Или кога и как Борисов "обръща внимание" на образованието

"Аз го попитах (премиера Борисов - бел. ред.) има ли някакъв проблем. Той не ми обърна внимание. Това е съвсем категоричен знак на подкрепа. Поне аз така го тълкувам... Щом няма време да говори с мен в тази паметна седмица, която минава, значи няма проблем" - това беше жалкият отговор на министъра на образованието Тодор Танев в средата на декември м.г., попитан дали също би си подал оставката, след като ГЕРБ парира възможността за реална съдебна реформа, като се отметна от подписа си под конституционните промени на правителството и подкрепи желаните от главния прокурор Цацаров.

Е, след месец и нещо страховете на Танев се сбъднаха. В четвъртък премиерът Борисов му "обърна внимание" и му поиска оставката. Нужни бяха само няколко дни, в които медийните бухалки, изживяващи се като официози, да разиграят "патриотична" истерия по откровени лъжи - че изучаването на Паисий Хилендарски щяло да отпадне или че скъпоценното за "българщината" турско робство било заменено със "съжителство" (във визирания пасаж от учебна програма става въпрос за съжителство на традиции).

Поисканата от премиера оставка е от типа с един куршум поне два заека. На първо място изфабрикуваният скандал успешно отвлича общественото внимание от тежката плесница в евродоклада и за кабинета "Борисов 2", и за прокуратурата.

На второ място, не трябва да забравяме, че за пръв път образователното министерство управлява европрограма - със сериозната сума от над 1.3 млрд. лв. до 2020 г. 

"Призовах колегите от Реформаторския блок до края на деня да ми предложат нов екип за министерството, който да продължи реформата. За мен като министър-председател е недопустимо да се правят промени в сферата на образованието, които преди това не са подложени на широко обществено обсъждане", съобщи Борисов в четвъртък.

Дали за пореден път е "подведен", или доброволно влиза в схемата на  скандала, факт е, че "подлагането" на обществено обсъждане започна в петък вечерта с качването на учебните програми на сайта на министерството и по закон трябва да продължи до 22 февруари.

А едва ли случайно след решението му в електронните медии започна "номинирането" на кандидатури за поста на Танев все от или около партията "Движение България на гражданите".

Но най-голямата беда е, че изглежда само медийна истерия може да "обрърне вниманието" на министър-председателя към образованието. А облягането на ретроградната по характера си кампания прави картината на реалните проблеми в сектора още по-мрачна.

На практика образованието е единствената сламка, за която днешна България би могла да се хване, ако иска да се отлепи от дъното, на което е заседнала в ЕС. Многократно е казвано, че една бедна и лишена от ресурси страна не може да си позволи да има лошо образование. Ние го позволяваме, а това, че е за наша сметка, е видно с просто око.

Предвид името на европрограмата - "Наука и образование за интелигентен растеж", парадоксът на властта в България е, че последното, което би желала да й се случи, са добре образовани в крак с времето и, не дай Боже, интелигентни избиратели.

Това, което със сигурност ще се случи, е усвояване. А образователната реформа, както изглежда, ще продължи да се бори безуспешно с "българщината".