Тъй като в българския език напоследък се появи нова придобивка във вид на горното заглавие, да видим какво точно значи да не клатиш лодката.
Ако погледнем буквално, това значи да те е страх че ще се обърне. С други думи, предупреждение и заплаха.
Като продължение на «DON’T ROCK THE BOAT” в английски език има и думата «WHISTLEBLOWER”, буквално човек, който надува свирката, тоест доносник или човек, който не се страхува.
Ако си WHISTLEBLOWER обикновено те предупреждават да не клатиш лодката. Тези, които не са такива, се страхуват.
Тия значения си имат своите особености: да си доносник е мръсно понятие откъдето и да го погледнеш. Комунизмът например разви всенародна система от доносници, а това съвсем не значи хора, които не се страхуват да говорят.
Да си позволиш да разкриеш публично определени корупционни практики (морални или материални) в правителството или в бизнеса не е доносничество. Това е една от основните задачи на свободата на словото и разследващата журналистика.
Може ли, примерно, Румяна Ченалова да влезе в категорията WHISTLEBLOWER? Не, разбира се, тя е човек с гръб опрян до стената, изкупителната жертва, която е решила да хапе за последно, сякаш ни казва: «А, така ли, сега ще ви кажа аз какво мога!»
Госпожа Ченалова просто си отмъщава, за да не бъде натопена.
WHISTLEBLOWER е Бойко Атанасов, който разклати сериозно лодката и от нея тепърва ще падат през борда. Ако си такъв на дребно може и да ти се размине. Ако не си, както той казва: «очаквам да ме посекат или да ме елиминират».
Това е цената, която трябва да платиш, ако посегнеш на властта им или на парите им. «Тази власт с бой сме я взели...»
След разкритията започва така наречения на английски DAMAGE CONTROL. Обикновено на Запад това означава повече пари за запушване на слабите места в социалната политика, оставки, извинения, самобичуване, дори сълзи.
България, както знаем, е бам-башка. Там няма виновни, няма извинения, няма пари, камо ли сълзи. Тя се управлява от един пъзлю, който повече от всеки друг се страхува някой да не заклати лодката. Неговата философия е да се кани, както казват, като гладен на сране.
А тия дето се страхуват? Те ли? Ами те гледат как на всичко му минава времето и не патъркат. От тях точно това се иска.
|