Свободата днес и тук 29 Юни 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Какво ни трябва? Повече индивидуализъм

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Лазарин Лазаров, в. Дневник

Често говорим, че на българина не му достигало това или онова, говорим за българска дезорганизираност, за българска проклетия, за българска нетърпимост към успеха на другите. Наистина, има много поводи за такива изказвания, но да не забравяме, че всички народи откриват свои отрицателни национални черти.

Съществуват доста сравнителни изследвания на националните култури, обобщаващи много данни за голям брой нации. Много популярни са класификациите на холандския социален психолог Герт Хофстеде, който сравнява нациите по света по тяхното отношение към социалното неравенство, към ред и законност, както и по степента на колективизъм и индивидуализъм. Оказва се, че един от неговите показатели, а именно степента на индивидуализъм, кореспондира твърде добре с техническия прогрес в съответната страна, с жизнения стандарт и степента на "цивилизация" на хората в нея. Оказва се всъщност, че нарастването на индивидуализма в едно общество е резултат на икономически напредък, модернизация и цивилизация. Стига се до извода, че съзнателното промотиране на индивидуализъм спомага обществото да осъществява по-бърз икономически напредък и да достига по-висок стандарт.

Основни ценности за индивидуализма са свободата и независимостта

а за колективизма – груповата хармония и консенсусът. Колективизмът сплотява за постигането на една или друга цел, той улеснява политиците в управлението на държавата. Балансът между колективизъм и индивидуализъм, обаче, исторически се измества в полза на последния. Степента на индивидуализъм се движи между 0 и 100, но на практика не може да съществува нация със 100% индивидуализъм или пък с 0% (т.е. 100% колективизъм). Според Хофстеде, страната с най-висок индивидуализъм са САЩ (91%), следвана от Австралия. А с най-нисък - изключително бедните страни на Централна Америка (като например Гватемала с 10%). Този показател за България е 30%, а за Белгия - страната с най-близък показател до средния за западните европейски страни - 75%. Т.е, в Белгия хората са 2.5 пъти по-индивидуалистично настроени, отколкото в България.

Показателят за индивидуализъм се основава на данни за отношенията, които съществуват между индивидите и социалните групи в дадена страна. И се оказва, че тези отношения са определящи за научно-техническия прогрес, модернизацията, урбанизацията и формирането на голяма "средна класа".

Когато едно общество не се съпротивлява, а обратно - подкрепя самоизявите на хората, индивидуалното независимо мислене, възможностите за личен избор - тогава това общество се характеризира с висока степен на индивидуализъм. Индивидуализмът насърчава също конкуренцията между хората.  Индивидуализмът се проявява в етиката на междуличностните отношения, в разбирането за демокрация, за правата на човека, за патриотизъм/национализъм, във възпитанието на децата. Индивидуализмът предполага нещата да се изучават извън, или минимално свързани, с техния социален контекст.

Може би парадоксално, но

страните с високо развит индивидуализъм
не се характеризират с висока степен на социално неравенство


Това е защото индивидуализмът предполага гарантиране на еднакви права и възможности за всеки. Индивидуалистичните общества не само признават правото на индивида на личен избор и независимост - те организират защитата на това право. При тях индивидуалните права не могат да бъдат обект на гласуване. Индивидуалистите ценят новите идеи и допускат, че колективната преценка за тях може да бъде грешна, допуска се подкрепа на индивидуална идея, въпреки неодобрението й от колектива.

Докато за колективиста колективизмът звучи хуманно, а индивидуализмът - егоистично, за индивидуалиста колективизмът е форма на експлоатация на по-способни от по-неспособни. Индивидуалистът разчита преди всичко на себе си и при неуспех търси причината преди всичко в себе си. В индивидуалистичните общества връзкарството и щуробаджанащината имат много по-малко място.

Доколкото българската общественост осъзнава, че интеграцията в Европейския съюз изисква някои промени в разбиранията, в ценностната система на българите, тези промени могат да се обобщят с една дума - повече индивидуализъм.

Връзката между жизнения стандарт и степента на индивидуализъм

фактически показва защо социализмът (теория и практика на много форми на колективизъм) в края на краищата завършва или с икономически упадък и разруха, или пък с тоталитаризъм - и в двата случая се стига до някакъв вид революция и "прекрасният" комунизъм (примитивна форма на колективизъм) практически никога не може да бъде постигнат.

Груповата психология на колективизма генерира враждебност към тези, които остават извън групата - малцинства  или други етнически общности. Фашизмът и расизмът почиват на колективистичното поставяне на интересите на една общност над тези на други. В обществата с повишен индивидуализъм представата за патриотизъм е по-друга, отколкото в колективистичните общества. Колективистите са склонни да приемат и защищават безрезервно националната история, традициите и обичаите, националната идентичност. Индивидуалистът се отнася критично към тях и взема предвид възможните чужди контрааргументи.

Критичното преразглеждане на националните истории е в интерес на световното разбирателство, защото националните държави не са вечни, съхраняването на националната идентичност изменя смисъла си в условията на икономическа и културна глобализация.

За индивидуалиста различните форми на групиране са допустими само ако е налице съгласие, че правата на индивида няма да се накърняват. Наистина, оригиналната демокрация може да се разглежда като продукт на колективизма на едно общество. Но да не забравяме, че съвременната демокрация включва и правата на човека. Съвременната демокрация не е толкова налагане на волята на мнозинството, колкото защита на правата на малцинството. Трябва да бъдем много внимателни когато коментираме случки, правилници, проектозакони, или пък правим предложения, базирани на защита на "обществения интерес", като отчитаме дали тази защита няма да наруши интереса и правата на отделни индивиди. Например, практиката на използване на "колективен трудов договор" трябва да се прилага само при пълното съгласие на работодателите и на всички включени в колектива. Колективни органи на оперативно управление не бива да се допускат защото ‘колективна отговорност’ не съществува - отговорността може да бъде само индивидуална.

Хората на науката и културата, заедно с медиите, са в състояние да промотират промени в ценностната система на индивидите. Най-ефективно, обаче, индивидуализъм може да се внедрява в дългосрочен план с образованието на младото поколение. В една страна с образователна система, основана главно на държавни училища,

промотирането на индивидуализъм
може да бъде включено в принципите и методологията на обучението


За съжаление, у нас нещата стоят твърде зле в това отношение. Родители, учители, образователни методолози, дори чиновниците и политиците от Министерството на образованието и науката, не разбират добре и в такъв аспект необходимите промени в училищното обучение, тенденциите залегнали в документите на Европейския съюз. Наблюдаваме изключителен консерватизъм към всякакви промени в учебните програми, особено в тези по история и литература. Учебните програми, начинът на преподаване и изпитване на учениците по такива предмети като история и литература, се оказва болезнено остарял, непродуктивен, затънал в колективистичното блато на отминалия социализъм и не спомагащ за развитието на младите хора като свободно мислещи граждани.

Образователната методология в нашето училище трябва да се преустроява с оглед стимулиране на учениците към самостоятелна работа и лични постижения; развиване на независимо мислене и собствен поглед върху нещата, свобода на учениците да изразяват собствено мнение, и елиминиране на социалния контекст на събития и явления при тяхното изучаване. Особено по литература, учениците у нас не само че са принудени да изучават готови "сдъвкани" мисли и оценки, но често изказването на собствено гледище от тяхна страна се приема за "неовладяване на материала". Старата, изключително колективистка, Пантелей Заревска линия в българското литературоведство е все още залегнала в учебниците и, за съжаление, в нашето училище е важно да се заучи готов анализ от такъв тип, а не да се прочете произведението и да се мисли и разсъждава независимо върху него. Лирични и други произведения, обогатяващи възможностите и илюстриращи красотата на българския език, са отстъпили почти напълно място на изучаването на т.нар. революционна поезия.

Отговаряйки на изискванията и методиките в българското училище, учениците са намерили за най-практично да запаметяват готови развити "теми". Обществото като че ли не си дава сметка че това може да бъде дори вредно. Небходима е не само промяна на учебните програми, промяна на учебниците, но и промяна на начина на преподаване и изпитване.

Разширените контакти и културни сблъсъци неминуемо ще повлияят на преобладаващо колективистичния дух на българската нация.  Не само пари, а индивидуализъм трябва да се стремим да получим ние в европейското семейство. В исторически план това е най-ценно.

Авторът е доктор на химическите науки, бивш Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, основател и модератор на сайта bulgarianscienceproblems.


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional