Илиян Василев за президент или премиер

Прекалено дълго огромното множество на дясно ориентираните българи няма своя представителна партия, своя преса и свой водач.

Прекалено дълго в смисъл още от времето на злощастния СДС, когато, зареян в антикомунистическите си идеали, се сгромоляса, разяден от далновидно внедрените в него десарски оператори.

Всеки идеализъм си има цена. В този случай цената е двадесет и пет годишна политическа стагнация, която доведе страната до авторитарно ниво, водена от един полуграмотен премиер с нюх на селски пъдар.

Политическата динамика в света се променя с дни и повече никоя страна не може да си позволи простащината да тъпче на едно място, сякаш не забелязва останалите.

Тази стагнация обаче има и други измерения – тя прави от България международен парий, малко нещо малоумен или недорасъл в своята илюзорна държавност.

Както във всяка малка страна, резервът за обновяване на политическия елит е ограничен. Дясна България има нужда от водачи, от технократи и от безпрекословна ориентация към Евроатлантическата цивилизация.

От североизток лъха смразяващия студ на руското мракобесие, и то без изгледи за промяна.

Илиян Василев не е панацеята за България, но е пример за човека, който носи със себе си опит от външния свят. Такива като него в България има вече много, но те трябва да излязат на политическата сцена със съответното си кредо и да поемат организирането на дясното множество, мятащо се без посока като обезглавена кокошка.

Няма опозиция – няма демокрация! В замяна има онагляващи мафиотски ракови образувания, които, оставени да своеволничат, могат само да се радват на подарения им авторитаризъм.

Този безконтролен авторитаризъм е буквална покана за диктатура, без значение дали е субсидирана с копейки, или с червена мафиотска корупция.

По това дали една нация е способна да се бори се познава дали може да оживее.