Цвилизационният избор в защита на немощната Русия от мощните й критици в България

„Нашето място е в ЕС, но всякакъв краен тон по отношение на Русия показва единствено собствените ни комплекси, заяви президентът Петър Стоянов /1997 – 2002 г./ на конференцията „България-заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности”, съобщи вчера сайтът Клуб Z в статия, озаглавена „Петър Стоянов: Крясъците срещу Русия издават комплекси”

След това начало читателят вероятно очаква от мен да начена задочен спор с Петър Стоянов, но не е познал. Няма да доставя това удоволствие нито на злорадите кибици в мрежата, очакващи безплатен сеир, нито евентуално на самия Петър Стоянов, ако по някаква случайност прочете текста на низше същество, като моя милост, към което вече е проявявал своята високопоставена ехидност.

Понеже Петър Стоянов обаче има отношения с други, доста по-висши същества, като семейство Клинтън например ( по линия на една фондация), мога да илюстрирам какво мислят някои от тях по темата за отношенията с Русия.

САЩ трябва да налагат по-голям натиск върху Русия. Това обяви Хилари Клинтън, един от основните фаворити за бъдещ президент на Америка.

„Аз оставам твърдо убедена, че имаме нужда от съгласувани усилия да притиснем по-сериозно Русия и по-специално Путин“, подчерта Клинтън в реч пред института „Брукингс” във Вашингтон.

„Смятам, че ние не сме направили достатъчно“, изтъкна тя” на 9.09.2015

https://news.bg/int-politics/hilari-klintan-nastoyava-za-po-seriozen-natisk-sreshtu-rusiya-i-putin.html

На 18 януари 2016 г. Клинтън сравни Путин с хулиган. “Мисля, че отношенията ми с него са уважителни. Като много хулигани, той е този, който ще си взема толкова, колкото може, докато не го спрете.”

http://clubz.bg/33292-hilyri_sravni_putin_s_huligan

Ето това е краен тон. Това са крясъци ( напълно основателни, според нисшето ми мнение).

Най-лесно би било да се крия зад пълните с болка призиви срещу руската намеса в България-викали са с цяло гърло велики българи в диапазона от Раковски до Захарий Стоянов (който в статиите си често възкликва емоционално, т.е. крещи по адрес на руската политика „Аман”!). Но ще се въздържа, за да си спестя дупликата, че това е била друга епоха ( т.е. епохата на българите, свободни да се противопоставят на руската политика спрямо България , която днес се опитват да ни представят като фатална даденост, като ръжен, срещу който не се рита, ако си истински, т.е. удобно смирен и напазаруван за целта българин).

Не искам да имитирам Петър Стоянов и подобно на него да предположа, какво би казал „някой” в отговор на Клинтън, но знам, че призивите да си мерим думите спрямо Русия винаги биват опаковани в памука на нашата „специфика”, поради което ни е забранено да сме откровени към „братушките”. От нас се очаква смирение пред руските шамари- българският Шива трябва да има сто бузи.

Ще си позволя само една смирена забележка към казаното от Петър Стоянов за крясъците или за крайния тон към Русия. Той греши в последната част на твърдението си ( не за комплексите, имаме ги доста, само Петър Стоянов няма никакви, ако не броим склонността му към надменност, която издава комплекс за превъзходство).

В България никой не крещи срещу Русия най-малкото защото е безсмислено да разговаряш с пустинята. Включително и авторът на този текст, който е написал три книги, пълни с доказателства за поводи да крещим като българи срещу всичко онова, което „братушките” са причинили на България и българите през вековете. Българите не могат да променят Русия и руската политика. Обаче имат правото да надигат глас срещу съотечествениците си, които и днес поставят чрез обожанието си една чужда държава и нейните интереси над българските и европейските.

Да защитаваш могъщата Русия от тези презрени ( от нея и местните й помагачи) българи с критично отношение към преклонената глава пред грубата руска сила ( или руския газ, споменат като „аргумент” и от Петър Стоянов) е срамно, но само за онези, които могат да изпитват подобно чувство.