Благодарете, бе!

И днес на 3-ти март отвсякъде ще ни залеят вълни на признателност за окупацията, която от години честваме като освобождение. Историческата „памет” навлиза в почти истеричен климактериум и делириум едновременно. Слепи и глухи за факти и истина. Децибелно провокативни в защита на окупаторския интерес.

На този ден през 1878 Левски от пет години не е сред живите, заради усилията на граф Игнатиев. Турското владичество се заменя с освободителна окупация, за която заплащаме на Русия. Без да сме я викали. Тя по принцип отива да „освобождава”, без да я викат. Но тя чува. Вече го е нямало този, който работеше сами да се освободим и да не сме на никого длъжни.

И „освободителят”, и някои сънародници вече ни вменяват в дълг да сме длъжни. В шествието на българска партия на този ден ще участва и руски депутат от партията на руския президент. Случайно или не – депутатът не е кой да е, а бивш боксьор и световен шампион. Отчетлив знак за символични засега крошета срещу несъгласните с руската гледна точка.

Да очакваме ли пак и червената армия. Дали в редиците й няма да бъде някой български доброволец в руското опълчение на територията на суверенна Украйна. Доброволец, участвал в схватка на околовръстното шосе с „дръзко” семейство. Дали да не очакват такава „справедливост” и българофилите, т.е. „русофобите” – несъгласни със захаросаната и натикана в прокрустово ложе родна история.

Ето и друго послание. Начинът по който е поднесено, показва уважение и симпатия: http://clubz.bg/36304-podzi%C4%99kowa%C4%87_edin_naistina_mil_pozdrav_za_3_mart_video

Благодаря на Полша в лицето на дипломатическите й представители у нас за жеста. Именно тя се е напатила доста от руско „освобождение” през вековете. В днешно време едва ли добре дошлият у нас руски депутат-боксьор ще е добре дощъл в Полша – наш съюзник в НАТО и Европейския съюз.

Нашите власти са благосклонно пасивни към шествието, прославящо окупационното „освобождение”. С него се показва за пореден път, че България си остава все още и засега маркирана територия. Ъгълът или дървото не могат да опазят преносно казано своя суверенитет от уличния пес, но ние бихме могли, ако пожелаем.

България все по-уверено заема последни места в различни класации, сравнена с другите страни от Европейския съюз..Но има една класация, в която сигурно е световен шампион и никой не може да й отнеме палмата на първенството. Класацията е по брой на русофилски партии в страната и съответен брой агенти на всички нива и навсякъде, работещи в закрила на небългарски интереси. Само това е достатъчно да обясни последните места в останалите класации. В тях еталонът, който по упорита инерция следваме, също не е сред челните места.