Точно на 19 февруари

Отказали сме се от чувство за приличие. Невежеството и съответният –филски фанатизъм не са оправдание. На 19 февруари край паметника на Васил Левски на сергия продават български и руски знаменца. Масовата ни историческа неосведоменост за ролята на „освободителката” крещи напористо с Матросовско себеотрицание пред нея. А критата истина от тези, които я знаят, мълчи със страшна сила. Кога ли бумерангът на тяхната отродителност от България ще ги помете. Или ще отнеме още време в размер на измисления преход. Или няма да го доживеем – нито ние или тези след нас. Казват, че когато фактите говорят, и боговете мълчат. Не би. Статията на историка Янко Гочев е със заглавие – „Левски е обесен, защото отказва да бъде руски шпионин и всякакъв роб” е поредна част от пъзела с разкрития за „доброжелателството” на „освободителя” към България.

След неуспешния опит за преврат срещу българския княз Александър Батенберг от русофилски офицери са последвали адекватни мерки. Кой доблестен български офицер би се опълчил срещу собствения си княз, защитил своето отечество след сръбската агресия през 1885 след Съединението на само две части от земите, населени с етнически българи. Кой доблестен български офицер би станал маша на чужда воля под натрапена такава – не, че държат да контролират и управляват, а че са „освободители” на територия, която дори не припознават като българска, а като такава – населена със славяни.

България се въздига от пепелта, но не по плана на Левски, който вече услужливо го няма, за да не пречи.

А предателите офицери получават сурова присъда. Знамената на военните части, участвали в преврата, са изгорени – знак за вечен позор.

Да, но днес тук позорът е гордост и рупор за „патриотизъм” под русофилски знак.

Скверни са някои неща. Скверно е руски знаменца да се предлагат пред паметник на българска светиня. Скверно е в София да има булевард „Игнатиев” – дал каквото трябва от себе си за гибелта на Апостола на нашата несбъдната и неслучваща се свобода. Още по-скверно е този булевард – „Граф Игнатиев” да пресича булевард „Васил Левски”. Това са изкуствени пресечни точки, но от днешното градоуправление едва ли може да се очаква реакция. Те, съветските „освободителни” символи си стоят непокътнати, та какво да очакваме за руските такива.

Днес няма кой да изгори знамената на националните отродители в преносен смисъл. Нищо, че юнашки са стиснали трибагреника и го веят. Само дето зеленото им става синьо в трикольора, докато се правят на българи.

http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/67440-levski-e-obesen-ne-zaradi-revolyutzionnite-mu-idei-a-zastoto-otkazva-da-bade-ruski-agent.html