъл.

 За мен е пределно ясно, че сегашната криза в ДПС е привнесена отвън и е пряка последица на новото геополитическо противопоставяне между Русия и Турция. Безспорно това противоборство крие очевидни рискове за националната сигурност на България, но наред с това сблъсъкът на регионалните суперсили крие и голяма геополитическа възможност за нас. Русия и Турция ще продължат да си нанасят удари и загуби, което ще ги отслабва и ще намалява вредното им влияние в България. А ДПС е твърде вероятно да се окаже жертва на тази геополитическа война.

 Най-добрият сценарий ще бъде, ако Местан успее директно да разцепи ДПС. Податки за нова партия вече има в публичното пространство. Ако това се случи, ударът срещу движението ще бъде силен. Предстои да видим как ще се развие ситуацията. На самия Местан ще му се наложи да се справя с огромен натиск. Доминираните от проруските интереси ДАНС и прокуратура ще бъдат насъскани срещу него. Местан е бил част от организацията толкова години, че едва ли ще е трудно срещу него да се намерят уличаващи факти. По зла ирония на съдбата сега може да му се наложи да изпита на гърба си тежестта на „обективното“ българско правосъдие, което самият той защитаваше толкова усърдно само преди седмици. Очевидно в момента се оказва натиск и срещу приближените му. Кметът на Ардино вече „размисли“. Вчера на възпоминателния митинг в с. Могиляне Четин Казак каза, че на всички отцепници ще им се даде време за размисъл да се върнат в правия път без никакви санкции за тях.

 Но дори Местан да не успее директно и радикално да разцепи движението, то неговото напускане със сигурност ще засили и без друго започналите ерозионни процеси. Монолитността и непробиваемостта на ДПС вече са далеч от най-добрите си дни. Тенденцията е особено видна след последните местни избори. Загубата на традиционен етнически вот е факт. Засега ДПС се опитва да компенсира с ромски гласове, но това не може да бъде трайно решение. Изолацията на движението от лостовете на властта и липсата на ясна перспектива как това да бъде преодоляно в обозримо бъдеще също усилва дезинтеграционните процеси.

 Имайки предвид горното можем да разберем защо Кремъл реши да форсира Доган и напрактика да го освети. Очевидно в Москва оценяват политическия ресурс на движението и лично на Ахмед Доган като напълно изчерпани. След 25 години груба злоупотреба с власт политическият кредит на ДПС е близо до нулата. В този смисъл не споделям мнението на Ил. Василев, че Доган се опитва да регенерира движението и да му вдъхне нов живот. Очистителните процеси дори с Местан начело имаха твърде съмнителен резултат. Сега с грубото връщане на ДПС на ръчно управление от почетния председател шансовете за оздравителните процеси напрактика са нулеви.

 Четейки празничното слово на Доган пред съпартийците му не можех да се отърва от усещането, че той не прави геополитически анализ на ситуацията от гледна точка интересите на България, а всъщност говори за собствената си съдба, умува как да отърве кожата, как да балансира между големите играчи. Думите му, тиражирани в някои медии, че Местан нямало да постигне това, което си е наумил, дори и той да не бил между живите, всъщност ми звучи като вик на отчаяние: „Нищо не мога да направя. Държат ме. Ще ме убият“. Всъщност погледнато през призмата на кагебисткия произход на ДПС много от случките около Доган и неговите постъпки през годините сега намират своето логично обяснение, дори и бутафорния „атентат“ – предупреждение, който му спретнаха преди формалното му оттегляне.

 От гледна точка конкретното развитие на политическата ситуация в България през 2016г. има два основни сценария. От една страна, с разцепването на ДПС фрагментираността на сегашния Парламент добива своята завършеност; напрактика всички партии, освен ГЕРБ, са разцепени. В такава ситуация логиката подсказва, че не би било трудно ГЕРБ да си набавя необходимите мнозинства и депутатите да си изкарат дори пълния мандат. Още повече, че мнозинството вътре в НС няма голям интерес да се яви скоро на предсрочни избори.

 Другият възможен сценарий, който е и по-вероятен според мен, е да се отиде на предсрочни избори още през следващата година. Вътре и извън България има мощни сили, които биха имали интерес от политическа нестабилност. Със сигурност Доган не би искал да даде време на отцепниците да укрепнат организационно; за него бързи избори са изгодни. Може би и затова в едно от последните си изказвания Местан се изказа в прав текст, че предсрочните избори са неизбежни. Борисов ще осъзнае, че така бленуваната от него стабилност е една илюзия и че компромисът с конституционните промени всъщност е бил напразен, а освен друго това може да му коства и електорален спад.

 Въпреки всички възможни турболенции геополитическата ситуация пред България никога не е била по-благоприятна – лъженационалистите от Атака са пред изчезване; БСП е в процес на разпад и маргинализация, а сега към тях се присъединяват и ДПС; противоборството между Русия и Турция ще намали негативното им влияние у нас. Всичко това ще доведе до оздравяване на политическия процес. Конкретно разпадът на ДПС може да доведе до освобождаване на турското малцинство от дългогодишната му феодална зависимост от корпоративната върхушка и до реалното му и достойно включване в политическия живот на страната.

 Считам, че ситуацията е благоприятна и са назрели обстоятелствата за свикване на ВНС и пълно преформатиране на съдебната власт. Без основен ремонт на съдебната власт няма да може да се постигне истинска стабилност на следващите управления и устойчиво европейско развитие на България. Ето защо, ако мога да дам някакви съвети на управляващите, то те са: Гответе се за избори и час по-скоро въведете електронното гласуване.