Макар и със закъснение все повече западни анализатори и организации започват да се ориентират в съвременната руска пропаганда и начините, по които тя функционира. Ако допреди кризата в Украйна много от тях отдаваха притесненията по тези въпроси като разбираеми остатъци на подозрение сред напатили се източно-европейци, сега поне тази нагласа взе да изчезва. И ЕС и НАТО вече отделят ресурси да правят мониторинг и анализ на хибридните действия на руския режим, макар реални работещи стратегии за контра-реакция все още да няма. Има политически решения за действия, но докато те се случат канонадата от измислици, фантазми, наративи за западния разпад ще продължи.

„Информационната“ палитра, която се генерира през различните публични мрежи е все така широка и разнолика. Някои са просто измислени твърдения. Например, за да се илюстрира предполагаемо агресивно поведение от страна на Украйна се тиражира създаването на унгарски паравоенни структури, които трябва да действат в западна Украйна. Следва опровержение от официалните власти в Будапеща. Има и откровени измислици. Например, в различни руски и „приятелски“ украински медии се обяснява, че официален Киев се готви да забрани на всички мъже над 45 години да напускат страната след 1 януари 2016 година. В друг случай пак в подобни издания и сайтове се твърди, че Русия няма никаква пехота в Сирия, докато в същото време от публикувани от руските власти военни карти е отбелязано наличието на такъв род войска в централната част на страната. Жертва на „неточно“ цитиране често е френския президент Франсоа Оланд. Картата на подобни „информации“ също е любопитна, те могат да бъдат открити най-вече в Русия и Украйна, но и в Чехия, Унгария, Сърбия, България, Холандия и други.

Налагането на интерпретации и наративи за случващото се по света е не по-малко важен елемент от инфо хибридните действия. Тук също палитрата през последните години е много разнообразна. Често срещано и банално познато е например твърдението, че „американците са организирали войната в Украйна“. Може би по-малко хора са чували тезата, че атентатите в Париж са всъщност организирани от френското правителство, за да неутрализира нарастващото политическо влияние на „Националния фронт“. Популяризира се и тезата, че все повече Украйна се възприема като заплаха от страна на Европа като това ще доведе до война между Полша и самата Украйна. Особено системно се пласира „интерпретацията“ за новото възприятие в западния свят за Русия като „неотменим“ съюзник в борбата с т.н. „ислямска държава“. Въобще през последните години могат да бъдат идентифицирани множество тези, които се налагат едновременно през медии и говорители в различни държави. Документалните разкрития за мрежите от „генератори на съдържание“, отношенията между „изследователски центрове“ и официалните власти и техните говорители са достатъчно, за да се твърди за висока степен на координация.

Нараства и честотата, с която се налагат наративи, които отиват много отвъд случващото се в Украйна и по-скоро предлагат кратки формулировки за цялостното развитие на западния свят. Това е особено видимо и в България през последните месеци. Имигрантската криза се хиперболизира до началото на края на ЕС. Приказките за икономическия му залез са временно поприбрани, най-малкото защото дълго прогнозирания срив така и не дойде. Нещо повече, междувременно се оказа, че китайската алтернатива не е толкова безпроблемна, колкото бе представяна и на фона на постоянните кризи от лятото на миналата година е по-добре темата да бъде елегантно приглушена. Появиха се и говорители, които ни обясняват за кризата в НАТО. И то точно, когато организацията успя ускорено да започне да изгражда реална въздържаща инфраструктура на територията на страните-членки от централна и източна Европа. На практика през последните две години Алианса направи едни от най-решителните крачки за създаване на оперативна готовност на територията на тези държави. Само преди седмици пък Черна Гора получи покана за членство.

Дори най-убедителните лъжи обаче няма да имат значими социални и политически последствия без наличието на стегната, точно калибрирана и контролирана медийна публичност. Проблемът тук е във видимия срив на множество медии в пост-комунистическите държави, но и в нарастващата финансова зависимост на много западни медии, където все повече също се пренасят продуктите на „хибридната война“. Изтеглянето на малкото сериозни западни инвестиции от медийните пазари, слабата регулаторна рамка и неработещите съдебни системи, превръщането на медиите в директен политически и корпоративен инструмент са само някои от неприятните тенденции, които улесняват нахлуването и вкореняването на новите пропагандни модели. Допълнителен проблем е, че колективните организации на Запада на практика нямат сериозни инструменти за подобряване на медийната среда в държавите-членки. ЕС през последните години направи известни опити в това отношение, но без резултат. От тази гледна точка, каквито и да било подобрения си остават основно задача на отделните общества.

„Хибридната война“ е реалност и това го разбират все повече, но все още недостатъчно, политици. Както и при други значими проблеми точното му назоваване може да създаде сериозни политически неудобства. Случващото се обаче не може да бъде подминато с наивното очакване, че рано или късно „истината излиза наяве“. Става дума не просто за поредица от измислени факти или повърхностни тези, а за все по-организиран опит за създаване на цялостно информационно поле и мисловна координатна система, която се институционализира публично. Това поле стеснява, „опитомява“ безумния поток от събития и информация, структурира хаоса и го правя по свой, удобен начин разбираем. Погледнато от европейския Запад, за някои тези неща по-скоро приличат на проблем на европейския Изток. Последните институционални реакции на ЕС и НАТО подсказват, че нещата започват да се променят, макар и твърде бавно и тепърва трябва да се създават сериозни стратегии за противодействие. Ако това не се случи, нищо чудно някой ден да осъмнем с настоявания, че земята е плоска и това за твърде много хора да прилича на убедителна и легитимна гледна точка.