Тайна за 1 милиард лева с фискалния резерв

Стефан Антонов

Не е ясно какво е целял бившият финансов министър Пламен Орешарски, когато е планирал въпрос за фискалния резерв и търговските банки към наследника си Симеон Дянков. Вероятно в ролята на опозиция да подразни управляващите и да продължи да върти чувствителната за общественото мнение тема с резерва*, въпреки че премиерът Борисов затвори този дебат, преди да се е състоял истински. Типично за парламентарния контрол. Въпросът на Орешарски миналия петък обаче получи със сигурност неочакван от него отговор от Дянков. Вицепремиерът разкри от парламентарната трибуна, че неговият предшественик Пламен Орешарски и управителят на БНБ Иван Искров са сключили тайно споразумение, което позволява 1 млрд. лева от фискалния резерв да бъдат депозирани в търговски банки.

Този факт предизвика друга вълна от въпроси, отговори и коментари. Най-горещата въпросителна как точно е използвано споразумението обаче засега остана с неясен отговор. Орешарски се възмути от изнесените данни, но потвърди за споразумението, като репликира, че то затова е тайно, защото не трябва да се огласява. Бившият финансов министър обясни, че споразумението е от миналия октомври, когато в целия свят финансовата система е била разклатена и дори водещи банки са имали нужда от стабилизиране с публични средства. "Имахме готовност да действаме по аналогичен начин, но за щастие до такава необходимост не се стигна с едно много малко изключение, но не искам да говоря неща, които може да заплашат финансовата стабилност", каза Орешарски, с което потвърди, че споразумението е било ползвано. По-късно пред журналисти той отказа повече детайли. Симеон Дянков вече в кулоарите също беше лаконичен по всички въпроси за споразумението с "Питайте Орешарски и Искров". В късния следобед от БНБ разпространиха официално съобщение, което не отговори на въпроса дали и как е ползвано споразумението в миналото. В прессъобщението на централната банка се казва, че банковата система е стабилна в момента и не се налага да се използва споразумението и че към момента по него няма предоставени средства на банки.

Симеон Дянков, министър на финансите: Фискалният резерв ще се управлява много по-прозрачно, отколкото при предишното правителство. Днес се задължавам всяко тримесечие отсега нататък финансовото министерство да дава отчет за състоянието и доходността на фискалния резерв. По време на предишното управление 14 процента от фискалния резерв е бил в 17 търговски банки. Заради споразумението на Пламен орешарски с БНБ голяма част от фискалния резерв при бившето управление е бил несигурен. В момента се прави анализ защо е било сключено това споразумение.

Пламен орешарски, депутат: Господин Вицепремиер, очевидно не сте разбрал, че освен лихви БНБ внася всяка година и превишение на приходите над разходите. Важното е какъв доход вади БНБ от управлението на валутния и фискалния резерв, а не е важно колко "лихвички" месечно получаваме. Тайните споразумения са затова да не се огласяват, но тъй като вашия стил на управление не зачита елементарни правила ще си позволя да отговоря на въпроса. До такава необходимост не се стигна с едно много малко изключение. Поискайте информация и за него, но аз не бих оповестявал неща, които могат да представляват опасност за финансовата система.

Бойко Борисов: Говорил съм с господин Искров и съм им казал по тази тема повече да не говорят, защото решенията и договорите на Министерския съвет и на Орешарски и на банката са на моето бюро. И ако още веднъж някой се обади, ще ги извадя с риск да събориме държавата. Да млъкнат и да не си играят с банковата система.

Скандалът в парламента беше последван от среща между Симеон Дянков и гуверньора на БНБ Иван Искров още същия ден, а в събота по темата коментира само премиерът Бойко Борисов, който уточни, че е разговарял и с двамата. По време на откриване на разширение на детска градина в "Люлин" премиерът обясни: "Фискалният резерв стои в БНБ. Близо 8 млрд. наличен, прибрани са парите от всички вересии, които Станишев е разпръснал, и абсолютно е гарантирано благосъстоянието и влоговете на всички хора и няма да допуснем сътресения... Съзирам умисъл, Орешарски и Станишев са знаели какво са правели. Ако беше питал друг депутат, щях да приема питането за нормално. В случая пита Орешарски, този, който извършва криминалното деяние. Защо пита. Евентуално да се получи Жан Виденово време и да се повлекат банки. Затова Станишев и Орешарски играят не ва банк, а искат след тях да има потоп."

Борисов призова бившите премиер и финансов министър да престанат да спрягат темата. "Говорил съм с господин Искров и съм им казал да не говорят, защото решенията и договорите на Министерския съвет и на Орешарски и на банката са на моето бюро. И ако още веднъж някой се обади, ще ги извадя с риск да събориме държавата, ако те не спрат да лъжат", предупреди премиерът. В неделя никой от участниците в скандала не беше открит от "Дневник" за допълнителен коментар.

Ако трябва да се резюмират събитията от петък и събота, то:

1. Стана ясно, че е имало тайно споразумение. Според Орешарски то е от октомври 2008, а според Дянков е от май 2008.

2. Стана ясно, че споразумението е било ползвано. Бившият финансов министър го потвърди, макар това да е било "малко изключение" "поради нормалното функциониране на банковата система". 

Обяснението на БНБ е, че споразумението е "предпазно" и е имало за цел да конкретизира условията, при които би могло да се използват средства от фискалния резерв за осигуряване на стабилността на финансовата система. Няма подробности дали при "малкото изключение" стриктно са приложени условията на споразумението, определени от правителството и БНБ.

3. Стана ясно, че на бюрото на премиера има документи, които могат да предизвикат сериозни сътресения във финансовата система и поставят нови съмнения към начина на управление на кабинета "Станишев".

4. 14% от фискалния резерв, който е над 7.5 млрд. лева, са били в 17 банки по време на управлението на тройната коалиция.
"Споменатите от министър Дянков 17 банки, които обслужват средства на бюджетни организации, извършват тази дейност на основата на споразумения с Министерството на финансите, тъй като централната банка не извършва търговска дейност по обслужване на разплащания. Средствата пък са обезпечени на 100% с държавни ценни книжа и парични депозити", обясниха от БНБ.

5. Ще има прозрачно управление на фискалния резерв. "По време на управлението на тройната коалиция една голяма част от фискалния резерв е бил несигурен. Не само че е бил несигурен, а това е било правено тайно", коментира Дянков. Той обеща, че на три месеца ще публикува отчетност за размера и управлението му - къде и как е депозиран.

6. Ще се търси по-висока доходност от управлението на резерва. "Новото правителство е поело ангажимент пред МВФ да постигне балансиран бюджет в края на 2009 г. и ако все пак се стигне до дефицит, той да не е по-голям от 0.5% от брутния вътрешен продукт (БВП)."
"86% от резерва в момента са депозирани в БНБ, като 30% са на дневни депозити, където средно претеглената годишна лихва е 0%. Понеже тази лихва варира в съответствие с пазара, в някои седмици лихвата е отрицателна. С други думи – бюджетът плаща на БНБ да пази 30% от фискалния ни резерв. Други 63% пък се пазят на седмични депозити в БНБ, където лихвата е 0.3%, или предишното правителство не е водило добра доходна политика", каза още Дянков.

Орешарски се противопостави на обещанието за тримесечния отчет, като заяви, че централната банка внася всяка година сума, която е превишение на приходите над разходите й. Затова  важното е какъв доход вади БНБ от управлението на валутния и фискалния резерв, а не е важно колко "лихвички" са били получавани. "Информация за доходността на 3-месечна база не може да се изнася, защото може да се говори само за лихви, а те не са единственият компонент на доходността. С БНБ може да се договорят по-високи лихви, но следващата година ще се получи по-малка вноска от БНБ, защото превишението на приходите над разходите ще е по-малко, понеже парите вече са били текущо изземвани", опонира Орешарски.

7. Справка на "Дневник" показа, че фискалният резерв по последни данни към 30 септември 2009 г. е в размер 7.691 млрд. лв. От него 86% са депозирани в БНБ, а другите 14% - в търговски банки.
Информация за разпределението му може да се получи от статистиката на БНБ - Баланс на Управление "Емисионно", която се публикува всеки ден. Там в пасива е посочен правителственият депозит, който е главната част от фискалния резерв. В края на всеки месец пък Министерството на финансите публикува отчет за фискалния резерв, като разликата между данните на МФ и тези на БНБ за правителствения депозит показва каква част от резерва се намира в търговските банки.
В петък Пламен Орешарски обясни, че това са основно средства от еврофондовете и се използват за разплащания от Национален фонд.
Към 30 октомври правителственият депозит в БНБ е бил в размер на 7.226 млрд. лв., но нови данни за резерва липсват. Практиката показва, че парите на правителството в търговските банки варират между 0.4 млрд. лв. и 1.1 млрд. лв.

8. Освен по-прозрачно управление на резерва ще се разсекретят всички тайни споразумения и договори на предишните министри, обеща Симеон Дянков в събота. Той обяви, че ще прекрати и всички договори за обществени поръчки, по които се е явявала само 1 фирма кандидат.

 
*На 19 октомври Симеон Дянков лансира идея част от фискалния резерв да се депозира в търговските банки с цел по-високи лихви и доходност. Тя предизвика медийни коментари, включително изказвания на опозицията за рисковете с "пипането на резерва". Дни по-късно премиерът Борисов след среща с Иван Искров и заместника му Калин Христов сложи край на този дебата и заяви, че резервът остава в БНБ.