Руското съучастие в обесването на Левски вече е доказано документално

Косвените доказателства за руското съучастие в обесването на Левски, за които многократно съм писал, вече са документално доказани. Гузното мълчание на Русия и руските слуги у нас по въпроса, нарушавано от отчаяните им опити да прикрият очевидното руско съучастие, разчиташе единствено на ттвърдениео, че нямало доказателство за руското престъпление. Макар да е ясно, че могъщата Русия е могла да се застъпи за Васил Иванов Кунчев с далеч по-малко усилие от онова, което е прилагала в натиска си върху османците да пращат на заточение български борци за църковна независимост, руско-българската пасивна съпротива срещу истината разчиташе на това, че тя никога няма да изплува на повърхността.

Да, ама не, както казваше моят приятел Петко Бочаров.

Отбелязвал съм в „Течна дружба”, че дори в българските архиви има доказателства, да не говорим за руските ( а вероятно и османските). Десетилетия наред тези архиви в България са крити, докато днес проговарят с категоричността на неопровержимото доказателство.

Сигнатурата на доказателството е ЦДНА, ф. 1318, оп. 1, 37401 л. 122…подпис ( фотокопие на микрофилма можете да видите тук):

МИКРОФИЛМЪТ СЪС СИГНАТУРАТА ОТ АРХИВА

http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/68576-graf-ignaitev-raportuva-pred-rusiya-osmantzite-posledvaha-nashite-saveti-za-obesvaneto-na-levski.html– 25 януари 1873.

Ето превода на писмото на граф Игнатиев , в което той триумфира по повод за „щастливия изход” от Софийския процес, довел до обесването на Левски.

№ 30.

Пера, 18/30 януари 1873.

Господин Канцлер,

Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.

Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.

Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.

Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга

Н. Игнатиев