Властта ще продължава да плаща на медии непрозрачно и без правила

Едва ли някой си спомня скандала с непрозрачно излетите от земеделското министерство над 3 млн. лв. в определени медии през 2012 г. Тогава Европейската комисия коментира, че директните договори са "изкривяване на тълкуването на закона", а от първото правителство на ГЕРБ заявиха, че обмислят централизиран начин, по който различните администрации да харчат парите за реклама по европрограмите.

Близо 4 години по-късно отново управлява правителство на ГЕРБ начело с Борисов - вече с партньори, самонарекли се реформатори."Обсъждане за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на... електронни медии, които не   са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп на потребителите до актуални данни за действителния собственик", пише в управленската им програма.

Ден след като премиерът заяви, че "до последно ще се борим за стабилността", ГЕРБ и т.нар. реформатори се разбраха да ускорят "реформите" - с акцент върху съдебната, която ГЕРБ неотдавна открито бламира, и прословутото антикорупционно законодателство, което също не видя бял свят.

Но докато партийните ръководства нищеха в сряда някакъв пореден и нищонезначещ за реалността документ, в парламента депутатите им за пореден път демонстрираха какво трябва да разбираме под "стабилност". 

Уж новият и много "европейски" Закон за обществените поръчки, чрез който се разпределя огромният финансов ресурс от данъците на гражданите (в България и другите страни от ЕС), очаквано не промени скандалното изключение за изливаните пари от властта в радиата и телевизиите - които са и с най-големите аудитории. И "закупуване на програмно време или осигуряване на предавания" ще продължи без поръчки и каквито и да било състезателни процедури.

Текстът беше приет основно с гласовете на ГЕРБ, АБВ на Първанов и БДЦ на Ковачки. "Работата е много дебела. Да се купуват медийни услуги без търг или конкурс е купуване на медиен комфорт. Това е раздаване на пари гьотере", заяви  депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов - един от 10-имата, обявили се за опозиция на управлението след провала на съдебната реформа.

След предложението му за прегласуване на текста седмина от опозицията в рамките на РБ гласуваха "против", останалите - крепители на "стабилността", го подкрепиха мълчаливо с "въздържали се". Толкова за някакви реформи и тяхното "ускоряване".

В случая става въпрос за много пари, срещу които на публиката, както досега, ще й бъдат сервирани общи приказки - за антикорупционното законодателство например, а при стресови ситуации - нашествие на хвърковатата чета от агенти на ДС по студиата, за да говорят "правилните" неща.

Те впрочем отдавна са зациклили в една и съща опорка: властта е чудесна, а критикуващите статуквото са продажници, соросоиди и гейове, на които им се плаща, за да рушат споменатата вече "стабилност".

До това оруелско положение стигнахме благодарение най-вече на еврофондовете - чрез значителните средства за т.нар. комуникация по различните оперативни програми, ефектите от чието харчене никой не си прави труда да проследи.

И ако има някаква промяна в минаващите години на безвремие, тя е в липсата вече дори на скандал като този през 2012 г. Защото "Който контролира миналото - гласи лозунгът на Партията - контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото"... Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го "Контрол над действителността" (Оруел, "1984")