Свободата днес и тук 06 Декември 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Бокова губи българите за ООН, защото олицетворява възкръсналата номенклатура

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Илиян Василев, http://www.faktor.bg

 
 
 
 

Илиян Василев


 
 

        Кампанията й закъса, защото се разви по каноните на партийните избори

Да намалим децибелите - след "война" между Ирина и Кристалина - тежко и горко на "победителите"

специално за Faktor.bg

Не зная дали ще се съгласите, но интервюто на Ирина Бокова от 1 февруари не може да се нарече успех - поне по отношение на избраната дата. Разбирам, че тя имаше нужда от споделяне на своята тревога като разгъне медийно версия вън и независимо от окончателния избор на българското правителство. Но вместо откровен разговор, отново се получи полуоткровение и полуразговор.

Като публична личност тя не може да не знае, че в значителна част от скепсиса или критиката срещу нея се отразяват не толкова разочарованията в нейната личност, а онова, което тя олицетворява - възкръсналата номенклатура, която вече проникна в международната бюрокрация. Хора като Бокова на практика са изолирани от отговорността за случващото се в страната и са тотално откъснати от българския корен - семействата в чужбина, работа в чужбина - няма никаква надежда да се върнат и заемат с нашите проблеми.

Единственото, от което имат нужда, е печата на България, за да могат да заемат поредната висока позиция. Нищо повече - не очаквайте утре, ако ни залее криза или имаме сериозен проблем за решение - икономика, бежанци, корупция и т.н., тези хора да се намесят от новите далечни висоти на поста, който заемат

Тяхната кариера е интегрална част от модела на прехода - реинкарнация на класата, която ни управляваше тогава и в значителна степен управлява и днес. А днес сме в криза и хората са недоволни - именно от тази класа, защото доведе България до 

задънената улица на застойна стабилност

Новите глобални бюрократи нямат личен проблем - собствената им звезда блести в поредната западна столица, децата учат в поредното западно училище, лекуват се в поредната западна болница, радват се на ефективно западно правосъдие. От далеч проблемите на България понякога изглеждат досадни и продукт на случайност, в която не участват.

От тази позиция единствената възможна комуникация на хора, с проблема на госпожа Бокова - със заринатото с чужди за нея проблеми общество, е неподправеното откровение.

Да, България има нужда от подобни международни чиновници, които и дават престиж, но само в степента, в която те се ангажират с нейните проблеми и не гледат от високо и от далеч, а не когато стане нужда да дойдат за печат за принадлежност към българската държавност.

Още при стратегическото договаряне между Луканов и Запада в местния отпечатък на Вашинтгтонския консенсус, което подпечата правото на номенклатурата да управлява България и в новите условия - на високи позиции в международни организации бяха изпратени проверени кадри. Тази линия продължи и по-късно - Бокова е добър пример за това.

Не твърдя, че това е непременно лошо - защото познавам много от тези люде и повечето са високи професионали и си остават привързани към отговорностите към страната, която ги е изпратила. С една дума остават си българи и им пука за България.

Справедливо ли е недоверието към подобни откъснали се от гравитацията и проблемите на родната среда международни чиновници, представители на миналата номенклатура? Вероятно не, защото всеки един от тях има дълъг списък с неща, които е направил за своята страна. Но съм сигурен, че България имаше и други кандидатури, които никога нямаха шанс.

В същност имаме ли изобщо състезание

или процес, който да ни даде като граждани на страната и на политиците, които ще вземат решение представа за алтернативите. Госпожа Бокова не е единствения вариант, не знаем защо тя е и "печелившия" избор, а Кристалина Георгиева не е. Просто ни обвиняват, че не я избираме и изобщо, се замисляме защото се съгласяваме, че колкото е добре за страната да получи международен знак за престиж чрез избора на български кандидат, толкова е важно да не допуснем наш кандидат да не бъде бламиран от големите сили.

Номенклатурата предпочита да играе с единствен кандидат, а не избрани в състезателен или поне открит процес, в който има и алтернативни кандидати.

Но да приемем, че животът рядко е справедлив.

В този смисъл, гроссо модо - трябва да приемем, че тя е достигнала висок пост в системата на ООН и това е много добра перспектива да атакува най-високия международен пост - Генерален секретар на ООН.

Но да разгледаме нейната кампания по спечелване на нашите сърца и умове. Тук тя закъса, защото се разви по каноните на партийните изборни кампании. Тя говореше на своите и искаше подкрепа от своите - по номенклатурна принадлежност. Не направи нищо

да привлече съмняващите се

Ако ме питате дали това е естествено - да, така е, но когато искаш да бъдеш кандидатура на България трябва да съумееш да хвърлиш мостове към "другите". А там действията и са пълен провал.

Вземете вчера казаното по адрес на темата Райко Алексиев и нейния баща.

Нормално е да защитава баща си - иначе няма да се различаваме от комунистическите канони, при които децата предават родителите. Но да твърдиш, че нещо не е истина за събитие, което се е случило преди да се родиш и да се разграничаваш от грешките на класата, която те е издигнала е откровено хлъзгава работа.

Истината е, че нейната увереност произтича от знанието, че архивът на БКП бе унищожен, включително всички свидетелства за убийството на Райко Алексиев. Значителна част от тях изгоряха в режисирания от върховете на БКП пожар за замитане на следите. Как си представяте, че с този архив номенклатурата можеше да управлява? Никак.

Остана само селективна част от архива на ДС и то само в частта, в която няма никакви данни за партийните дела и отговорности. Назначиха за дежурно виновни една малка част от реално отговорните. Фокусираха медийното внимание върху тях и от двадесет години громим призраци, а колкото повече от нарочените досиета излизат, толкова по затъваме. Защото остава моделът на реинкарнираната номенклатура.

Това е като да виниш работниците в една фирма за нейния фалит и да твърдиш, че отговорността на собствениците и ръководството е споделена от служителите.

Да, госпожа Бокова знае, че архивите са унищожени или изпратени зад граница -т.е. на съхранение там от където я подкрепят, но това по никакъв начин не я освобождава от задължението да дава откровени отговори,

Но ако получаваме оправдания, че "такива били времената" тя няма как да получи моята подкрепа.

Тези времена родиха демони,

които ни преследват и до ден днешен. Ако "са били такива времената", то това означава, че е приемливо и днешните времена да бъдат такива. Означава, че тя има подобна преценка и съждения за съвременните процеси, което ще предопредели утрешните й решения като Генерален Секретар на ООН. Днес и утре ще се извършат нови престъпления, които ще попаднат под рубриката "такива са времената".

Това не е абстракция .- как да си обясним, че при бойкот предпочете да присъствува на военния парад на Червения площад след анексията на Крим от Русия?

Част от преценката и да отиде се крие в ценностната база, която тръгва от преценката за допустимост на престъпленията, които лишиха България от значителна част от нейния елит. Затова днес имаме проблем с приемливостта на нейната кандидатура - за преценката и съжденията, а не толкова, че заради миналото на баща и.

Правителството беше готово да подкрепи Бокова, но поредица от консултации обезсърчиха ранното одобрение. САЩ и Великобритания няма да я подкрепят, а това рискува публично дезавуалиране на българската кандидатура и репутационен проблем.

Лошото е, че госпожа Бокова обвинява за това хората в България, като подценява собствения си принос и недостатъци на кампанията и.

По темата трябва да се говори истината или нищо.

За съжаление битката между двете български кандидатури загрубя. На път сме да се самоизядем - започнаха и атаки срещу Кристалина Георгиева в ЕС - това е прекалено и аморално.

Ирина Бокова няма интерес от действия, които дискредитират конкурентката и. Както и обратно.

Време е да намалим децибелите защото след подобна "война" тежко и горко на "победителите". Просто всички ще бъдат много губещи, в това число и България.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional