Камен Иванов: Ако във ВСС не изясним кой изпрати есемеса, това срива окончателно доверието в съдебната власт

• Дневник

Темата за изпратения до премиера Борисов есемес и препращенето от него към председателя на ВКС Лозан Панов на последното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) не затихва. Напротив, повдига обезпокоителни въпроси след всяко следващо изявление по въпроса за подателя. 

Камен Иванов, бивш съдия от Апелативен съд - София, и член на ВСС от съдебната квота, смята, че съветът трябва да изясни този въпрос, защото става дума за съобщение, което касае дейността му. 

В понеделник ВСС ще проведе извънредно заседание по темата. Интервюто е взето в петък преди в събота лидерът на РЗС и съветник по въпросите на корупцията на премиера Яне Янев да съобщи, че той е изпратил есемеса.

Г-н Иванов, защо е толкова важно и ключово да се изясни авторството на този есемес - как бихте обяснили проблема за онези хора, които не са близо до магистратските среди и до ВСС, тези които наричаме общество?

- Важно е, защото става дума за проблем, който ако не се изясни, ще делегитимира окончателно Висшия съдебен съвет и ще срине и последните остатъци доверие в съдебната власт. А е трудно да се обясни с две думи, защото проблемът се изразява в поредица от действия, които трябва да се разглеждат свързани.

Какво точно се случи във ВСС в четвъртък, та се наложи премиерът да отиде в съвета?

- Не мога да коментирам мотивите на премиера, твърдя само, че ВСС не е вземал решение да кани премиера. На заседанието в четвъртък обсъждахме предложението на Етичната комисия и нейните аргументи за прекратяване на проверката по публикуваните записи на разговорите между бившия председател на СГС Владимира Янева и дисцплинарно освободената Румяна Ченалова, които медиите нарекохте "Яневагейт".

Слушах много внимателно, тъй като не съм член на комисията и не съм присъствал на заседанията й - с изключение на първото (бел. ред.-  всеки член на ВСС има право да присъства на заседанията на комисиите без да участва във вземането на решения). Тогава, на първото заседание, Галя Карагьозова, която е член на Етичната комисия, предложи заседанията да бъдат публични, за да се предотвратят спекулации. Аз я подкрепих с аргумента, че е добре да се знае как се извършва проверката, какво питаме, кого питаме... И заявих, че ако заседанията не са публични, аз няма да присъствам (бел.ред - заседанията не бяха публични). 

В четвъртък, към края на дискусията, след като колеги бяха изказвали различни мнения, бяха оспорвали някои от аргументите за прекратяване на проверката, още повече че експертизата на прокуратурата, според която записите са манипулирани, не бе представена към оня момент, взе думата Лозан Панов. И попита дали е могло и дали е правен опит да бъде изслушан и премиерът в рамките на проверката с цел по-голяма всеобхватност на установените факти. Въпросът на Панов показа, че до този момент той не се е интересувал от хода на проверката, иначе щеше да знае, че е имало решение на комисията да бъдат канени за изслушване само представителите на съдебната власт, които са споменати в разговорите. По тази причина не е бил канен и министърът на правосъдието Христо Иванов, който също е споменат.

Малко след това, преди да бъде приключена дискусията, председателят на ВКС каза, че смята за необходимо да покаже на съвета получен есемес от телефона, чрез който комуникира с премиера. Изпаднахме в шок, съветът се разжужа и излязохме в почивка.

Обобщавам: председателят на ВКС не е правил предложение да бъде канен, "викан", "привикван" премиерът Бойко Борисов, а отправи въпрос към комисията. Ето защо смятам, че съобщението до г-н Борисов съдържа манипулация и оттук произтичат много сериозни въпроси, паралелно с основния проблем: че член на съвета в реално време и с неведоми за ВСС мотиви информира с есемес премиера какво се случва на заседанието на съвета.

В  съобщението обаче виждаме и думата "отново" - "Панов отново предложи да Ви викаме"?

- Това е част от манипулацията. Не ми е известно Панов да е правил такова предложение по-рано. Ако е бил предлагал, е щял да узнае, че има решение на комисията да не изслушва външни лица и нямаше да пита.

Изглеждате убеден, че член на ВСС е изпратил съобщението - и то с манипулативно съдържание - но как си го обяснявате?

- Граматическото структуриране на съобщението е достатъчно ясно - "не приехме".

Но премиерът каза в петък пред журналисти, че негов съветник му го е пратил, без да го спомене?

- Тогава съветникът да обясни първото лице множествено число и откъде знае, че решение за викане няма да има.

А как научихте, че премиерът ще дойде - кой ви го съобщи?

- Не знам кой пръв е научил, никой не е съобщавал официално - аз дочух в коридора като говорят - "премиерът пристига" -  и веднага отидох при министър Захариева да питам дали я вярно - тя потвърди.

Връщам се на въпроса - какво е вашето обяснение на всичко това?

- Няколко могат да бъдат интерпретациите, но основното, от което не можем да се отклоним е в какъв момент е изпратен есемес-ът:  а това е моментът, в който се обсъжда "Яневагейт". Тоест каквито и цели да е имал подателят, те са свързани с този проблем.

Първата хипотеза - плонжиране пред премиера: лошите искат да ви безпокоят, аз ви браня.

Втората - свързана пряко с първата: да бъде етикетиран председателят на ВКС с лошите и да бъде злепоставен.

Третата - целенасочен опит за провокация чрез нагнетяване на напрежение между премиер и висш орган на съдебната власт.

Да не забравяме в какъв момент се случва - не е тайна че ВСС се деинституционализира, влизайки от скандал в скандал. Публично се говори за лобита и че решенията се вземат през натиск и тайни комуникации, а не на масата на дискусиите. И точно в момент, когато обсъждаме проблем зареден с огромна "енергия" - дали да прекратяваме проверката по "Яневагейт" или не, някой изпраща есемес-и свързани точно с въпроса, по които дебатираме и сме длъжни да вземем независимо от всякакви влияния решение. Това може ли да бъде интерпретирано по друг начин освен като недопустимо. 

Ето затова е ключов въпросът и сме длъжни да го изясним - нашето действие ще бъде лакмусът дали ВСС ще опровергае твърденията за зависимостите, или ще ги потвърди, като скрием автора. 

Пак казвам затова смятам за ключово изясняването на проблема.

А защо според Вас премиерът е препратил есемес-а на Лозан Панов и защо той го огласи?

- Не знам мотивите на премиера. Не знам и съображенията на г-н Панов да го огласи. Мога да коментирам само два факта:

Огласяването - определено смятам, че това беше най-сериозният възможен акт на на воля от страна на Панов да се сложи край на тайните взаимоотношения и невидимите влияния. Това беше осъществяване на дело на призива "Стига вече толкова", който той отправи в речта си по повод 135-годишнината на ВКС. Друг начин няма да бъдат спасени последните остатъци достойнство на Висшия съдебен съвет.

И вторият факт -  въпросът на председателя на ВКС към премиера: "Кой ви изпрати това съобщение и защо ми го препратихте". Респектираща яснота и конкретност, която показва кураж...  Впрочем още трима колеги попитахме премиера кой му е изпратил есемеса. 

Но г-н Ясен Тодоров, председателят на Етичната комисия, отново повтори в последното си телевизионно интервю, че настояването да се изяснява този въпрос води до разделение в съдебната власт и до дестабилизация дори на държавата - а вие изглежда и по този проблем сте малцинство?

- С г-н Ясен Тодоров очевидно имаме много различни представи за разделение и единение, за дестабилизация и стабилност. Разбира се, че ще бъдем разделени, когато ВСС приема кадрови решения с незнайни мотиви и когато членове на съвета говорят едно в обсъжданията, а гласуват друго в тайния вот. 

Припомням, че през май миналата година, когато ВСС отхвърли кандидатурата на Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд, въпреки че беше подкрепена от преобладавщия брой съдии, а яркото разминаване между явната подкрепа за нея и тайното й отхвърляне, няколко колеги се запитахме: можем ли да продължим да работим в този съвет или дойде време да си тръгнем. Тогава поисках среща със съдиите от Апелативния съд - защото те са ме предложили за член на ВСС, и беше важно да чуя мнението им. Те бяха единодушни: оставаш във ВСС, важното е да не се мълчи.

По критериите на г-н Тодоров това е дестабилизацията, а мълчанието е стабилността.