Мениджър: Да помислим преди да гоним посланици

Съгласен съм с тезата на Иван Костов, че трябва да се вземат мерки срещу намесата на турски, както е всякакви други дипломати в политическия живот в страната и срещу участие изобщо на дипломати в събития на политически партии без съгласуване с МВнР. 

Но съм решително против да се обявява турския посланик за персона нон грата и изобщо срещу подход "на едро", без междинни фази и постепенност, без ясна картина за рискове, алтернативи и последствия.

Първо, реакцията ни трябва да бъде ешалонирана. Не трябва да отиваме на Я в реакциите си преди да сме минали другите букви на дипломатическата азбука. Особено ако вината за проспиването на време е наша. Да се започне с експулсиране на посланик и с тази крайна мярка, без да са викани за обяснение и да се обсъди проблема, без да се премине през по-ниски нива, без предишни предупреждения подобна стъпка ще изглежда небалансирана, да не говорим, че не може по никакъв наин да бъде оценена като добра дипломатическа реакция. 

Ние не знаем историята на разговора между двамата премиери - имаме внушения за "несъвместими с дипломатическата дейност" прояви, но това е по разказ на наши политици. Представете си какво става ако нещата действително не стоят точно така.

Да, ще се спечелят дивиденти сред публиката - особено екзалтираната националистическа част, ще се напомпаме с привидна гордост, ще се възродят антитурските настроения, които са най-добрата завеса за други конкуриращи влияния, но обявяването на турския посланик за персона нон грата е тежка и в известен смисъл груб акт с последствия, които не можем да предвидим,

Второ, в условията на крайна ескалация на конфликта между Русия и Турция, подобна мярка ще се възприеме като небалансирана проява и избор на страна в този спор. Да не говорим, че подобна стъпка крие индиректно отношения и към вътрешния спор в ДПС. 

Турция е страна членка на НАТО и развива активни отношения с ЕС. Не е никаква тайна, че както възродителния процес, така и съвременните внушения, че трябва да влошим отношенията си с Турция - до което ще доведе крайния акт спрямо турския посланик - обективно са инициирани отвън и се вместват в хибридните усилия на Москва. Желаем или не желаем - това са фактите.

Трето, Много по-важно е онова което господин Костов изложи като несвършена работа у нас, аналогиите с Австрия и Германия, законодателството, което е работа на Парламента - по дефиницията на тероризма, по наказателното преследване на всякакви прояви на ислямски радикализъм, по всякакво външно участие, намеса или финансиране на исляма у нас - институции, школи и т.н. 

Само със забрани няма да стане - трябва да осигурим държавно финансиране на исляма у нас, за да пресечем външните финансови потоци и да предотвратим проникването на радикалния ислям. На полето на религиите забраните не печелят битки, или ако печелят това не е трайно.

Последно, проблемът с радикалния ислям е изключително сложен и многофакторен - той не е просто заплаха родена в Близкия изток с локализиран център, а критичен мрежов фактор за обществата в Европа, като най-лошото е, че все повече се използва в геополитическо съперничество от различни сили извън тези, които проповядват ислям.