От 2016 нататък – стабилност в блатото или реформи

       Макар с известно закъснение – Честита Коледа, българи, където и да сте по света. Искам да Ви пожелая хубави неща в личен и професионален план. Знам, че не всичко ще е по мед и масло, но нека хубавото и доброто да е повече от лошото. 2016 е вече на прага ни, но нека не се успиваме празнично и нека сетивата ни на граждани останат нащрек.

Пожелавам на всички Вас и на себе си повече събуден граждански рефлекс. Не пропускам и Вас, ранобудни студенти. Особено Вас. Следващото ми пожелание е за в бъдеще хора от Вашите среди да са в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Защото днешният политически така наречен „елит“ ни убеди, че не става. Всъщност става, когато се отнася за собствения му интерес, за договорки и гъвкави коалиции. За вземане на милиардни заеми, за съсипване на банки, за нагло перчене и за кражба от нашето бъдеще. За препъване на реформи, за подлагане под въпрос на цивилизования избор на България, за снишаване и лъкатушене, за липса на ясна визия за развитие и на воля тя да бъде отстоявана. За това става. Дори талант има.

Ето затова не намирам за уместно да си каканижем празнично. Пред нас „са блеснали житата“, т.е. – видими са нещата. А когато нещо се вижда, то е неоспоримо. Няма значение дали царедворци и медии пеят химни колко са хубави дрехите на голия цар. От пътя, който в съгласие поеха, се видя и направо лъсна – всички те са голи. Оголиха се пределно ясно.

Дори ремонтът пред НДК е показателен за това – има ли днешната власт визия накъде ни води. Държи ли кормилото или е минала на автопилот със снишаване. Важно е особено сега, когато подложиха дружно динена кора на съдебната реформа. За всяка истинска реформа и неимитативна промяна е приготвена динена кора. За 26 години много динени кори дочакаха своя ред и тепърва ще дочакват. А бостанът не опустява и ги произвежда в изобилие.

Външно там около НДК всичко е пригладено, но ъгловатото и грозно недоразумение, което още навремето получи спонтанно име, не е докоснато. Не личи и намек от намерение паметните плочи на загиналите във войните за национално обединение да бъдат възстановени.

Не стана ли така и със съдебната реформа, спъната в опит за нейния старт.

Днес държавата се занимава какво бил казал нечий почетен председател. Държавата се държи, сякаш му е заложник от началото на обречения ни заникъде преход. Преход, който да гарантира с размит висок наратив, че нещо се променя, докато нищо не се движи. Допуснахме да ни превърнат в заложници на игрите им. Високомерието на един от тях го сринаха – изключиха го позорно отвсякъде, откъдето беше възможно. Моментално и единодушно.

Ремонтът около НДК не е свързан изобщо с възстановяване на мемориалните плочи, които да повторим пак, са памет за отдалите живота си за национално обединение на отечеството. Пето-не-знам-какво-си остава да стърчи. Ремонтът пред НДК е гаранция за бъдещ ремонт на направения такъв – с всичката нескопосаност и с недосегаемостта на пето-недоразумението.

Гаранция е точно така, както бяха гаранция ремонтите на ремонта на столичния бул. „Витоша“. Гаранция е точно така, както бяха, са и ще са ремонтите на новооткрити магистрали. Магистралите не могат да заместят реформите, нито да се отъждествяват с тях. На всичкото отгоре качеството на първите е калпаво. Всяка прерязана лента е обещание за бъдещ ремонт с пари не на ленторежещите, а от Европа.

Ние сме данъкоплатци, но парите ни потъват в черна дупка. 2016 няма да реши всичките ни проблеми, но може да поднови продължението на това, което не довършихме през 2013. На това, което народните избраници уверено препънаха, докато се преструваха, че ще го подкрепят. На това, което още преди 26 години се надявахме, че започва – приобщаването ни към развития и цивилизован свят, откъдето ни бяха откъснали. И дават недвусмислен сигнал, че искат пак там да ни върнат, но вече – официално.

Нервите не издържат пред възможността и опитите страната да се отскубне от модела на свидната им империя. Защото той ги храни за наша сметка. Защото паразитират върху нас и върху България. Ние сме техните гостоприемници. Затова ще пречат по всякакъв начин – с имитации или открито.

Истинска промяна ще е настъпила, когато грозилото пред НДК изчезне и когато се възстановят плочите с имената на загиналите във войните български войници и офицери. Също – когато изчезне мемориалът на окупационната червена армия от центъра на София и подобните му из цялата страна.

Пожелавам на всички българи 2016 да стане начало на трайна непоносимост и нетърпимост към шикалкавене и саботаж спрямо европейското и евроатлантическото бъдеще на България.

Налага се спешна деконструкция на блатната ни стабилност.

Нека заедно натиснем клавишите Ctrl-Alt-Dell.

Успешна Нова Година, българи!