Наглост на власт от долу нагоре и обратно

Гнус, отврат и омерзение.

  Наглостта е явна, видима, показна, неоспорима и нагла /не е повторение, при нас дори и наглостта е нагла/. Първо - наглостта на ония, дето пребиха човека и му изкъртиха зъбите. Мутрите и мутресите с джипките. Те не се притесняват особено от законите. Нали всеки ден получават неоспорими доказателства, че са над закона. При нашумялото около побоя Околовръстно, например, повечето хора все пак се съобразяват с ограничението – 80 километра в час. Мутрите и мутресите, обаче, карат с колкото си искат. Обикновено искат със сто и десет. С толкова и карат. И не само, че карат с колкото си искат, карат и както си искат – задминават без мигач, отляво, отдясно, както им хрумне. Никой не им прави забележка, нито пък ги глобява – най-малкото ония от КАТ. Ако някой ядосан човек им направи забележка, това няма да е нито полицай, нито катаджия, със сигурност.
И сега ония, опандизените мутри се чудят. Озъбил им се някакъв мухльо на околовръстното, правил им се на мъж, пък те му избили зъбите – какво толкова е станало - нищо особено, колко пъти са го правили, пък никой за нищо не им е намирал махна, тъкмо обратното – били са уважавани и тачени тъкмо защото са били над закона. И защо сега тая шумотевица за някакви си избити зъби на някакъв си там смотльо и нещастник, дето им се изпречкал на пътя.
Пък е станало това – били са снимани с цялата си гадна, отблъскваща, непоносима, тъпа наглост, обществото този път са готови май е било готово наистина да възнегодуват, не че непременно ще го направи и властите взеха, че се разшаваха и засуетиха – да покажат, че ги има, че вършат някаква работа, докато нещата поутихнат и всичко, както винаги, се забрави. /Ама като се разбра, че биячът е правил мръсотии и в Украйна /някой прекалено изненадан ?.../ може и да не се забрави толкова скоро/.
…
Но това е наглост на съвсем първично равнище, това е наглостта на ония, дето са най-долу във властовата стълбица. Тя е очаквана и разбираема, не че от това става по-малко гадна. Но има една не дотам очаквана и не дотам разбираема наглост – тази на по-високите равнища. На техния работодател, например.
Във всяка правова държава такъв един работодателски „пич” като Ториното би се попритеснил, би се поприсвил, би се разграничил от биячите, би изразил съжаление, би се извинил…би се държал като човек, не като мутра. Или поне би се опитал да се държи като човек.
Не и в България, обаче. Защо му е да се притеснява, да се преструва, да се свива, да се крие и да се прави на човек ? Че до да си мутра в България е предимство и достойнство. Защо да не се изтъпанчи по всички телевизии, щом го канят, защо да не сподели своите възгледи за доброто, злото, честта, безчестието, живота, вселената и всичко останало. Защо да не възхвали мутренското си светоусещане, мутренските си понятия, мутренското си превъзходство.
Не били на договор биячите – само за един месец изпитателен срок били наети – лъже и не му пука - кой смее да провери, кой смее да ми отнеме лиценза, нали държавата е негова, службите са негови, полицията е негова, прокуратурата е негова, нали и медиите са негови, или ако не лично негови, то на негови хора, или ако не на негови хора, то на хора като него. И затова каквото там сте видели въобще не сте го видели, „не моите биячи са били човека, а човекът е набил биячите ми и ги е предизвиквал, защото е искал да се прави на мъж. Хич не ме брига кое е верно и кое не, хич не ми пука от закони, от правила и от мнението на разни нещастници, аз защитавам своите си хора”.
И знаете ли – мнозинството в България, примерно едно осемдесет процента от природонаселението одобрява това поведение – поне що се отнася до защитата на „своите хора”, ако не и до всичко останало.
Че нали е съвсем естествено и разбираемо най-овластеният човек в България – Бойко Борисов да защити своят човек Цветан Цветанов, дори ако неговият човек е осъден/на първа инстанция/. В мутренския свят такива са понятията за чест.
Как само си съвпадат, на мутренска основа, възгледите и поведението на овластените от различните властови равнища. И колко лесно намират подкрепа в мутренска България.
…
Защо стана така, какво се случи, как се получи ? Как започна да действа отрицателният отбор, при който утайката на обществото изплува нагоре за да се запени като кайма ?
Подробните и задълбочени обяснения вече са излишни, всичко е ясно и без много приказки и писаници.
В България има демокрация. Да. Има народовластие. Да. Едно безграмотното, първично, мързеливо и като цяло просташко мнозинство властва над едно примирено, обезнадеждено, възпитано, почтено и отчаяно малцинство, възползва се от неговите труд и от неговите умения, присвоява си неговите пари, злоупотребява с неговата доверчивост, гаври се с неговата почтеност, присмива се на неговата доброта.
За да разбере мнозинството, че така се самоубива, че така обрича държавата си на гибел, а обществото – на загниване и нищета – битова, духовна и всякаква са необходими много години, векове дори.
А засега, преди да са преминали тези продължителни отрязъци от време - ето един напречен разрез на властовата ни подредба. Нека бъде с картини, белким повече хора разберат за какво иде реч.

И така, гледайте. Ето какво представляват властниците от най-долното стъпало :

А ето какво представляват техните работодатели – властниците от следващото стъпало, от по-високо вече равнище.

Вървим нагоре по властовата стълбица – ето един властник от най-високо равнище, най-успешният българин, казват. Ясно КОЙ е той.

А ето и неговият съперник – нали при всяка демокрация има стопанска състезателност /конкуренция/. Същият беше провъзгласен за най-успешният банкер на България.

А ето още едно лице от същите властови среди – може по-успешно и от най-успешните доколкото това е възможно.

А ето един дето щял бил да упражнява надзор над всичките тия – вече след икономическата власт навлизаме в съдебната.

А ето и най-ярките представители на четвъртата власт – журналистиката. Ноу комънт – срам, гнус, отврат, омерзение, бляк.

А ето един дето щял да ги измества защото бил различен от тях. Показваме му тила, но все едно сме му показали лицето, при него особена разлика между двете няма, даже сниман отзад е може би по-привлекателен.

А ето отдолу един типичен представител на законодателната власт. Да забелязвате някакво лице ? Ако не забелязвате не е ваша вината, просто тия хора са / се две-три изключения / алчни безличия.

И най-после стигнахме върха на обществената стълбица. Ето го и него. Това е ТОЙ. Най-върховният и най-овластеният. Забележителният, ярък, неподражаем и величав представител на българските понятия за власт, държава, право, справедливост и обществено устройство.

Ха сега преценете дали има същностна разлика между онзи, който е на върха на властовата стълбица, оня, който е най-долу. Плъзнете се отново по всички тези картинки от „ кой”, та до „той” – те са отвесен разрез на обществото ни. И осъзнайте, че :

Това нещо в картинките е успешно.
Това нещо ни управлява.
Това нещо определя насоките за развитие на държавата България.
Това нещо ни казва какво да правим – то определя задачите които трябва да решаваме и казва как да ги решаваме.
Това нещо ни обяснява кое е зло и кое добре, кое е нравствено и безнравствено.
Това нещо има едно единствено политическо послание – нещата да си останат такива, каквито са си. Което всъщност означава това нещо да продължи да управлява, да наставлява, да определя, да обяснява и да си присвоява.
Това нещо нарича това нещо „стабилност”, много държи на това нещо, хвали го, пази го, натрапва го и го изтъква като основно своя особеност, като основно свое предимство.
Това нещо има много съучастници, крепители и подържници, отделен е въпросът дали го осъзнават. Но ако не го осъзнават, нека все пак им се каже, че :
Съучастници и крепители на наглостта са и ония, които избират наглостта – хората, „народът”, избирателите.
Съучастница на наглостта са и ония, които управляват заедно с наглостта – министри, управници, властови съюзници /коалиционни партньори/.
Съучастници на наглостта са и ония, които възхваляват наглостта – журналистите преди всичко.
Съучастница на наглостта са и ония, които се примиряват с наглостта.
Съучастница на наглостта са и ония, които правят цели институти за да я препоръчат като дясна.
Наглостта не е дясна и лява, тя е наглост. Гадна, отблъскваща, тъпа, отвратителна наглост. Наглост на власт.
Затова подписах „възвание за Републиката” на Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Александър Кьосев и Антоний Тодоров, затова съм и един от учредителите на явлението.