Памет за Борис Немцов

На  27 февруари 2016 се навършва една година от убийството на Борис Немцов – различното лице на  Русия, което тя не понесе редом с днешното си такова. „Два свята – единият е излишен.”

Имаше го човекът  Борис Немцов и той явно създаваше проблеми.  Днес вече го няма да създава проблеми. Но те си висят във въздуха – независимо от това, че „Родина – мат зовет” зове все по-настъпателно и пронизително към окръжаващия я свят, по правило – враждебен, щом не е съгласен с нея. Тя просто не приема други гледни точки.

Борис не беше от „нашите”, т.е. – от техните. Не се кичеше с черно-жълта  лентичка на легитимен и добре приет нашист. Той имаше собствено мнение извън каноните.

Ледена епоха е да твърдиш как си винаги прав, докато опонентите ти напускат живота, макар и с недоказано твоя намеса.

Иначе обвинявай другите в разпалване на нова студена война, докато съчките в огнището ти не са спирали да тлеят, а днес са пламнали като за световно барбекю – да опекат планетата, и то с подправките, предпочитани от теб. Други не се допускат.

Обвиниха България в маккартизъм. Това е неизчислим принос  в усилията на държавата Русия да изкара пореден виновник като боксова круша. Но ако се позовем на действителната история, а не на тази, на която ни приканват от русофилска точка, няма да се получи желаният резултат.

Не ни навирайте вратовете в заблатените си източници .

Просто си клокочете от тях, докато ви стига въздух.

Памет за БОРИС!