Свободата днес и тук 07 Май 2021  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Путин осъществи плана „Андропов“, но без ГУЛАГ и гражданска война

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Дмитрий Карцев, списание „Русский репортер“, http://www.faktor.bg

 
 
 
 
 
 
 
 
 

Чекистите са свикнали да анализират, прогнозират, да откриват враговете, да изпълняват заповеди, но не и да управляват страната

Faktor.bg публикува в три чести (виж  Първа и Втора част, б.р.) анализ за реализирането на тайния план на Юрий Андропов. Той предвижда пълномащабни реформи в СССР, но преди всичко навлизането на служители на спецслужбите в управлението на руската икономика. 30-години по-късно в него се оглежда режимът на Путин и днешното състояние на Русия. Без съмнения този план е трябвало да бъде мултиплициран и в останалите страни - сателити на СССР. Ще останете поразени, колко много замисленото и случило се в Съветския съюз и Русия съвпада с болезнения Преход на България.


Трета част

Независимо по кой от тези начини се е случило, но в началото и средата на 90-те под контрол на бившите агенти на съветските спецслужби се оказват огромни финансови средства и материални активи. Защо не са се възползвали от тях, за да вземат веднага властта, както им завещава техният кумир Андропов?

Може би, именно защото са се страхували да не ги загубят.

Да започнем с „официалната“ версия на Кондауров:

„Чекистите са свикнали да анализират, прогнозират, да откриват враговете, да изпълняват заповеди, но не и да управляват страната. Погрешно е да се мисли, че КГБ се е занимавало с политика, това не е така. Андропов беше изключение, не случайно той не е бил кадрови чекист. И когато той си отиде, всичко тръгна накриво“.

А ето и неофициалната, но анонимна версия:

„Проблемът на плана „Андропов“ е в това, че по съществото си е гражданска война. Населението ще е недоволно, номенклатурата също, и само на тези, които рязко се издигнат ще им харесва. А кой би ги защитил? Физически? Това е утопия. Утопия, като цяло, беше и планът на Андропов. Сам войнът не е войн. Не може да съществува хунта на спецслужбите: нито стилът, нито навиците, грубо казано-нямаше да им стигнат автоматите.

Не е утопия, обаче, компромис на елитите, легализация на собствеността, която, естествено, се дава именно на номенклатурата, а по нататък постепенно се внедрява в ръководните органи - на властта, на бизнеса. Това е, което наблюдаваме в последните години“, отбелязва бившият помощник на Крючков, който не можем да заподозрем в антипатия към чекиста-генсек.

Изводът е, че в началото на 90-те наследниците на Андропов правят временен тактически компромис с партийната бюрокрация, която е била тясно свързана с генералитета, като се съгласява да и даде част от собствеността и практически цялата политическа власт в замяна на възможността да назначи „свои олигарси“ и да заемат нужните места наблизо. Именно затова първоначалният план на Чубайс за тотално изкореняване на номенклатурата в крайна сметка беше деформиран до неузнаваемост.

Но-компормисът е бил именно временен. В средата на 90-те офицерът от девето управление на КГБ (правителствената охрана) Александър Коржаков прави опит да вземе под свой контрол развитието на руския бизнес и с това нарушава крехкия баланс на силите.

В чекисткия жаргон

има такъв термин-член девети. Това са парите, предназначени за провеждането на спецоперации, за които е категорично забранено, именно забранено-да се отчитат. Това се е правело, за да не могат чуждите спецслужби да проследят секретната операция по счетоводните документи. Аналог на „деветката“ се опитва да внедри в ежедневния живот на руския бизнес личният охранител на Борис Елцин. Интересен детайл е, че е служил и в охраната на Юрий Андропов. А да плаща се очаквало от държавата.

Планът на Коржаков се проваля. Роля за това изиграва и самият Елцин, който никога не простил на своя телохранител предложението не да бъдат отменени изборите от 1996 година, както писаха тогава либералните медии, а е предложил да бъде намерен друг, по-млад кандидат. Влияние има и това, че Коржаков остава фактически самотен в амбициите си: той не получава подкрепа нито от правителствените либерали, нито бившите му колеги от КГБ.

„В такива неща не може да се действа с главата напред. Той беше твърде амбициозен дори и за своите“, обяснява бивш приближен на Коржаков.

Но там, където Коржаков не успява, се справят след малко повече от три години Путин и неговото обкръжение. Към 1999 година същата тази бивша номенклатура, получила в ръцете си властта и собствеността, се е докарала до такава ситуация, че няма друг изход освен да се обърне към чекистите.

Действително, за никого не е тайна, че материалната и информационната поддръжка за блока „Отечество — Вся Россия“ оказва именно холдинга на Владимир Гусински, чиято служба за сигурност е ръководена от споменатия вече Филип Бобков. А като добавим и това, че в АФК „Система“, близка до тогавашния московски кмет Юрий Лужков, се е наместил Владимир Крючков, то се създава впечатлението, че цялата предизборна кампания от 1999 година е истинска вътрешноведомствена разправия. Впрочем, по-късно Крючков става съветник на Путин, когато той пък е президент.

Ето какво си признава Алексей Кондауров:

„На мен Путин веднага не ми хареса, аз помагах на Евгений Примаков. Михаил Ходорковски знаеше за това и не възразяваше, но самият той предпочете Путин, спонсорираше го и участваше в кампанията му според силите си“.

Да напомним: тогава Кондауров работи като главен аналитик при Ходорковски. И това, че направил друг политически избор изобщо не попречило на работата им. Какво се получава - приятелски мач?!

По това време операцията по внедряване в Кремъл е успешно завършена, за което и 

рапортува Путин в Деня на чекиста,

20 декември 1999 година: „Искам да доложа, че група служители на ФСБ, командировани на работа под прикритие в правителството, се справи с първия етап на задачата“.

Кръгът е затворен.

Разбира се, с изването на Путин на власт, тя не преминава в КГБ. Управляващата група, много сплотена и не много голяма, не представлява „корпорацията на чекистите“ като цяло. Още повече, с идването на власт на бившите кагебейци, вътрешнокорпоративната борба рязко се изостря. По различно време, различни групи проявяват претенции към властта, включително и такива от спецслужбите, понякога те са били директно заявени. Като вземем предвид напълно допустимия чекистки произход на капитала на „Медиа-Мост“ и ЮКОС, войната на Путин с тях може да бъде разглеждана като епизод от вътрешнокорпоративните битки.

Но и след 2003 година вътрешночекистките конфронтации не спират. Делото „Трите кита“, историята с китайската контрабанда за милиарди долари-всичко това са епизоди от една и съща вътрешна война.

От Путин до Путин. Послеслов

Ще завърша тази история със същия разговор, с който започнах.

„Какъв е феноменът Пиночет? Представител на силова група, който опирайки се на нея, по недемократичен път, тоест, без публично обсъждане, провежда комплекс от непопулярни модернизиращи преобразования, насочени към „уестернизация“ на страната. Това, че за разлика от него Путин е популярен, не е съществено. Съществено е това, че всичките му ключови реформи-данъчната, образователната, военната, здравната, пенсионната – се случват без реално обществено обсъждане. И, забележете, всички са абсолютно либерални. А това, че въпреки всичко остава популярен сред населението-пиарите му действително правят чудеса.

Путин изцяло използва своя диктаторски ресурс, защото той е много ограничен. Той не може да разпусне парламента, не може да извърши пълноценна номенклатурна чистка, като цяло, доста неща не може. Той осигури максималното ниво на „западнячество“, с което беше съгласен силовият елит, който, от своя страна осигурява провеждането на модернизацията.

И това е планът „Андропов“, само че без ГУЛАГ и гражданска война. Затова и ефектът не е толкова впечатляващ“, обяснява помощникът на Крючков.

Снимки в галерия: 

1. Ген.  Александър Коржаков, началник на Служба безопасност на президента на Русия, съветник на губернатора на Тулска област

2. Ген. Филип Бобков, зам. шеф на КГБ, шеф на аналитичната група "Мост"

3. Подполковник Генадий Гудков, шеф на секретно управление в КГБ, руски депутат, бизнесмен

Превод: Faktor.bg

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional