Ако прегръдката на Борисов с Доган стане натрапчива, ще има дълбока политическа криза

Какво ни очаква през 2016? "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите им. Всички коментари четете в специалната тема "Годината".  Днес представяме мнението на политолога Петър Чолаков. 

С какво ще запомните българската политическа 2015 г.?

- Станахме свидетели на следните процеси: стабилизация на ГЕРБ, но, в редица случаи, с цената на нови неясни картелни споразумения; безпътица, ерозия и все по-дълбока криза на политическата подкрепа за БСП; превръщането на ДПС, фактически, във втора политическа сила, чийто реален лидер (в случай, че някой се е съмнявал) вече двадесет и шест години е Ахмед Доган (а не Местан или настоящия "триумвират"), клиничната смърт на Реформаторския блок; вероятно, окончателното дезавуиране на Волен Сидеров.

Не на последно място, беше регистриран нов пик на междуетническото напрежение (визирам конкретно събитията в Гърмен и Орландовци). Очаквам етническата карта да бъде използвана с още по-голямо настървение през настоящата година от политическите предприемачи, особено с оглед на продължаващата криза с бежанците и все по-осезаемата за българското общество заплаха от тероризма.

Изводите, които направихте след местните избори, вдъхват надежди или опасения за пътя на страната? Защо?

- Политиката много прилича на игра на покер – не е толкова важно какви карти са ти се паднали, а как ще ги изиграеш. Резултатите от местните избори бяха благоприятни за ГЕРБ, ДПС и РБ. По-слабият резултат на етническата партия в някои традиционни за нея бастиони не дава основание да оценим представянето й като колебливо, както побързаха да направят някои колеги. Важен е общият резултат както и съотношението с вече бившата втора – БСП. Засилването на РБ породи опасения в ГЕРБ. Като се отказа от "историческия компромис" и прие варианта на съдебната реформа на Първанов и Местан, партията на Борисов съзнателно катализира процесите на разцепление в РБ.

Какво показа първата година от второто управление на Бойко Борисов? Променен ли е той?

- И да, и не. През първия мандат Борисов беше, с езика на известна политологична типология, министър-председател лидер – човек на "твърдата ръка". Сега го виждаме в различното амплоа на "пазарящ се" премиер, продиктувано от политическите реалности в края на 2014 г., когато бяха поставени основите на настоящия кабинет. Адаптивността на Борисов демонстрира, че неговите успехи на политическата сцена не са плод на случайност. От друга страна, Бойко Борисов продължава да доказва, че неговият ръководен принцип е "разделяй и владей" – илюстрация за това е политиката му спрямо "традиционната десница"; когато е необходимо той не се колебае да се "освободи" от станалия прекалено самоуверен или критичен партньор.

Това правителство е на реформите или на "историческите компромиси"?

- Имам чувството, че под "реформи" кабинетът основно разбира "даване на пари". Например (тук цитирам скорошното интервю на Борисов при Антон Хекимян) – изглежда, че министър-председателят вярва, че проблемите в тютюнопроизводството могат да се решат като на хората, заети в тази сфера, се отпуснат средства. С други думи предпочитания метод или алгоритъм е по-скоро, образно казано, на плачещото дете да се даде бонбон, вместо да се види какво точно го тормози.

Разбира се, нещата не са толкова прости – в същото интервю Борисов подчерта, че се търси и дългосрочно стратегическо решение на проблемите в отрасъла чрез откриването на нови възможности за пласирането на българския тютюн на китайския пазар. Данните на Евростат подкрепят тезата за финансовата стабилизация на страната. Когато става дума обаче за промени в сфери и сектори, които са с особена политическа чувствителност, поради факта, че в тях са преплетени интересите на редица силни на деня хора, Борисов действа понякога твърде предпазливо и нерешително. От това в крайна сметка печели статуквото. Съдебната "реформа" е доказателството.

Докога според Вас ще оцелее Реформаторският блок и на каква цена?

- Реформаторският блок е в клинична смърт. Колкото повече ДСБ отказва да признае този факт толкова по-големи ще бъдат негативите за тази партия. След като се видя същността и срокът на годност или трайността на "историческия компромис", единственият полезен ход за ДСБ беше да прекъсне ясно и изведнъж всички връзки с кабинета и да се оттегли без да поглежда назад. Предприетите стъпки бяха нерешителни и половинчати. В политиката, а вярвам и в живота изобщо, колебливостта обикновено се заплаща тежко. Беше изпусната добра възможност. Една стара китайска мъдрост казва, че понякога за да победиш трябва да се престориш на победен.

Какво бъдеще виждате за други парламентарно представени политически сили?

- БСП е заплашена от маргинализация. Необходими са спешни, дълбинни промени в цялостния манталитет и "стил на работа" на тази партия. Не мисля, че това обаче е възможно, най-малкото е много трудно постижимо при създадените партийни традиции и кадри. Влиянието на ДПС ще се засилва. Не мисля, че плановете на Местан и последователите му, независимо от подкрепата от Турция, която евентуално могат да получат, ще попречат на това. Ситуацията, в която се намира така нареченият "български етнически модел" е благодатна за Патриотичния фронт и, по принцип, за "Атака". Без да подценявам импулсивността и невъздържаността на Сидеров, подозирам, че на него му помогнаха да се "дезавуира" на "театралната", а оттам и на "политическата" сцена.

Стана ли България по-европейска, ако съдите по реакцията на институциите на бежанската криза и напрежението между Турция и Русия?

- Като цяло правителството се съобразява с решенията и курса на Брюксел по отношение на тези проблеми. От друга страна, кабинетът положи усилия, потърси гаранции за това България да не бъде оставена сама да се справя с опасността от засилването на бежанската вълна.

Има ли България ясни приоритети във външната политика?

- Да. Балансът е изключително важен в политиката, особено във външната. Този въпрос е пряко свързан с предишния. България е направила своя геополитически избор. В ЕС и особено НАТО е нашият защитен механизъм срещу имперските амбиции и на Турция, и на Русия. Кризата в отношенията между тези страни трябва да се следи изключително внимателно от българските власти.

Изправено ли е обществото пред дилема: свобода или сигурност?

-  За съжаление – да. Това личи особено ясно в малките общини, например в Северозападна България, които през последните две десетилетия се сблъскват с все по-големи трудности; живеят в условията на перманентна, задълбочаваща се криза. Там множеството механизми за осигуряване на послушни избиратели от местните феодали са всъщност базирани върху едно и също – страхът на обикновените хора за тяхната и на техните близки икономическа, а в някои случаи и непосредствена, физическа сигурност.

Какви ще бъдат тази година най-големите предизвикателства пред централната власт?

- Основната задача, която стои пред централната власт е тя да се ангажира реално с реформирането на институциите.

А пред местните власти?

- Конфигурациите в местните парламенти са специфични и често са скандално отдалечени от прокламираните политически "партньорства", "симпатии" или "ценности" на национално ниво. И в двата случая, и на двете равнища, обаче основен проблем са сделките под масата, неясните лобистки практики, политическите картели, които правят заявеното в партийните програми да изглежда само като непохватно упражнение в красноречие. Много общини, продължават да бъдат засегнати от висока безработица (надвишаваща в пъти средните равнища за страната), ниски доходи и обезлюдяване.

Това ще бъде последната година от мандата на президента Росен Плевнелиев. Как се представи той? Иска ли втори мандат?

- Росен Плевнелиев дойде с харизмата на човек успял в бизнеса. Той е технократ, човек на действието, а не оратор. Всъщност тези негови качества му помогнаха да заеме ясни, твърди позиции по редица въпроси, наложени от самата политическа ситуация – например спрямо кабинета "Орешарски", тресавището на съдебната реформа, както и по горещи външнополитически теми.

Нерядко изискването президентът да бъде "обединител на нацията" се интерпретира едва ли не като равнозначно на това той да се "харесва" на всички. Смятам, че тази интерпретация на посочения критерии е погрешна, дори вредна. Президентът трябва да бъде преди всичко лидер, да показва пътя. Плевнелиев демонстрира, че има волята за това. Там където всички са съгласни с това какво и как да се направи няма нужда от водач.

Същевременно политическото бъдеще на настоящия президент е несигурно именно поради факта, че той е експерт, технократ, а не познавач на апаратните игри или политически функционер. Той не разполага със собствена политическа легитимност или ресурс, който да му позволи да бъде своеволно амбициозен.

Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент?

- Отговорът на този въпрос знае само един човек и това, разбира се, е самият Борисов. Реалната власт на държавния глава в парламентарна република като България е твърде ограничена, дори ако се опитаме критично да анализираме и "преминем", в юридически и политологичен аспект, отвъд буквата на закона и формалните разпоредби. Поради това, мисля, че Борисов ще устои на изкушението. По всяка вероятност кандидатът на ГЕРБ ще бъде обявен в последния момент. Ако това стане рано ще се повтори "феноменът" с "кандидатурата" на Цветанов; смисълът от такъв "ход" би бил само в това да се отклони вниманието на пропагандните машини на политическите опоненти от реалния кандидат.

Възможни ли са вътрешни избори между ГЕРБ и Реформаторския блок за кандидат-президент?

- Не. Вече посочих, че за мен РБ практически е в кома.

И следващият президент ли ще бъде избран благодарение на ДПС?

- Настоящият президент не се нуждаеше от гласовете на ДПС. Но публичното затопляне на отношенията между ГЕРБ и Движението вероятно цели, наред с ред други неща, разбира се, да осигури и благоразположението на етническата партия.

Ще има ли промени в мнозинството зад правителството? Ролята на ДПС ще се увеличи или напротив?

- Ролята на ДПС вече се засили, а както видяхме при провала на "историческия компромис" действат и нови мнозинства. Те обаче са променливи, плаващи.

През миналата година гражданското общество като че позагуби енергия. Какво може да го активизира?

- Гражданското общество не е изтощено. То кредитира кабинета "Борисов 2" при неговото формиране. Ако прегръдката между Борисов и Доган стане съвсем натрапчива и порнографски експлицитна, а смокиновият лист на кабинета окончателно загуби маскировъчната си способност, ще се стигне до нова, дълбока политическа криза. Надявам се, че премиерът и екипът, който го съветва си дават ясна сметка за това. В противен случай, гражданското общество ще напомни за себе си.