Затънали в репортажи за снежните преспи, омаяни от безкрайни дискусии за съдебни и здравни реформи, сигурно сте пропуснали една новина, която мина между другото. А трябваше да бъде водеща: В град Воркута, Коми, в двора на Икономическия колеж изгорили кашони с книги, отпечатани от Фондация „Отворено общество” на Джордж Сорос.

Това нещо да ви напомня? Едва ли сте забравили кои и в какви времена горяха книги по площадите.

Днес в Русия освен че гонят журналисти и убиват опозиционери, горят и книги. А международните фондации там са нежелани – забраняват дейността им, властите преследват „соросоидите”, „протестърите” и „грантовите анализатори”.

Тези етикети у нас са запазена марка на един наш журналист с име на пълноводна руска река. Както тече Волга, така напоително течеше Волгиновото „свободно” слово от ефира на Националното радио. Неговата „деконструирана” журналистика винаги се конструираше по опорните точки на путиновата пропаганда. От устата му украинската законна власт ставаше „фашистка”, а бутафорният референдум за Крим – напълно законен.

Веднага след убийството на опозиционния руски водач Борис Немцов нашият „независим” водещ се произнесе: американците го убиха, за да натопят Путин! Турците свалят руски военен самолет, Волгин е категоричен: американците ги накараха!

Това са само няколко примера, иначе има много. Много мъдрост и политическа проникновеност изтече в националния радоефир от предаването на този „независим” журналист. И какво съвпадение: всичките му тези бяха едно към едно с тезите на официалния Кремъл.

А случайно ли е това?

Сатирикът Стратиев казваше: случайности няма, случайно само се женят.

В нашия случай съвпаденията просто се наричат „хибридна война”.

Френският „Нувел обсерватьор” писа миналата година, че Русия е наляла в България десет милиона евро за проганда. Това не беше опровергано даже в „Деконструкция”.

Радиоводещият Волгин одумва постоянно „протестъри”, „соросоиди” и „грантови анализатори”, които се финансират от западни фондации. Да, но тези западни фондации имат съвсем открита дейност у нас – всяка година публикуват бюджетите си и там всичко е публично.

А руските пари влизат у нас тайно. И се разпределят още по-тайно – за тях можем само да се досещаме. Пуснеш ли телевизия „Алфа”, сещаш се кой плаща. Чуеш ли „Деконструкция” - нямаш съмнения. Отвориш ли списание „А-спекто” – веднага ти се изяснява. Това списание няма адрес, а само пощенска кутия. Издателят му е анонимен, някаква фирма-офшорка. Законът задължава печатните издания да публикуват имената на собствениците си във всеки първи брой на годината. „А-спекто” демонстративно не го прави... Без да има голям тираж, списанието е луксозно, а рекламата му с неонови букви се пъчи на висок блок срещу градинката на НДК. Кой плаща? Ха - сетете се!

Междувременно се изясни и друг финансов факт: Волгин, който не спираше да критикува бюрократите от ЕС (често основателно) нямал против да получава и европейски пари. Това го изнесе нашият читател и приятел на редакцията Вилям Попов, който, макар и пенсионер, със собствените средства си плати залата за пресконференции в БТА. По Закона за достъп до обществена информация той е научил, че за 2014 година Петър Волгин е взел 12 хил. лева за петминутката „Новини от Евранет” – европейски средства за европейските радиомрежи.

Разбирате ли сега защо в ефира на БНР няколко пъти дневно излъчват „Лет ит би”, което може да се преведе и като „Карай да върви”. Не толкова за идеи, за пари е това „Карай да върви”.

И нека защитниците на „свободното” слово да не плачат за спряната Волгинова деконструкция – там отдавна словото не беше свободно, а платено. При това – добре платено.

Такова пропагандно предаване не може да има в едно национално радио, което се финансира от средствата на данъкоплатците. Иначе Волгин има свободата да си направи частна радиостанция „Говори Москва” и оттам да си предава колкото и каквото си иска.

Както „Стършел” има свободата да си пише каквото си иска, без да черпи средства от бюджета.

И накрая: нещо от миналата седмица. Гостува ни белоруският писател-дисидент Владимир Орлов, преследван от режима на Лукашенко, уволняван от работа, затварян в милицията. Владимир ни каза: вижте колко странно се получава – ние от години сме противници на Лукашенко. Но в момента той води политика, независима от Кремъл. И заслужава да бъде покрепян, защото основната заплаха за страната ни идва от Русия. Путин утре може да реши и нас да раздели като Украйна или да ни присъедини, както направи с Крим.