Прекарване под кила (гласуването на третата рокада в кабинета)

Кандидатурата на Меглена Кунева за министър на образованието и науката бе утвърдена в Народното събрание с анемично мнозинство от пет гласа (104 "за" срещу 99 – 66 "против" и 33 "въздържали се"). На косъм бе и бламирането на премиера Бойко Борисов, който подкрепи Кунева. Няма да коментирам качествата на новия министър на просветата, нито управленската програма и приоритети. По-важно, в случая, е да се види как гласуването открои политическите конфигурации и интереси в 43-ото Народно събрание, както и какво вещае за неговата съдба.

На първо място

играта на опозиция и управляващи достигна нови висини

В нея, разбира се, не участваха ГЕРБ (80 гласа "за" новия министър от всички присъстващи от партията) и БСП (всички в залата 35-ма - "против"). Те, общо взето, се държаха comme il faut. Ключовите роли в играта бяха, както и досега, на ДПС и по-малките партии. Техните гласове обикновено са решаващите, които накланят везните. Така стана и този път.

Нямаше изненада в начина, по който гласуваха депутатите от Реформаторския блок (РБ). Посочвал съм нееднократно, че той е в клинична смърт. Отрицателна позиция на ДСБ и Гражданския съвет спрямо номинацията на вицепремиера Кунева (шест души от РБ се въздържаха, а един – Атанас Атанасов, гласува "против"), открои за пореден път дълбоките различия в блока.

По-любопитно беше да наблюдаваме как постъпиха останалите елементи от управленската формула "две (ГЕРБ и РБ) плюс две (АБВ и ПФ)". АБВ, която има вицепремиер и министър на социалната политика (Ивайло Калфин), и Патриотичният фронт, който формално стои зад управлението, набързо се премениха в опозиционни мантии. Не подкрепиха Кунева деветима от представителите на АБВ и седемнадесет души от ПФ (за двама електронната система отчете "за", но от трибуната те поискаха гласовете им да бъдат смятани за "въздържал се").

Така номинацията мина заради три партии, които първоначално бяха обявили категорично, че ще са срещу кандидатурата: въпреки че двадесет и един от ДПС гласуваха "против", отсъстваха деветима от Движението; важна беше ролята и на отцепниците от ДПС около низвергнатия Лютви Местан, които не участваха във вота, както и на шестима депутати от "Атака", които също отсъстваха (само петима от партията на Волен Сидеров гласуваха "против"). С други думи

имаше реална възможност за нов "депесарски шут"
но той не беше изпълнен

Тогава, второ, възниква въпросът за смисъла от това политическо театро, което се разигра в сряда в парламента. Лаконичният отговор, гласи, че АБВ и ПФ използваха раздорите в РБ, коалиционният партньор на ГЕРБ (които, между другото, бяха в немалка степен инспирирани и подпомагани от "генералската" партия), за да "демонстрират мускули" и вдигнат своите акции. Беше даден ясен сигнал на Борисов, че "плаващите мнозинства" могат не само да отплават, а и да се стопят. ДПС, както и хората около Местан, също демонстрираха своята цена. Посланието е достатъчно ясно: "ако искаш да те подкрепяме и да сме с теб, трябва да си по-щедър".

Трето

ситуацията беше умело отиграна от Борисов

Всъщност в опит да покажат значимостта си депутатите от АБВ и ПФ "прекараха под кила" Меглена Кунева, а не ГЕРБ. Така пирати наказвали провинил се - връзват го с дълго въже за китките и глезените, хвърлят го пред носа на движещия се кораб и с помощта на въжетата го прекарват от едната и от другата страна...

На карта беше заложена репутацията на Кунева – на бивш еврокомисар и настоящ вицепремиер, която се "кандидатира" (да се чете: "беше поставена на топа на устата") за министър на образованието. Докато Борисов беше на "мисия в Лондон", видимо притеснена, скръстила ръце пред гърдите си в защитна поза, Кунева следеше непосредствено "дебата" и гласуването в парламента.

Ако номинацията беше провалена, това

щеше да бъде фиаско за човек от Реформаторския блок

а интригите в Блока, щяха да бъдат посочени от премиера като първостепенна причина за неговото бламиране. Наблюдавахме класическа защита на царя с офицер, който винаги може да бъде пожертван. Убеден съм обаче, че министър-председателят е оценил, напълно точно, заканите на Георги Първанов и Валери Симеонов преди гласуването като блъф. Те имат интерес от това да клатят лодката, но не и до там, че да загребе прекалено много вода и да потъне. Свалянето на правителството не е на дневен ред.

Четвърто, не е случайно, че началото на тази статия беше посветено на елементарната аритметика. Бакалски сметки, спорове и груби намеци за "келепира" (с думите на вечния герой на Алеко Константинов) – това беше същността на "дебата" преди и самото гласуване на кандидатурата на Кунева. Нито реалните проблеми на образованието, нито "робството", "присъствието" и т. н., заради които на думи беше свалено доверието от професор Танев, бяха от значение – те са единствено услужлив декор, за пред очите на емоционалната, лековерна публика.

Изобщо, целта на маневрите, които видяхме в сряда, беше да се демонстрира сила от страна на явните (АБВ, ПФ) и уж невидимите, но гъвкави (ДПС) партньори на ГЕРБ в управлението – генералната репетиция на техниките за "извиване на ръце" преди вота на недоверие заради проблемите в политиката в областта на здравеопазването. На кратко, не мисля, че този вот "ще мине", защото на практика никой, включително ГЕРБ няма полза от предсрочни избори.

Изминалата сряда показа обаче, че политическата аритметика, надлъгването и играта на котка и мишка в българския парламент ще продължат с все по-забързано, ожесточено темпо през следващите месеци. Нова разходка до избирателните урни ще има само, ако кренът на кораба стане прекалено голям (заради нарасналия апетит на партньорите) и/или нервите на Борисов не издържат и генералът хване морска болест.