Само криза, провокирана от външни фактори, може да ерозира позициите на политическата корпорация около Сарая

Публикуваме коментарите на политолога Огнян Минчев за 2015 и прогнозите му за 2016 година: 

С какво ще запомните българската 2015 г.?

- Тя бе очаквана с умерен оптимизъм за обновление. Резултатът е по-скоро стабилност чрез отказ от съществени реформи на държавата. Препотвърдено беше статуквото в йерархията на властта и богатството в един по-приемлив коалиционен формат в сравнение с отхвърления модел на кабинета "Орешарски".

Изводите, които направихте след местните избори, вдъхват надежди или опасения за пътя на страната? Защо?

- Лошата новина е поредният достигнат връх на контролирания вот - независимо дали чрез пряко плащане или чрез административен и/или корпоративен натиск. Инструментализирането на политическото представителство в механизъм за преутвърждаване на статуквото не обещава добри дни за демократичната система на управление. Добрата новина е колебливото представяне на ДПС (каквито и да са причините за това) и осуетяването на основната заплаха - монополизация на малцинствения вот изцяло в ръцете на тази партия.

Какво показа първата година от второто управление на Бойко Борисов? Променен ли е той?

- Като стил на публично поведение е очевидно променен. Щедрата демонстрация на популистка харизма от времето на първия мандат е заменена с предпазливост на балансьор, който търси консенсус и контролира властта чрез преразпределението й между всички играчи. Той разбира се отново е в центъра на властовото уравнение, но не така натрапчиво и показно като преди. Не изглежда да има съществена промяна в зависимостите между ГЕРБ и нейния лидер и олигархичната инфраструктура на властта, която отново се дръпна в задкулисие след вакханалията на предходното управление на ДПС-БСП.

Това правителство е на реформите или на "историческите компромиси"?

- Не могат да се правят значими реформи без да се накърни съществено властовия и икономически контрол на олигархичната мрежа върху държавата. Очевидно е, че настоящето управление начело с ГЕРБ няма нито желание, нито ресурс за подобен риск. Това доведе и до кризата с отказа от "историческия компромис" по отношение на съдебната реформа. Самият "исторически компромис" се оказа уловка за вкарване на Реформаторския блок в тясното гърло на 1-2 конкретни формални ангажимента - като прокурорската квота, от които останалите начело с ДПС лукаво се отметнаха.

За лидерите на РБ остана изборът дали да запазят достойнството на поетия ангажимент - и да минат в опозиция, или да останат във властта по прагматични съображения. Това политическо поражение на Реформаторите бе в известен смисъл предопределено. Поетият ангажимент за лидерство в ключови за държавата реформи бе подкрепен само от 8 на сто от избирателите. На базата на тази твърде тясна подкрепа РБ пое непомерна публична тежест - включително и с министри начело на най-проблемните сектори на държавно управление. Затова РБ бе натоварен с цялата отговорност на неслучилите се реформи, а ГЕРБ и останалите партньори остават "целите в бяло".

Докога според Вас ще оцелее Реформаторският блок и на каква цена?

- РБ ще оцелее най-малко до следващите избори - най-вече защото ГЕРБ има нужда от него. Няма да е неучтиво да припомним, че в РБ има партии и лидери, които няма да оцелеят без покровителството на ГЕРБ. Драмата на разцеплението е тежест преди всичко за ръководството на ДСБ, което е начело на партия, дълбоко скептична към участието в това управление. Радан Кънев заложи лидерството си върху успеха на управлението като реформистко. Той може да оцелее политически от това сътресение, но РБ в този си формат - едва ли.

Какво бъдеще виждате за други парламентарно представени политически сили?

- В общи линии настоящето съотношение на политическите сили ще се запази. ГЕРБ е и ще остане основната политическа сила. БСП ще се опита да се задържи около и малко над 10-те процента докато не излъчи лидер с визия и воля за промяна. Дори и при това условие - не е сигурно, че партията ще се върне в позиция на основна политическа сила.

ДПС е по-уязвима след политическата екзекуция на Местан, но позициите й като корпоративен конгломерат са по-силни от всякога. Само голяма и провокирана от външни за България фактори криза може да ерозира съществено позициите на политическата корпорация около Сарая. АБВ ще се бори за същото - да прескочи прага. "Атака" - също, но без гарантиран успех.

Стана ли България по-европейска, ако съдите по реакцията на институциите на бежанската криза и напрежението между Турция и Русия?

- За по-европейска не знам, но добро впечатление направи способността на управляващия екип да договори по-благоприятни позиции за страната в условията на бежанската криза - както с Брюксел, така и с Анкара. Конфликтът между Русия и Турция е много голямо изпитание за България и изисква концентрирано внимание за да можем да останем извън променящите се граници на кризата.

 Има ли България ясни приоритети във външната политика ?

- Да, България е страна член на ЕС и НАТО. Освен това ние сме граница на Европа в контекста на две мощни регионални сили - Русия и Турция, с които трябва да живеем в изграден от самите нас модел на партньорство и сигурност. Не бихме могли да се справим с възраждащия се около нас квазиимперски реваншизъм без да си осигурим ефективните гаранции на нашата европейска и атлантическа принадлежност.

Изправено ли е обществото пред дилема: свобода или сигурност?

- Уражняването на свободата като гражданска и политическа ценност е невъзможно извън гаранциите за сигурност - на общността, на обществото, на държавата. Необходимо е национално съгласие за необходимите рамки на сигурност, в които можем да съхраним свободата си.
 
Какви ще бъдат тази година най-големите предизвикателства пред централната власт?

- Липсата на ефективност на нереформираните институции.

 А пред местните власти?

- Обезлюдяването на цели региони, автархизацията (самозатварянето) на местни и регионални общности в стремеж за кризисно оцеляване, спиране на демографския срив, инвестиции за развитие...

Това ще бъде последната година от мандата на президента Росен Плевнелиев. Как се представи той? Иска ли втори мандат?

- Неговият мандат бе труден, той трябваше да оглави управлението в две политически кризи и да заеме категорична позиция в условията на радикално обществено разделение и противопоставяне. Това го изведе от типичната за един президент роля на посредник и обединител в роля на лидер в полза на определена политическа визия - радикална реформа на институциите на държавата и категорична евроатлантическа принадлежност на държавата. Така той фокусира срещу себе си определено обществено недоволство, структурирано и усилвано от българските феномени на хибридната война.

Плевнелиев влезе на "Дондуков" без голям политически опит, а президентството му премина под знака на политическата самота - той не бе подкрепян почти от никого, включително и от партията, която го издигна на този пост. Ако реши да се бори за втори мандат, той ще трябва сериозно да промени рамката на своята политическа подкрепа.

Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент?

- Окончателният отговор ще научим в последния момент. Според мен той би се кандидатирал при две предусловия. Първо, ако настоящето управление влезе в криза, сериозно заплашваща политическата хегемония на ГЕРБ. Това е малко вероятно, но в контекста на международните конфликти и кризи не е напълно изключено. Второ, ако Борисов получи реален шанс за конституционна промяна в посока разширяване на президентските пълномощия. Това е много трудно - ако изобщо е възможно. Дори да бъде договорено в София, никак не е сигурно, че ще бъде подкрепено от Брюксел например...

 Възможни ли са вътрешни избори между ГЕРБ и Реформаторския блок за кандидат-президент?

- Това беше интересна възможност до кризата с неосъществената съдебна реформа. Сега подобен ход става парадоксално по-вероятен: защо ГЕРБ например да не организира предварителни избори с Лукарски и още няколко лидери от РБ, пък да видим кой ще победи?

И следващият президент ли ще бъде избран благодарение на ДПС?

- Росен Плевнелиев бе избран без подкрепата на ДПС. От това мандатът му не стана по-лесен... Кандидатът на ГЕРБ за следващ президент може да бъде избран без публична подкрепа от страна на ДПС, но по-вероятно е негласната подкрепа на Доган да бъде осигурена - под каквато и да е форма.

Ще има ли промени в мнозинството зад правителството? Ролята на ДПС ще се увеличи или напротив?

- За Борисов публично обвързване на ГЕРБ с ДПС в парламентарно мнозинство е неприемливо. След редукцията на мнозинството с напускане на депутати от РБ и ДПС, мнозинството вероятно ще се окаже с "подвижна геометрия". Неформалната роля на ДПС е възможно да се увеличи, но открита коалиция ГЕРБ - ДПС не е много вероятна.

През миналата година гражданското общество като че позагуби енергия. Какво може да го активизира?

 - Реалистични цели и разумни стратегии за поведение. Основен проблем на гражданските инициативи е пряката им зависимост от психологически вълни на освободена обществена енергия. Тези вълни преминават бързо, а с тях за съжаление увяхват и гражданските каузи, които ги осмислят. Необходима е по-добра организационна култура, способност за създаване на устойчиви граждански коалиции - за което е необходимо отказ от сектантщина и самочувствие за изключителност, както и излъчване на убедително лидерство.

В България се води битка за ценностите и убежденията на гражданите. Липсата на ефективни граждански стратегии е в пряка услуга на целите на това, което наричаме хибридна война.