Вълна след вълна

Ето реклама, която ми хареса: http://bulevard.bg/videos/3092/mnogo-hubava-i-smislena-koledna-reklama?utm_source=xenium.bg&utm_medium=inhouse_block&utm_campaign=inhouse

Не е натраплива или тъпа като тези, дето ни заливат от телевизора. В нея има смисъл. Има и затрогваща човечност. Човечност и солидарност между врагове във война по Коледа. Празничното примирие и общуване са временни, но показателни – още повече че рекламата е въз основа на действително събитие. Гледа я човек и се усмихва. Поне на мен така ми действа. Британци и германци пеят заедно „Тиха нощ, свята нощ”- всеки на своя език, излизат от окопите и тръгват един към друг. Към, а не срещу, както е на война.

Днес в България официално не е обявена война. Но протичат кампании, внушения, създава се напрежение, пускат се димки и завеси върху реални проблеми, а се акцентира върху измислени такива. Как да тръгнем едни към други с тези наши по документи сънародници, които и днес успешно финтират каквато и да е промяна. Превърнаха общия ни дом България в Lafka за гарантираните им обществени поръчки – несмутени от някаква конкуренция, в недосегаем пилон за въртене на фирмените им обръчи, в законово занаятчийство – прокрустово ложе, където всичко да се донагласи и да пасне на всеки временно възникнал техен интерес.

Ние не попадаме в него – отвъд сме, както и страната. Сякаш се реем из галактиката. Инерцията ни блъска в стабилния им космически кораб. И до днес блъскаме да ни отворят, че кислородът ни привърши. Това са 26 години. Горе-долу – половината време от непрекъснатия възход на РСО /развитото социалистическо общество/ или ЗРО /зряло такова/, от 1944 до 1989. И трябваше да дочакаме 2016, за да разберем, че „промяна не може да има”, както се пееше в една песен.

Промяна по техните правила наистина не може да има. Може да има имитация. Може да има обвинения към търсещите промяна, че всеки ден влизат във война със стабилността на държавния батак.

Докога ще минава това и каква е границата на търпимост, предстои да видим. Границата е тънка и все повече ще изтънява. Усещат го и затова са нервни, въпреки че са си „на всеки километър”, че и на сантиметър.

Не възразявам някой да си чества 100-годишнината на Добри Джуров. Но не и във Военния клуб. Съграждането на клуба свързвам с българските офицери и войници от войните за национално обединение на България. Цари шумна тишина от Софийска община за възстановяване на паметните плочи на българските воини там, където са били. Тяхно честване е уместно във Военния клуб. Не на ген. Джуров, който в зората на уж промяната на въпрос за жертвите на комунистическия терор отговори, че времето било виновно.

Лошо време такова. А и в една от песните от 1989 – химн на СДС, се пееше, че „Времето е наше”. Ето как излиза наяве виновникът за всичко – макар и замърсен, инфилтриран, който взе да се мравчи и да показва едно по едно лицата си.

Днес усилието е да се облее с помия и обухалчи каквото е оцеляло от непрограмирания порив през 1989. А лица вече достатъчно се показаха.

Дано в наше лице 2016 покаже недвусмислено отношение към случващото се.

С тези хора обща Коледа и общи празници не можем да имаме.

Защо палачите останаха невинни. Защо мислители със сгърчени челца ни казват, че преходът е свършил, след като той изобщо не е започвал. Е, започна, но го спря монархо-комунизмът. Та оттогава – все така. Защо жертвите да са длъжни да прегърнат палачите.

Знаят на какво са способни – справка е какво са направили предците им непосредствено след 9.09.1944 и след това. Сигурно затова очакват същото срещу себе си, което няма как да стане. Тук има ценностен разлом, друзя. Ще съм последният човек, който ще тръгне да ви стреля или прави на храна за прасета. Това си е ваш патент.

Отгрухтете си временното спокойствие, преди да ви залее вълната на тези, които имате за нищо.