Оптимистично за 10 ноември

На 10 ноември 1989 – точно преди 20 години, един ден след рухването на Берлинската стена, започнаха демократичните промени и в България.

Започнаха, разбира се, с левия крак напред. Започнаха от немай - къде, започнаха продиктувани от инстинкта за самосъхранение на комунистическата номенклатура. Започнаха при една обяснима след половинвековна диктатура липса на демократичен опит и култура в антикомунистическите среди. И затова - вече 20 години се мъчим като грешни дяволи с неуспешен преход към демократизация на обществото. За сметка това пък доста успешно осъществихме пъкления замисъл на нашенската номенклатура – да трансформира политическата си власт в икономическа и обратно в политическа.

Едно на нула за престъпната Държавна сигурност и шефовете й срещу народа на България.

И все пак?

Може би си мислим, че не се е променило кой знае какво и че дори е станало по-зле? Оставете таз песен приспивна!

Променило се е много и то на добро, въпреки скърцането на нечии зъби в челичени челюсти. Променило се и още как!

Най-малкото, защото днес сме свободни хора, а не закрепостени роби в един ограден с бодлива тел и минирани граници соцлагер.

Днес сме свободни хора, които имат право на избор, които могат да говорят и пишат свободно, които могат да пътуват свободно, които могат да изберат къде да живеят без да чакат нечие партийно благоволение било за “софийско жителство”, било за “паспорт” за чужбина. И ако днес милиони българи живеят, работят или учат по света, това е част от онова право на избор и от онази свобода, която близо пет десетилетия бе отказвана на родителите им и на техните родители...

Вече чувам песимистичните гласове, които ми възразяват, че това е изтичане на мозъци.

Не, това не е изтичане на мозъци, а практическа невъзможност за по-нататъшно промиване на мозъците.

Така че време е за купон, но и за размисъл.

“Утре започва от днес” се казваше в една известна песен на “Диана експрес”...

Така се казва и вечерта, посветена на България в новия модерен театър на Амстердамската библиотека Theater van t Woord, където на 10 ноември българи и холандци ще отпразнуват заедно 20-годишнината от самосрутването на един чудовищен режим, отнел живота на 112 милиона души в света и съсипал здравето и мечтите на други стотици милиони.

На купона Васко Кръпката ще ни върне в атмосферата от началото на 90-те години с песните, които така ентусиазирано пеехме по митинги и площади. Преди купона обаче е предвидено време за размисъл с документалния филм “Лето господне 1990” на известната и в Холандия българска режисьорка Иглика Трифонова и с последваща дискусия за европейското бъдеще на България. В нея ще участват големият холандски политика Фриц Болкестейн и българският поет и публицист Едвин Сугарев - два критични погледа от двете страни за “желязната завеса” на двама известни антикомунисти.

Събитието е организирано от Централната библиотека в Амстердам, програма Europe Direct и списание “Диалог, с подкрепата на българското посолство в Холандия.

Mediapool, съвместно със списание “Диалог”, ви предоставя възможността да го проследите с поредица от интервюта и статии. За начало предлагаме на читателите ни откъс от книгата на Фриц Болкестейн “Неразчистено минало” – един критичен поглед към опита на лидерите и членовете на западните комунистически партии, които подкрепяха и симпатизираха на комунистическите режими в Източна Европа да излязат ”сухи от водата”.

От: http://mediapool.bg/