Путин вече не е съюзник срещу "Ислямска държава"

Той иска едно - ЕС да се срине преди самия него

Джордж Сорос

Лидерите на САЩ и ЕС правят груба грешка, като си мислят, че Русия на президента Владимир Путин е потенциален съюзник срещу "Даеш" ("Ислямска държава" - б.р.). Действителността е точно обратната. Настоящата цел на Путин е да подхрани дезинтеграцията на ЕС, а най-добрият начин да го направи е да го наводни със сирийски бежанци.

Руските самолети бомбардират цивилното население в Южна Сирия и го принуждават да бяга в Йордания или Ливан. Сега има 20 000 сирийски бежанци на палатки в пустинята, очакващи да ги пуснат в Йордания. По-малък брой чака да влезе в Ливаан. И двете групи се увеличават.

Русия започна и широкомащабни военновъздушни удари срещу цивилни в Северна Сирия. Това бе последвано от сухохътни атаки на армията на сирийския президент Башар Асад срещу Алепо - град, който имаше население от 2 милиона жители. Варелните бомби принудиха 70 000 цивилни да избягат в Турция. Сухопътната офанзива може да прогони много повече хора.

Спасяващите се семейства могат да не спрат в Турция. Германската канцлерка Ангела Меркел бе в Анкара на 9 февруари, за да уреди в последния момент турското правителство да убеди бежанците, които вече са в Турция, да продължат престоя си там. Тя предложи да бъдат превозвани със самолет 200 000-300 000 сирийски бежанци годишно директно в Европа при условие, че Турция ще им попречи да идат в Гърция и ще ги приеме обратно, ако те го направят.

Путин е талантлив тактик, но не е стратегически мислител.

Няма причина да вярваме, че се е намесил в Сирия, за да утежни бежанската криза. Наистина намесата му бе стратегическа грешка, защото го вкара в конфликт с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, което накърни интересите и на двамата.

Но още щом Путин видя възможност да ускори дезинтеграцията на ЕС, той се възползва от нея. Той съпроводи действията си с приказки за сътрудничеството срещу общия враг "Даеш". Той имаше подобен подход в Украйна, като подписа Минските споразумения, но не изпълнява техните предписания.

Трудно е за разбиране защо лидерите и на САЩ, и на ЕС вярват на Путин и на думите му, вместо да съдят за него по поведението му. Единственото обяснение, което мога да намеря, е, че тези демократични политици искат да успокоят обществеността, като рисуват по-благоприятна картина, отколкото реалността допуска.

Истината е, че путинска Русия и ЕС тичат срещу времето. Въпросът е кой първи ще се срине.

Режимът на Путин е изправен пред банкрут пред 2017 г., когато настъпи падежът за голяма част от нейния външен дълг, и политическите вълнения могат да избухнат по-бързо от очакваното. Популярността на Путин, която остава висока, лежи върху масовото обществено очакване правителството да гарантира финансова стабилност и бавно, но стабилно покачване на жизнения стандарт. Западните санкции, съчетани с резкия спад на цените на петрола, ще направят така, че режимът да се провали и в двете сфери.

Руският бюджетен дефицит е 7 на сто от БВП, а правителството ще трябва да го свали до 3 процента, за да попречи на инфлацията да излезе извън контрол. Парите в руския пенсионен фонд свършват и с него трябва да се слее фондът за правителствена инфраструктура, за да бъдат попълнени липсите. Тези и други събития ще имат отрицателен ефект върху жизнения стандарт и мнението на електората преди парламентарните избори наесен.

Най-ефективният начин, по който режимът на Путин може да избегне срива, е да направи така, че ЕС да се срине по-бързо.

Един ЕС, който се къса по шевовете, няма да може да поддържа санкциите, които наложи на Русия след нахлуването й в Украйна. Обратно - Путин ще може да извлече значителни икономически ползи, като раздели Европа и използва връзките си с бизнес интересите и антиевропейските партии, които грижливо отгледа.

Както върви, ЕС е на път да се разпадне. След финансовата криза от 2008 г. и последвалите спасителни пакети за Гърция, ЕС се научи да се люшка от една към друга криза. Но днес той е изправен през 5 или 6 кризи едновременно, което може да се окаже твърде много. Както правилно предсказа Меркел, миграционната криза има потенциала да разруши ЕС.

Когато една държава или съюз от държави е в смъртна опасност, по-добре за лидерите й е да се изправят срещу коравата действителност, отколкото да я игнорират.

Състезанието за оцеляване изправя ЕС срещу путинска Русия.

"Даеш" е заплаха и за едните, и за другите, но тя не трябва да бъде надценявана. Атаките, извършвани от терористи джихадисти, макар и ужасяващи, са несравними със заплахата, идеща от Русия.

"Даеш" (а преди това "Ал Кйда") намериха Ахилесовата пета на западната цивилизация - страха от смъртта, и се научиха как да се възползват от него. С предизвикването на скрита ислямофобия на запад и убеждаването и на обществеността, и на правителствата да бъдат подозрителни към мюсюлманите, те се надяват да убедят младите мюсюлмани, че няма алтернатива на тероризма. Щом тази стратегия бъде разбрана, тя има лесно противодействие - откажете се да се държите по начина, по който вашите врагове очакват.

Ще бъде трудно да се справим със заплахата, идеща от путинска Русия. Неуспехът да я идентифицираме ще направи задачата още по-трудна.

--------------

* Авторът е американски финансист, филантроп и милиардер. Основател е на фондация "Отворено общество". Препечатваме коментара му от специализираното издание "Проджект-синдикейт".