Убийството във Враца

Само за часове смъртта на 18-годишния Тодор Йорданов предизвика вълна от недоволство в цялата страна и малки протести във Враца и София.

Първо избухна обществото. Още преди да са ясни фактите, картината на случилото се обикаляше медиите - младо момче, убито посред бял ден заради спор за предимство от криминално проявени мутри. Кметът на Враца каза смирено -  тук е така, и мен ме заплашват. Последваха протести и дежурните призиви за връщане на смъртното наказание. Впоследствие щеше да стане ясно, че случилото не е толкова еднозначно.

Реакцията на обществото обаче е съвсем оправдана. Усещането за несигурност и дефицитът на справедливост са най-силни в най-бедните райони. Там насилието е всекидневие, а човешкият живот не струва нищо. Институциите са превзети и техните функции се делегирани на частни субекти - силата е у лихваря, правото е у мутрата.

Когато общественото недоволство беше в своя пик, се намеси главният прокурор Сотир Цацаров. Три дни след инцидента той изпрати криминолози от София. Малко след това прокуратурата коригира първоначалното обвинение, което от причиняване на смърт по непредпазливост в резултат на нанесена телесна повреда (наказуемо до пет години затвор) беше преквалифицирано на убийство по хулигански подбуди (наказуемо с доживотен затвор). Популистката реакция на главния прокурор също е разбираема -  ръководената от него институция се проваля във всяко голямо дело и единственият начин да спаси имиджа си са именно подобни ходове.

Властта обаче много сериозно греши, ако си мисли, че ще тушира напрежението, като инвестира много усилия в конкретния случай. Смъртта на момчето от Враца сега е само поводът да избухне голяма  вълна от недоволство. Причината всъщност е масовото усещане за липса на справедливост, за беззаконие и ненаказуемост на очевидни престъпници. Ако сега се потуши конкретният повод, видимите прояви на напрежението може и да изчезнат за малко, но то ще продължи да клокочи, докато съвсем скоро не намери нов повод да избухне.

Истинската политическа реакция на това е управляващите да си зададат въпроса как да върнат усещането за справедливост - усещането, че законът е на страната на спазващите го, а не на тези, които го нарушават. През последните месеци и години изразът съдебна реформа се банализира и смисълът му поизчезна, но всъщност става дума точно за това. Ясно е, че подобни инциденти, уви, ще стават и занапред. Въпросът е как да се направи така, че виновните да бъдат намерени и после да си понесат справедливото наказание. Докато това не се случи, настръхналите от дълги години злоупотреби хора ще реагират толкова стреснато и при най-малкия повод.

Иначе има една шега, че Враца е градът на мечтите, защото нито една мечта не се сбъдва. Но всъщност това важи за цялата страна, не мислите ли?