Млади мъже скачат в ледените води, за да вадят едно разпятие, което се е оказало в реката не поради нечия небрежност, а съвсем нарочно. Звучи глупаво. И изглежда опасно за здравето. Може би ще възразите, че е стара народна традиция. Хубава традиция, ще кажете. А какво точно ѝ е хубавото на тази архаична традиция? Че младите мъже проявяват храброст и се подлагат на изпитание?

Такива примитивни инициационни ритуали съществуват във всички култури, ще обяснят антрополозите. В Папуа Нова Гвинея, на Огнена Земя и при ескимосите. Но означава ли това, че модерни европейци през 21 век трябва да си навлекат настинка, ако не и бронхопневмония, а после да пият хапчета и да отсъстват от работа? Да, тестостеронът, мъжкарството, храбростта... В примитивните общества те са решаващи за оцеляването на племето и на рода. В хода на хилядолетната човешка история, пълна с ужасяващи войни и касапници, властниците всячески насърчават мъжката храброст, защото тя им осигурява евтино пушечно месо. Днес обаче живеем в мир и най-елементарната логика ни говори, че храбростта и саможертвата вече не са най-ценните човешки качества. Съвременният умиротворен човек има нужда по-скоро от интелект и морал, от гъвкавост и диалогичност, за да се справя във все по-бързия, отворен и комплексен свят.

А те продължават да скачат в ледените води... Ще кажете: ами ако утре отново избухне война, нали тогава пак ще ни трябват храбростта и саможертвата? Ще Ви отговоря: ами ако утре настъпи потоп, нали тогава ще ни трябват пък хриле? В хода на еволюцията днешният хомо сапиенс е минал и през фаза, в която наистина е притежавал хриле. Това обаче изобщо не означава, че днес трябва да пазим светлия спомен за хрилете и да предаваме техните рудименти от поколение на поколение. Защото днешният човек по определение е разумно същество, а не земноводно.

Свличане към примитивното

Младежите, които все по-масово и по-ентусиазирано скачат в ледените води, за съжаление онагледяват една тъжна тенденция в българското общество: свличането към примитивното. Не ни трябва нито лупа, нито микроскоп, за да открием доказателствата за тази тенденция - мутрите и чалгата отдавна се наложиха като емблеми на днешна България. Така че дори небрежно да отметнем инициационния ритуал с кръстовете в реките като безобидна фолклорна традиция и изразходване на излишна младежка енергия, пак е наложително да се запитаме: а нима едно по дефиниция модерно общество трябва да се радва на този ритуал, да го насърчава и популяризира?

Публикуваме отново този коментар, който преди една година предизвика бурни дискусии.