МУТРИбулет

Уредът „Нутрибулет“ от Топ шоп е за разнообразни видове смути, както всеки знае. За разлика от него родният мутрибулет забърква еднородна и все по-противна смес в различен план - индивидуален, групов, институционален или политически. Годините си минават. Вече е 2016, но още от самото й начало надничат все по-видими проекции на периода 1992 - 1996. Новото е само, че арогантността ескалира.

Проф. Любен Беров не беше арогантен. По-скоро послужи за почти приветлив параван на това, което започна. Това, за което предупреждаваше Филип Димитров – настъпление и утвърждаване на мафията. Смееха му се. Подиграваха го. С мощна медийна кампания. Само че той се оказа прав.

Медийни кампании не липсват и днес .Не само че не липсват – надминават себе си по активност. Иван Бедров си направи труда по часове и минути да проследи медийната кампания срещу председателя на ВКС след дързостта му да не се впише в схемата, като не премълча, а огласи един SMS.

Алтернатива ли е на предишното правителство днешният римейк на един първи партиен и държавен ръководител, без чието одобрение нищо не става. Това ли беше еволюцията на прехода. Осведомяване от представител на независимата съдебна власт и раболепие пред изпълнителната такава. Алтернатива ли е този, който се има за безалтернативен. Този, който праща „неблагодарните” бивши съюзници да ходят да се молят на пауните, щом не искат да се молят на него и да целуват пръстен може би. Алтернатива ли е този, който отсега обрича на провал заявен бъдещ проект, щом не му е под контрола. Или е алтернатива този, който кани несъгласните с него съдии на своя терен – политиката. Терен, който вече е припознал за свой, и не допуска други играчи. Съдиите да се явят на избори да го бият и тогава да си управляват.

Получихме неочаквано и категорично признание, че се канят да ни управляват достатъчно дълго. Поне колкото предишния първи партиен и държавен ръководител.

Миналата неделя имаше интервю с бащата на Илия Павлов, от което се разбра, че момчетата – спортисти и шампиони, имали самочувствие. Хубаво нещо е да има човек самочувствие. Но някакво самочувствие трябва да са имали и предприемчивите неспортисти, когато решиха да започнат бизнес в зората на прехода. И тогава се оказа, че тяхното самочувствие и инициатива не е толкова привлекателно за държавата, колкото самочувствието на тези, които насилствено тръгнаха да ги застраховат. Това интервю осведоми, че кодът и кодексът на ранните застрахователи продължава да е актуален. За тези, които не са разбрали.

Хуманоидите от Враца и те демонстрираха самочувствие. Пребиха човек до смърт. А първоначалното им обвинение изкърти мивките и изби рибата. Убийство по непредпазливост и вследствие на лека телесна повреда.

Докато пребивали журналист, човекоподобни в Поморие му крещели – „Докога ще пишеш?”

България се превръща във все по-усъвършенстван мутрибулет. Готов да действа в личен план или в институционален. Идеален инструмент за саморазправа с несъгласните да живеят в блатното му смути.

Надеждата е, че има хора, които демонстрират нетърпимост към ситуацията – съдии, журналисти, граждани. Бъдещите им общи усилия могат да предложат алтернатива за България.  Защото днешният мутрибулет ще продължи да сипе помия върху тях чрез медийните си наемници, но няма да успее да пребие/убие всички.

Иначе Илиян Василев е прав. Война е и трябват генерали. Истински..