Свободата днес и тук 27 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Чрез новопокръстения агент „Патриот“ Кремъл бие Местан, за да се сеща Борисов

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Иван Сотиров, http://www.faktor.bg

 

 
 
 
 
 

От рекетьор в името на етническия мир, ДПС може да бъде превърнато в руски детонатор на тежък етнически взрив


Това е недвусмисленото послание, което Кремъл изпрати по пощенския си Сокол. Публичната екзекуция на Местан очевидно е предназначена не само за назидание и сплашване на принадлежащите към апаратното „тяло“ на партията, но и като предупреждение към Премиера. Очевидно Путин е в паника от все по-тежката изолация, в която изпада, както и от застрашителните размери на кризата, в която вкара Русия. Все по-агресивното поведение на Москва не е признак на възход, а на предсмъртна агония на един обречен режим или както казва народът, кучето хапе най силно когато умира. Да, съвременният свят не е еднополюсен,но това не е велико откритие на дръндарската политическа школа, а стара констатация, която вече звучи банално. Това, което наблюдаваме днес е, че Русия, която притежава най-голямата територия на света и огромен човешки и суровинен потенциал, е превърната от своето некадърно и корумпирано управление не в световен полюс, а в разорен и комплексиран гигант. Този гигант се помпа с ядрен ботокс, за да придаде външен блясък на спаружената си икономика, или както се казва – на гол тумбак е запасал чифте пищови и се държи като регионален хулиган, който гледа да обере стотинките на малките си съседи, за да си купи водка за утешение и кураж. За какъв полюс може да претендира Русия, след като тази година нейният БВП е 13 пъти по нисък от този на ЕС и САЩ, взети поотделно; 9,4,3,2.5 и 2 пъти по нисък съответно от този на Китай, Япония, Германия, Великобритания и Франция. По БВП за 2015г. тя се нарежда едва на 13-то място след Южна Корея заедно с Испания и Мексико, като негативната тенденция се запазва и усилва - рублата продължава да се срива, цените на петрола вървят надолу (от спада на цената на петрола само с един долар Русия губи над 3 млрд долара годишно), мегаломанските енергийни проекти се провалиха безславно, акцията на Путин да се пробута за съюзник на Запада в борбата с ИДИЛ пропадна - Европа не вдигна санкциите, наложени на Русия, Евразийският съюз се разсъхна,покрай авантюрата в Сирия, дослукът между Москва и Анкара се развали, за да се стигне до ситуация на предвоенни действия и за капак на всичко, турските служби разпробиха контрола на Кремъл върху етническата партийна корпорация ДПС, създадена за да бъде манипулиран вотът на българските мюсюлмани и турци.

Пред очите на смълчаните институции и медии се води открита

битка между руските и турските служби

за контрола върху една от основните парламентарни политически сили в страната ни, което е най-страшната диагноза за безсилието и външната зависимост на политическия ни елит и на службите ни за сигурност. С няколко изключения медиите и щатните анализатори са се разделили, с очевиден превес в полза на Кремъл, едните да хвалят „българския патриот“ агент Сава, другите „достойния евроатлантик“ агент Павел.

Тягостно е усещането за мощен рублофиличен резонанс, породен от медийно усилената синхронна пулсация на путинофилската глутница, която през високия наратив на Доган подуши опорните точки на кремълската пропаганда и веднага обяви Ахмед за пратеник на техният бог Путин и то в навечерието на Рождество Христово.

Какво всъщност провокира действията на агент Сава и защо точно сега и по този начин той реагира? Разбира се, ако се опитаме да отговорим на нивото на философа, геостратега и хидроенергетика, сигурно отговорът ще изглежда така: Мъжката секретарка, на мъжката секретарка на Кремъл, стана мъжка секретарка на Анкара. Говоря сериозно, не се ….

В този ред на мисли, на класически триъгълник на секретарки, щатните анализатори видяха семейна, вътрешнопартийна драма, а не сериозен геополитически проблем. Ако битката в ДПС беше вътрешна, то тогава е необяснимо защо всички руски храненици, основно мастити сътрудници на ДС, зарязаха семействата си по коледните и новогодишни празници и плъзнаха всеотдайно по всички медии, от сутрин до вечер да възхваляват кръщелника си Меди Доганов и да клеймят другия си кръщелник.

И все пак Иван Гарелов, доайенът на щатните, открехна вратата, като ни показа, че зад семейната драма има и нещо повече. В свое интервю, на 30 декември той разкри целия план на действие. След обичайните суперлативи колко приятно бил изненадан, че Доган вдигнал високо топката, Гарелов предупреждава, че случващото се в ДПС „….вещае доста сериозни проблеми в цялостната политическа обстановка в България.“ Ето няколко ключови цитата, с които мистър „Панорама“ описва проблемите и посочва пътя за тяхното решение:

„Не е ясно каква ще бъде позицията на така наречените патриоти. Досега те се противопоставяха на едно ДПС, но сега това е друго ДПС.“

„Да, Доган, виждаме че той заема една благоразумна геополитическа позиция, но какво е неговото отношение към Пеевски? Какво е неговото отношение по задкулисието?“

„Не използваше ли премиера Борисов Местан като пратеник и връзка с турското правителство?

Не влезе ли нашият премиер в сговор с Турция по отношение на тази зона за сигурност, срещу която се противопоставиха и американците, и Русия?“

Водещият: Има коментари за това, че Борисов е бил транслатора на политиката на Ердоган към Европа? 

Гарелов: „Точно така, точно така и тука вече съвпадението на някакви общи действия между нашето правителство, между нашият министър-председател, интересите на Турция интересите на Местан по някакъв начин се преплитат. Това, върху тези неща аз мисля, че нашият министър-председател дължи едно откровено (той има този стил може да го направи), едно откровено обяснение пред хората, за да може наистина всички тъмни страни на този възел да се разкрият, да се разплетат, за да може наистина цялото общество да се почувства пречистено.“

Водещият: Дали използва Местан за прокарване на интереси, на български интереси във Турция?

Гарелов: „Вижте как върви градацията: - до този момент най-добрите отношения с Турция, след това с Румъния и понеже там имаме общи неща, но и доста различия, и на последно места - къде отиват Сърбия, Гърция и Македония. Това не е нормално… Или обратното, па то вече сме поставени пред зависимост.“

Водещият: Това ще направи ли, ако ДПС се изчиства и се създаде друг враг, който се нарича по друг начин, предпоставка за едно добро управление, по-стабилно и участие на ДПС заедно с управлението сега?

Гарелов: „Според мен се отваря (според мен) пред ББ се отваря възможността по-лесно да управлява заедно с едно ДПС начело със скрито или няма значение, със Доган, който води политика или е обявил, че води политика в интерес на България, много по-лесно е. В същото време не съм сигурен какво е точно пък отношението на Ахмед Доган към ББ. Той има някои изказвания, които не са много благоприятни за нашия премиер. Но предполагам, че общите интереси са повече.“

Посланието на това интервю е ясно, то е програмно и изразява повелята на Кремъл.

Путин иска безпрекословна вярност,

а заигравките с Турция ще се наказват безмилостно. Борисов трябва откровено да си признае какви са отношенията му с Ердоган и да се коригира, „за да може наистина цялото общество да се почувства пречистено“ пред олтара на „Освободителката“ и повелителката на нашият народ. Доган публично доказа, че е от нашите, че е с Русия и затова трябва официално да влезне в управлението с Гоце и „Патриотите“ – там му е мястото, а създаването на нова протурска етническа партия ще бъде новият враг, който ще легитимира това действие. Ако трябва, нашият Меди ще даде още една жертва и ще се разграничи от непопулярния си ковчежник Пеевски, ще се разграничи и от задкулисието, нищо че то е неговата същност – неговите ментори, стари ченгета и опитни възродители, ще му дадат нов псевдоним „Патриот“ и ще го възродят с ново име „Почтен“.

Най-фрапиращият въпрос, който апологетите на „патриота“ Доган услужливо пропускат, е защо той не реагира веднага след декларацията на Местан, а близо месец по-късно? Дори и да приемем, че Местан е действал на своя глава без да уведоми ръководството и почетния председател на ДПС, това не дава отговор, а прави забавянето на реакцията още по абсурдно. Почудата и шокът, които излъчваше Местан, когато риторично си задаваше този въпрос пред медиите, изглеждаха напълно искрени. Там той си зададе и още един въпрос, в който е част от отговора, а именно посещението на турския министър-председател тези дни в България. На срещата с Борисов, Давутоглу заяви: Ще свържем България с Турция с интерконекторна газова връзка за доставка на газ от Азербайджан. 

Това е тежък удар за Москва. През период, в който Путин и Ердоган имаха топли отношения, Турция отклоняваше разговорите по тази тема; очевидно имаше ангажимент да не си подливат вода. Разбира се, още тогава беше ясно, че това разбирателство между двамата диктатори няма да трае дълго, така както не беше траен съюзът на Хитлер със Сталин. Грандоманските им амбиции, единият да възстановява Съветската, а другият Османската империи, бяха гаранция за това, още повече че не само Сирия, но и България се явява пресечна точка на тези претенции.

Очевидно е, че декларацията не е поводът, а само претекстът за отстраняването на Местан. Да, Местан се натегна на Ердоган, но ДПС винаги се е демонстрирало като близка до Анкара партия и това не е предизвиквало драма. Самият Доган имаше куп изявления в тази посока, включително и неговата сентенция, че пътя на България към Европа минава през Босфора. Това свое изявление Доган гордо повтори и през 2009 г. – цели осем години след провъзгласяването през 2001 г. на доктрината на неоосманизма на Ердоган и Давутоглу. Важно е да припомним, че в началото на 90-те години Доган беше замесен в 

шпионския скандал - „Оня списък“,

като беше обвинен, че е агент на Анкара. След свалянето на правителството на Филип Димитров, обаче, този скандал се покри. В доклада си пред осмата Национална конференция на ДПС, когато се оттегля от лидерския пост, Доган защитава тезата за Европа на регионите, като контрапункт на Европа на нациите:

„Постмодернизмът пасва повече на ЕС на регионите. Тоест, единствената базова география, в която ЕС може да се утвърди като безалтернативен интегриращ субект, за разлика от политическата география на националните държави...“

„...Демокрацията е уникално постижение на Западния политически Модернизъм, но и абсолютният характер на легитимната власт на националната държава също е неин продукт...“

„...Въпреки това Гражданското общество има статуса на политически и ценностен контрапункт на националната държава...“

Доган, разбира се като виден „либерал“, във въпросния доклад защитава и мултикултурализма:

„Това „безобидно“ действие би задало друга опция на Свободата на политическото целеполагане, а паралелно с това и активиране на предприемаческата дейност и легитимиране на мултикултурните реалности..."

На „историческия“ среднощен новогодишен купон „месията“ Сава, между мезетата и питиетата, обърна курса и възвести новата си мисия на „патриот“ и „български националист“, като подложи либералния ЕС на консервативна критика, но одепесарялите от глад сътрапезници на всички управници поеха московско-сарайския буламач с каквото е останало от мезетата и питиетата от купона, без каквато и да е критика.

Не са верни и твърденията на възхвалявания като "велик геополитик и стратег" почетен председател на ДПС, че НАТО няма позиция в подкрепа на Турция. НАТО има такава позиция и тя е преди декларацията на Местан. Ако има някакъв проблем с декларацията на Местан, то той е, че беше засегната Русия, а не България с някой нов „патриотичен“ кавър, например. Но основният проблем е в това, че Местан беше посочен за председател на ДПС не за да играе в полза на Анкара, а за да продължи играта на Доган – флирт с Турция за пред избирателите на движението, но вярна служба на Москва. Явно е обаче, че тази линия на поведение не е оценена положително от Ердоган и агент Сава е принуден да се оттегли, защото не може да изпълнява пълноценно мисията си на лидер на партията, създадена за да бъде контролиран вотът на българските турци и мюсюлмани при явна конфронтация с официалната турска власт. На конференцията, на която се оттегли от председателското място в ДПС, Доган не прикрива отношението си с турския премиер:

„Но въпреки всичко нашият Герой-спасител (така Доган нарича Борисов, б. а.) не се чувства сигурен, той иска да бъде презастрахован и затова решава в приятелски порядък да се обърне към турския си колега от Анкара да му се притече на помощ с каквото може. И естествено колегата му от Анкара откликва положително…

Не искам да коментирам поведението на чужди премиери от коректност, въпреки че имам морални основания за това.

Искам само да припомня на нашия Герой-спасител, тъй като не обича да чете и хабер си няма от История, че няма нищо ново под слънцето на Историята. Затова той вероятно не знае, че така влиза в странни отношения, които имат аналогични модели в историята на Балканите..."

Забележете, най-интересното е, че още тогава Доган предупреждава Борисов да не влиза в „странни отношения с турския премиер. На тази конференция той предлага за свой заместник агент Павел със следните топли думи:

„Той се изгради и утвърди като респектиращ парламентарист;

Възприет е от ДПС като един от най-добрите трибуни на партията;

Има силен либерален код на ДПС като кауза;

Като политик има продуктивен визионерски усет;

Диалогичен е с други политически сили, но и достатъчно борбен в позициите си;

Има богат опит за преценка на ситуация и вземане на политическо решение;“

Доган не е наивник, а опитен играч, който предлага човек с когото е работил от близо 20 години. Залага на колега агент, защото и мисията му е да продължи да играе двойната игра. Не е случайно, че и във временното ръководство на ДПС Доган пак назначи ченге от ДС - агент Петър. Изобщо, запазването на 

ръководната роля на ДС в ДПС 

е символно и несимволно продължение на Възродителния процес. Но става грешка: Местан е превербуван и от Москва са бесни, а и без това Доган и питомецът му Дилян имат доста вересии за връщане покрай Южен поток и други несбъднали се инфраструктурни проекти. Агент Сава знае, че играта е дебела и че пистолетите на изпратените от Кремъл нито са сигнални, нито засичат. Като става дума за символи, не може да не обърнем внимание и на факта, че датата на отстрела на Местан съвпада не само с рождения му ден, но и с датата на ескалацията на „Възродителния процес“ - 24 декември 1984 г. Болшевиките винаги са имали особен афинитет към зловещата символика , така че не само риториката на кампанията срещу Турция, но и датата на нейния старт ни връщат във времената на „Възродителния процес“; самото име на който беше демонстрация на безкрайния комунистически цинизъм.

Тук е важно да се направи една ретроспекция, въпреки че повече от нещата са публично известни. Първо, когато говорим за ДПС, не може да не кажем и няколко думи за основния замисъл на „Възродителния процес“. През целия преход ни се внушаваше, че той е лично хрумване на диктатора Живков, който го е провел зад гърба на съветските си началници. Идеята, че големият правешки хитрец, воден от“ патриотични“ или някакви други подбуди, е сменил имената на няколко стотин хиляди български граждани, ей така, под носа на Москва е не просто абсурдно, а говори и за пълно непознаване на реалностите преди промените. Страхът от кремълските господари от този период е жив и до днес, той трови съня на днешните ни управници, въпреки че са изминали три десетилетия, а и от десет години сме член на НАТО и ЕС. Табу беше всяко разсъждение и говорене за руска връзка по темата, дори ни се обясняваше как няма никакви документи за такава. Такива документи обаче има, вижте кой е присъствал на едно от ключовите заседания по това време (курсива и подчертаването са мои, б.а.):

Архив на МВР, ф. 1, оп. 12, а.е. 644, л. 1-

СЕКРЕТНО!

С Т Е Н О Г РА М А

от служебно съвещание с ръководния състав, провело се на 04.01.1985 г.:

ДР. Д. СТОЯНОВ:

В нашето съвещание участват др. Палин (ген.-полковник Велко Палин), зав. отдел “Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП, др. Т. Радулов, зам. завеждащ същия отдел, др. Фьодоров, ръководител на представителството на КГБ - СССР, и други съветски другари, които работят в нашите поделения. (…)

Първо трябва да е ясно, че тази брутална политика на асимилация на българските турци и мюсюлмани е провеждана с различен интензитет през целия период на комунистическия режим в България – започва от 1948 г., много преди идването на Живков на власт. Тази политика е част от политиката на ръководството на СССР за ликвидиране на всяка национална, религиозна и друга идентичност, за да се формира новият, съветският човек. В показанията на Милко Балев пред прокуратурата по дело №1 за "възродителния" процес той казва: „Тази линия беше на приобщаването им към нашата социалистическа нация“. Забележете – говори за социалистическа, а не за българска нация. За тези хора няма България, няма българи. Тяхната идентичност е социалистическа, което тогава значеше и съветска. Всички комунистически престъпления са кодирани в идеята на Маркс: “Класите и расите, които са прекалено слаби, за да се справят с новите условия трябва да бъдат отстранени. Те трябва да загинат в революционния Холокост.” (Marx; People’s Paper April 16, 1853; Journal of the History of Ideas, vol 42, No 1, 1981). Това е казано близо 80 години преди появата на Хитлер, който като Ленин и Сталин, явно е прегърнал марксическата идея, но е модифицирал социализма в национал-социализъм. Преди разпада на Съветската империя, всеки който отказваше да се идентифицира с новата раса и да стане Хомо советикус, трябваше да бъде унищожен. Такава беше неумолимата логика на социалистическата революция. „Възродителният процес“ нямаше за цел засилването на българската нация – теза, която защитниците на режима се опитват да налагат и до днес. Той беше част от цялостната политика на съветското ръководство за ликвидиране на всички нации, включително и на българската. Цялата история на следдеветосептемврийска България, когато беше системно ликвидиран националният ни политически елит под диктовката на Москва, както и историята на СССР, която е своеобразна кървава хроника на опита за перманентно и методично ликвидиране на всички народности, включително и на нашите сънародници, са най-ярките доказателства за това. С „Възродителния процес“ България беше превърната в опитно поле, в лаборатория за експериментиране на модел, който СССР трябваше да приложи спрямо своите мюсюлмани. Освен това на българските турци и мюсюлмани съветските стратези винаги са гледали като на потенциален проводник на влияние на натовска Турция в подопечната на Съветската империя България.

Именно заради това минирането на етническия мир в региона е изключително важен за Русия и през съветския, и в постсъветския период. Неоосманистката политика на Ердоган дава силен коз в ръцете на Москва днес, въпреки че до вчера Путин нямаше притеснения да си другарува с колегата диктатор. Тактическите сметки на Кремъл са, че всеки

конфликт на православни християни и мюсюлмани

в нашия регион цели да постигне едновременно три неща:

Първо, ще задълбочи процеса на изолация на Турция от ЕС и ще засили дискредитирането и като лоялен член на НАТО, посока в която нашата съседка е тласкана и от действията на сегашното си ръководство. Второ, Путин се надява, че по този начин допълнително ще се разклати ЕС откъм Балканите и трето, Москва се надява да възкреси основният аргумент на имперската си политика в нашия регион – мисията и на „покровител“ и „защитник“ на православните християни от ислямската заплаха. Всеки сценарий в тази посока е огромна заплаха за националната ни сигурност и би довел до изключително тежки последици. Историята е доказала, че всички тактически „успехи“ на Кремъл са водили до стратегически катастрофи за Русия. Именно затова е изключително важно да не допуснем страната ни да бъде въвлечена в тази игра на руска рулетка.

ДПС от самото си създаване , чрез председателя и ръководството си, е проектирано да изпълнява поръчките на Кремъл. Създаването и допускането, в нарушение на Конституцията, на партия на религиозна и етническа основа беше дело на стратезите на БСП. Така те целяха да създадат разделителна линия в новозараждащата се опозиция на етническа основа и да гарантират контрола си над репресираните от тях български турци и мюсюлмани, чрез масирано внедряване на хора от комунистическите тайни служби в ръководството на ДПС. Това аморално и цинично действие е и поредното доказателство за антинационалния характер на БСП. Те не се поколебаха да използват масово разработвания и вербуван от службите на режима елит на турския етнос за тяснопартийните си интереси, чрез създаването на партийно контролиран етнически сепаратизъм. Най-голямото предателство обаче се състои в това, че за председател на тази етническа партия беше поставен човек, доверен на Москва и това тогава е било напълно ясно на БСП елита, който винаги е слугувал на Русия.

От създаването си до днес ръководството на ДПС винаги е играло ролята на руски шалтер. То изигра ключова роля при свалянето на първото демократично и прозападно правителство на Филип Димитров с левият завой на Доган. След това ДПС се яви мандатоносител на мулташкото правителство на Любен Беров, при което започна да се формира днешният олигархичен модел по руски образец и генетично свързан с Русия. До конфликта на Жан Виденов с Москва, заради собствеността на газопреносната инфраструктура на наша територия, ДПС беше в партньорски отношения с БСП. След това обаче ДПС направи десен завой, участва активно в гражданските протести срещу управлението на БСП и дори щеше да стане част от управлението на ОДС, но в последния момент Доган и Костов не се разбраха. Ръководството на ДПС изигра съществена роля за избора на руския довереник Първанов за президент, въпреки преобладаващите симпатии на българските турци към президента Стоянов. Днес малко хора помнят, но Първанов дебютира в политиката след 10 ноември 1989 г. като кандидат за народен представител от ултранационалистическата и ксенофобска „Отечествена партия на труда“, а в 37-то народно събрание беше от инициаторите за събиране на подписка за сезиране на КС за забраната на ДПС. Първанов беше и изявен приятел на диктатора Милошевич, който ръководеше ликвидирането на хиляди мюсюлмани, а в навечерието на едни избори обяви битката между БСП и ДПС за Кърджали в „Сталинградска“. Когато обаче от Москва се даде нареждане на техните резиденти, те забравят идеологическите, религиозните, етническите и личните си отношения и тръгват дружно в зададената посока. Някак незабелязано и некоментирано остана и едно странно съвпадение: непосредствено след като Станишев заяви, че анексирането на Крим от Русия е равносилно на това Турция да си поиска Кърджали, ДПС оттегли подкрепата си за кабинета Орешарски и „блестящата“ кариера на Станишев приключи.

Доган в едно отношение е прав - като пряк изпълнител на мръсните поръчки на Москва, той съзнава, че ако от Кремъл изпуснат контрола над турския етнос в България, упражняван чрез ръководството на ДПС, играта може да загрубее. От „гарант“ или по точно от рекетьор в името на етническия мир,

ДПС може да бъде превърнато в руски детонатор на тежък етнически взрив

Затова и той е силно притеснен от новата ситуация, и от новата мисия, която може да му бъде поставена за изпълнение. Досега той изпълняваше една по-безопасна за себе си задача - беше провокаторът, който с арогантното си поведение трябваше да постига две цели: първо, да настройва българите срещу българските турци, да провокира антитурско публично говорене, с което да сплашва и консолидира своите избиратели. Сега обаче той е осветен. Няма никаква логика българските турци и мюсюлмани да симпатизират на човека на Москва. Тяхната лоялност към България не предполага лоялност към Русия, според рецептата на Калфин, че „който е русофил, той обича България“. Това, че Турция не желае да контактува с Доган и обкръжението му също ще създаде огромен електорален проблем за ДПС. Опитите за самоуспокоение, като се говори, че повечето от нашите изселници в Турция са привърженици на светската опозиция на Ердоган, с който ръководството на ДПС е в конфликт, също са несъстоятелни. Светската опозиция на тези, които днес управляват в Анкара, е пронатовска и проевропейска, а не пропутинска, така че хората от петата колона на Кремъл ще имат с нея не по-малки проблеми, отколкото с неоосманистите.

Крайно време е да се престане да се повтаря изключително вредната лъжа, че ДПС е гарант за етническия мир в България. Етническият мир в страната ни е историческо достижение на народа ни, постигнато и изстрадано през вековете. Той не можа да бъде разрушен нито от комунистическия режим, нито от създадените от неговите висши кадри етнически партии, които днес имат нахалството да си го приписват. Както корпоративното прокремълско тяло на ДПС- апарата, така и неговите османистки производни са сериозна опасност за етническия мир в страната ни и заплаха за нашата национална сигурност. В стремежа си тялото да запази контрола върху електората, няма да подбира средства, тъй като икономическите и агентурни зависимости са огромни. Така че тези, които истински милеят за България, не трябва да асистират на това чуждо тяло, а да го изолират от обществено политическия живот на страната ни. Всяко друго отношение ще бъде равносилно на национално предателство.  


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional