Не може, граждани досадни

Без палатки на 100 метра от крайбрежието – реши Народното събрание. Палатките са по-голяма заплаха от бетона и хотелите. Сигурно вярват, че така ще принудят хората да им ходят в мутренските безвкусни грозотии. 100-те метра имат специален замисъл. Нередно е някак да кажеш: Ми няма да ходите на палатки и туй-то. Забраняваме. Позволяваме ви да си ги опъвате на 100 метра от морето, пършиви хипари такива. Това, че някой може да открадне палатките, докато хората са на плаж, не е важно. Не е важно и че, ако приемат идиотското решение, сутрин ще трябва да ги скатават, а вечер отново да ги опъват на 100-те метра..

Не стои със скръстени ръце народното депутатство. Освен диво къмпингуващите, друг трън някъде им е националната гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”, която внесе в Народното събрание предложения за промени в закони, свързани със съдебната реформа. Председателят на парламента вече отхвърли възможността тези предложения да бъдат обсъждани в пленарната зала. Но, за да са вързани гащите и всичко да е тип-топ законово естествено, се обмислят промени в закона за референдумите, и то съвместно – от върло „непримиримите” ГЕРБ и БСП.

Какво предлагат от „Правосъдие за всеки”, което разтревожи толкова управляващи и опозиция вкупом. Цитирам от: http://pravosadiezavseki.com/7idei/

1.     Изменение в чл. 126 от Конституцията, с което да се премахне методическото ръководство на Главния прокурор върху дейността на всички прокурори.

2.     Намаляване мандата на Главния прокурор от седем на пет години и въвеждане на оценка на дейността му по ръководене на прокуратурата и осъществяването на наказателната политика в края на третата година от мандата му. Намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет от пет на три години, без право на повторно избиране.

3.     Въвеждане на Конституционно ниво, в чл.126 (чл. 127) от Конституцията на длъжността “Заместник главен прокурор за борба с корупцията” във висшия управленски ешелон на държавата. Той образува и ръководи досъдебни производства и внася обвинителни актове по сигнали и жалби на граждани и държавни институции, като е независим от Главния прокурор. Избира се и се отчита ежегодно за дейността си пред Висшия съдебен съвет. Може да бъде освободен при системно несправяне със задълженията си и накърняване престижа на съдебната власт.

4.     Намаляване на Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и избор на тези членове с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.

5.     Подкрепа за предложеното в проекта за изменение и допълнение на Конституцията на РБ разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Предложението за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да се прави до Пленума на Висшия съдебен съвет само от съдийската колегия, като прокурорската колегия или отделни нейни членове да нямат право на предложения за ръководители на върховните съдилища, а само участват в обсъждането и гласуването. Пленумът на Висшия съдебен съвет, в който влизат и прокурорите и следовател да не може да взима решения по никакви въпроси, отнасящи се до съдийски назначения, кариерно израстване, атестиране и дисциплинарни производства спрямо съдии.

6.     Въвеждане на конституционно ниво на явно гласуване по всички въпроси в колегиите и Пленума на Висшия съдебен съвет, с цел пълна прозрачност и носене на лична отговорност за решенията в административния орган на съдебната власт.

7.     Изменение на чл. 120 от Конституцията на Република България, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове.

Тези седем искания създават проблем за Народното събрание. Те няма да бъдат допуснати за разискване, а тепърва ще се търсят дружно от ГЕРБ и БСП законови промени, които да парират смущения в парламентарния и държавен рахат.

Иначе какво – на световния и роден фон. От 7 до 11 март на посещение в Русия заедно ще бъдат: Негово светейшество българският патриарх Неофит, президентът Георги Първанов (2002-2011) и Симеон Сакскобургготски – министър-председател (2001-2005) и съамбивалентен такъв съвместно със Сергей Станишев и Ахмед Доган до първото правителство на ГЕРБ през 2009.

В трепет сме да научим що се задава. Нови енергийни шлемове. Православни. Стягане на редиците и единен строй за идващия избор за президент. А защо не и за парламентарни такива.

Не знам дали заминаващата за Русия троица е света, но нещо ми подсказва, че не са й по вкуса седемте предложения на „Правосъдие за всеки”.

Факт е, че въпросното „Правосъдие за всеки” е тамянът, от който дяволът бяга – независимо че не си признава че е дявол. Но си личи.

Комфортът за дявола ще се изчерпва, макар и бавно, макар и с голяма съпротива.

„Правосъдие за всеки” събира съчките и подпалва огъня, на чиято клада все някога ще изгори измамния ни преход, за да я има България, невпрегната в никакъв плен. Не троянски кон, а лоялен партньор в Европейския съюз. Не имитативен и с намигвания на изток.

Остава ни да освободим пленената България.